Тодор Петров: “Бях волейболист, но играех и баскетбол - в нашето семейство спортът беше на уважение”

- Как един млад човек се запали по спорта?
- Чрез спортните игри още като дете. В Палаузовото училище ритахме парцалена топка, играехме най-вече народна топка. В двора на прогимназията, училище “Радион Умников” (на главната улица) играехме капитанска топка. При нея единият отбор пази топката, която трябва да се прехвърли в кръга. За да вкараш в коша, трябва да успееш да подадеш на човек, който е вътре в кръга. Наред с това играех шах, скачах дълъг скок. Участвах на градски първенства.
- Събуденият спортен интерес не Ви оставя дълго?
- Навярно това идва от семейството. Баща ми Косьо Петков (1900–1958 г.) бе гимнастик. В 1929 г. с Пенчо Захариев са в дружество “Юнак”. Той бе единственият съдия по лека атлетика през 40-те години на миналия век. Притежаваше специална награда – сигнален пистолет. За да не направи брат ми някаква беля с него, баща ми го върна в БСФС. Така че в семейството спортът бе на уважение.
- Ранната спортна ориентация си казва думата, нали?
- Навярно, защото резултатите не закъсняха с прояви в организирани отначало вътрешни училищни първенства по народна топка от учителя по физкултура в Първа прогимназия Никола Петков. После в междуучилищни срещи. Участвах в спортен турнир, организиран с ученици от други окръзи по случай годишнина от Балванската битка на Габровско-севлиевския партизански отряд. В онези години имаше такива срещи по случай годишнини на исторически събития.
- Кога забелязахте баскетбола?
- Още като малки ученици гледахме играта на състезатели на игрище “Червено знаме” (зад Девическия манастир, съборен през 1959 г.). Баскетбол се играеше и на игрището на завод “Васил Коларов” (фирма “Мак”), на “Динамо” (на бул. “Априлов”, района на Пощата).
- Не останахте безразличен към тази игра?
- В Механотехникума, може да се каже, бяхме спортна паралелка. Всички спортуваха. Учители ни бяха Митев и Лютаков. Тогава, завърших през 1959 г., най-много се играеше футбол. В класа преди нас бяха Ачето, Иван Вуцов. Добре играеше Китаеца.
Бях волейболист, но играех и баскетбол. Лятото на предпоследния клас, когато много хора бяха в отпуска, бях повикан за две срещи попълнение на мъжкия отбор на Габрово по баскетбол. В него играеха Добрин Обретенов, Продан Кавалов, Николай Попов (от Априловска гимназия), Христо (Спънката) и др.
През 1959 г. участвах в баскетболни срещи с юношеския отбор на Габрово. Оттогава е и запазената снимка, отборът е на площадката пред Ученическата спортна школа (двора на Априловската гимназия). В състава бяха Веселин Хубанов, Минчо Недевски, Иван Ангелов (Гаруша), Костадин (Косьо) Гърдев, Николай Въгленов, Здравко Сименски, Иван Драганов (Лъвчето), Тодор Петров, Генчо Генев, Деньо Господинов и др.
Съпричастен на баскетбола бе Иван Хубанов, играещ треньор, който се изявяваше и като спортен журналист, който редовно отразява баскетболните прояви.
По това време волейболът бе във възход, хандбалът се появи по-късно. Всеки неуспешен баскетболист ставаше хандбалист.

Градски юношески отбор по баскетбол, 1959 г.
Клекнали (отляво надясно): Веселин Хубанов, Гърка, ..., Минчо Недевски, Иван Ангелов (Гаруша).
Прави (отляво надясно): Костадин (Косьо) Гърдев, Николай Въгленов, Здравко Сименски, Иван Драганов (Лъвчето), Тодор Петров, ..., Генчо Генев, Деньо Господинов.

- Кои ви бяха баскетболни кумири?
- Спомням си един казанлъчанин. Стреляше с отскок. Опитвах се да го имитирам. В онези години, разбира се, най-големи кумири бяха баскетболистите от “Харлем Глоб Тротър”. Още тогава те правеха интересни изпълнения в играта, която днес наричат “шоу”. От българските национали си спомням успехите в играта на братовчедите Любомир (Буби) и Георги (Гец) Панови, Илия Мирчев (един от добрите центрове) и др.
- Спортът помогна ли на войнишката служба?
- В казармата изкарах много добре с волейбола. Служих в Плевен и играех в градския отбор. Имах шест мача в “А” група с “Ботев” - Пловдив. После отново в Плевен, където градският отбор бе почти военен отбор с двама-трима цивилни. Умеех да скачам високо, макар че не бях много висок (1.78 м). Бях атлетичен и борбен.
- Продължихте ли да се изявявате с топката над мрежата?
- Когато бях в МЕИ – София, тренирахме в една обща зала (“Академик”) различни спортове. Спомням си, че тогава тренираше фехтовка и Жорж Ганчев (Шпагата). По това време даже вдигах и щанги. Обикновено след тренировки се правеше отбор по баскетбол. Жорж Ганчев също се присъединяваше.
Като се върнах в Габрово (1967 г.), понеже бях стипендиант на “Промишлена електроника”, там имаше сформиран отбор по баскетбол с треньор и играещ състезател Продан Кавалов. Участваха Илинко Вълчев, братята Николай и Дончо Дончеви, Иван Шумков, Иван Ангелов (Гаруша) и др.
- Какво очаквате?
Да се надяваме, че както се възобнови волейболът и баскетболът в Габрово, ще дръпне напред и футболът. За съжаление, упадъкът на габровската индустрия оказа негативно влияние върху всички спортове, освен при хандбала, но и той е без мъжки отбор.
Надявам се децата от Баскетболен клуб “Чардафон-Орловец” да се палят едно от друго. Да има запалени треньори. Децата трябва да спортуват. Да огласят игрищата. Вярвам, че това, което научат на спортните площадки, ще им помага да станат по-добри и пълноценни личности.