С голям купон „30 години по-късно“ рок бандата „Yellow Rose“ отбелязва своя юбилей

Топ новина!
S-gollam-kupon--30-godini-po-kasnoo-rok-bandata--YYllow-Rosss-otbеllazva-svooa--ubilее

С голям купон под мотото „30 години по-късно“ габровската рок банда „Yellow Rose“ отбелязва своя юбилей.

По този повод създателите й канят всички свои приятели на мощно парти в Jak Daniel`s Club, заедно с хората, създали през 90-те години една от най-лудите рок банди в Габрово. По време на купона ще бъдат изпълнени рок парчета на „Yellow Rose“, ще има спомени за онези времена през погледите на участниците в групата, ще има кавър-версии на много рок хитове, свирени тогава, на сцената ще излизат техни приятели. Създателите на “Yellow Rose“ обещават незабравима нощ, която ще върне всички участници в онези луди рокендрол години и очакват на купона, който ще се проведе на 6 април т. г. от 21, 00 часа в Jak Daniel`s Club в Габрово, всички свои приятели и всички, които помнят онези времена. За създаването на „Yellow Rose“, за изминатия от рок музикантите път, за спомените и трудностите, разказва единият от създателите на бандата Ивайло Цанков.

Веско Колев и Ивайло Цанков


Групата беше основа през 1989 г. като идеята за нея дойде при едно мое запознанство с Боян Петков от Варна, с когото нямам контакт от дълго време. По онова време бях организирал група в ТМЕТ „Д-р Никола Василиади“ - „Лабиринт“, която функционираше 1988-1989 г, но когато дойде Боян, възникна идеята за създаването на „Yellow rose”. Първо започнахнахме да пишем песни, направихме няколко парчета. В този момент, началото на 1990 г. във фоайето на Дома на културата се организираха дискотеки, по време на които се запознахме и с Веско Колев. След няколко седмици решихме той да се включи в „Yellow rose”. Успоредно с това се запознах съвсем случайно и с Иван Харитонов по време на курсове за шофьори. Тогава стана дума, че той е барабанист и той също се включи в проекта за „Yellow rose”. При нас дойде и втори китарист – Жоро Бакалов, така групата започна да функционира пълноценно. Имахме много голямо текучество тогава. Започнахме да репетираме в един ОФ-клуб на Шенини – беше една барака. Първият басист, с когото започнахме да работим след Боян Петков беше Светослав Комитов. Въпреки, че създадохме заедно с Боян групата, той още почти в самото начало се отдели, поради дребни творчески разногласия, които се появиха помежду ни. След което при нас дойде Светослав Комитов. Групата в състав Веско Колев, Ивайло Цанков, Иван Харитонов и Светослав Комитов функционира около половин година. Когато започнахме да оформяме нейния репертоар към нас се включи като вокалист Иван Баев. В тази конфигурация имахме първото си участие по време на култовия Първи Рок фестивал в зала „Възраждане“. До края на 90-те работихме в този състав – Веско, Иван на барабаните, Ивайло Цанков на китарата, Жоро Бакалов на дургата китара, след което се преструктурирахме като решихме Веско да стане вокалист на „Yellow Rose“. Временно към нас за няколко концерта като басист се включи и Даниел Пешев – той покриваше бас китарата. В този период групата беше завовала своята популярност в града. Организирахме най-големите рок концерти в Габрово. За Новата 1991 -ва година направихме Новогодишен концерт и залата на Дома на културата беше претъпкана. Повечето концерти си организирахме сами. Търсехми си сами спонсори, правехме си рекламата, всичко вършехме сами. Имахме доста спонсори, които ни помагаха. Един от тях, който беше спонсор и на албума ни беше Иван Господинов. Красимир Мирчев също ни е помагал много, „Таурус“ също, имаше много хора, които ни протягаха ръка за подкрепа. Но важното е, че за една група от Габрово Дома на културата се оказваше тесен за концертите ви, а тогава имахме много изяви. Но, по онова време нямаше това интензивно присъствие на интернет и хората много ценяха нашите прояви. Когато чуеха китара на живо, напарво се побъркваха. А ние бяхме първата група, чийто репертоар беше с преобладаваща авторска музика. Успяхме да наложим собствен репертоар. Но най-важното беше, че хората знаеха нашите песни. Имаше невероятен интерес и към репетициите ни – непрекъснато идваха фенове и фенки, които присъстваха в репетиционната зала. През 1991 г. имахме много участия не само в Габрово, но и в страната. За групата зопочна да се говори и в София. От в. „Кой си ти“ идваха тук да подготвят материал за нас, който излезе на 1-ва страница на вестника. Това беше голям комплимент, голям бум, тъй като ние бяхме първата провинциална група, и то габровска, която присъстваше на 1-ва страница на национална медия. Тогава интереса към групата нарасна още повече – непрекъснато идваха да правят интервюта с нас. И от София започнаха да се интересуват от „Yellow Rose“. Първата по-крупна изява на нашата група на софийска сцена беше и в първия в България рок клуб - „Клуб 113“, който се намираше в сградата на Софийския университет. Там имахме запомнящи се участия. Свирехме в комбинирани вечери с други софийски групи като „Киора“, „Бейби фейс клан“, групата на Дичо. Стъпихме на софийска сцена буквално в устата на лъва. Когато свирихме първата вечер в „Клуб 113“ имаше и една интересна история. Ние бяхме „Yellow rose”, а тогава на същата сцена се яви и група, наречена „White Rose“. От тази среща се породи много добро приятелство с тази банда, музикантити са наши приятели и до ден днешен. Благодарение на общуването ни с тях се роди идеята за може би най-култовия рок-концерт на всички времена, който се е провеждал в Габрово през 1991 г. пролетта. С комбинирани изпълнения на „Yellow rose” и „White Rose“. Спомням си, че дотогава никога в града не се бяха появявали такива огромни афиши за концерт – метър на осемдесет сантиметра. Както и, че хората се придвижваха на талази към Дома на културата 2-3 часа преди концерта. Стълбите пред Дома, както и пространството пред самия Дом на културата бяха фраш. Залата не можа да събере хората, макар и салона на втория етаж също да беше препълнен. Концертът беше невероятен. Тук трябва да спомена името на изключително добър мой приятел – Владо Денев, който много ми е помогнал във времето. Той се нагърби с продуценско-менижърската дейност на групата. Помагаше ни с апаратурата за концертите, за демо записите, когато имахме концерти в София идваше с нас. Изобщо имахме щастието да работим с професионален музикант, който се беше върнал от чужбина по това време и ни даде доста насоки за нашата работя. След гореспоменатия концерт, имаше невероятни отзиви. Самите ние бяхме натрупали богат репертоар да запишем свой албум. Което за нас беше доста стресираща стъпка, тъй като записите трябваше да правим в София – там, където записват всички. А имаше малко студиа. Работеше се със студиото на Националното радио, Първо студио на телевизията, на НДК и Първото частно студио „Сити“, което го движеха класни музиканти – Бойко Петков и Иван Градинаров от група „Клас“, както и Момчил от „Дони и Момчил“, който беше пианист на „Клас“. Това беше студиото, където трябваше да запишем нашия албум. Запазихме си дата и цяло лято работихме за да можем през есента на 1991 г. да запишем нашия първи албум. Всичко беше свързано с много сериозни средства за онова време. Имаше и един куриоз – в това студио по същото време „Хиподил“ на Славчи Витков записаха първия си албум. Те излязоха от студиото, а ние започнахме да внасяме нашият инструментариум. Имаше и още нещо стресиращо – средствата ни позволяваха да записваме не повече от една седмица. Като за това време трябваше да запишем абсолютно всичсоко – барабани, бас китари, вокали, смесване и т.н. През тази седмица бяхме в София и от сутрин до вечер по тъмно работехме плътно в студиото. Всичко това за нас беше много стресиращо и натоварващо. Спомням си, че на „El paso” не ми излизаше солото - беше подготвено по един начин, но не се получаваше. Всички се изнервиха. Тогава останалите от групата излязоха на обед за около час. И в този час се роди идея за съвсем ново соло, което остана като най-запомнящо се в албума на групата. По време на записа на албума имаше и други интересни моменти. Идваха от различни списания, от телевизии, в много вестници съобщаваха, че записваме албум, имаше рецензии от, Бог да го прости, Румен Янев. По онова време ние бяхме единствената провинциална група, която стъпваше на софийска сцена, която записа албум в София и която софиянци уважаваха. Извоювахме си място под слънцето и най-важното – голямо уважение. Тогава работихме с Хари Яничкин, който организираше концертите в „Клуб 113“ и благодарение на него ни познаваха наистина много хора. С риск да се повторя ние наистина си извоювахме място под слънцето и най-вече уважение към всичко онова, което правим. За което е нужна и голляма смелост. А в рок музиката е много важен имиджа. В София ние не ходехме като неориентирани провинциални нескопосани момчета. Ние бяхме много атрактивно облечени, бяхме атрактивни като външност и поведение. Стъпвахме и казвахме: „Това сме ние и точка“. Не ни интересуваше нищо друго. Ефектът не закъсня след като записахме албума си и той започна да се тиражира в „Унисон“ и в други музикални вериги. Бяхме поканени в предаването „Ро-ко-ко“ да представим албума и видеоклип, който беше записан от известният тв оператор в България Огнян Ангелов. В момента сме на път да изровим от архива клипа, който блеше излъчен в „Ро-ко-ко“. А в записването на албума в хоровите гласове в някои от парчетата участваха и нашите приятели от „White Rose“. Междувременно след като през пролетта на 1991 г., премина концерта на „Yellow rose” с „White Rose“ дойдоха призовки за казармата за мен и за Жоро Бакалов. Аз успях да се отложа за пролетта, но Жоро не успя. Тогава към групата се присъедини Жоро Камбурудис. Той беше натоварен със задачата да подготви записа на албума и гонаправихме в състав: Веско – вокал, аз – соло китара вокали, Жоро Камбурудис – соло китара вокали, Иван Харитонов на барабаните. В този период от време, включая концерта на „White Rose“ и записа на албума басист на групата вече беше Христо Цонев – бас китара. Фактически това беше и последният състав, с който групата „Yellow rose” функционираше. След записа на албума имахме участие и по телевизията, и по концерти, по различни фестивали. Но идваше кофти моментът, в който през пролетта на 1992 г. трябваше да влезем в казармата – и Жоро, и аз. Така че, дотам беше летежа с „Yellow rose”. В момента, в който влязохме в казармата „Yellow rose” се разпадна. А след като се уволнихме всеки от останалите музиканти беше поел по други пътища. Докато минаха много годиин и аз, и Веско Колев се събрахме в Мадрид. Две три години по-късно дойде идеята да направим формация във форммата на „Yellow rose”. Първоначално с Веско започнахме да възстановяваме авторския репертоар. Направихме няколко нови парчета и събрахме групата с муждестранни музиканти – имаше инспанци, барабанист от Венецуела, украинец басист. Музикалната ни страст събра интернационалната група „Yellow rose”. Най-интересното беше, че успяхме пак с много труд да се наместим и на испанска сцена – в Мадрид. А там конкуренцията е много голяма. Първата ни проява беше пред 15 човека в малък клуб. Тогава с Веско установихме, че шоуто е голямата част от сценичната проява и включихме специални ефекти по концертите, пиротехника, стриптизьорки. Получи се голямо шоу. Не минаха дори два-три месеца и ние успяхме да пълним най-големите клубове в Мадрид. На нашите прояви имаше по над 700 човека в най-добрите мадридски концертни зали. Разбира се, имали сме концерти и пред много малко хора. Там също успяхме да си изградим авторитет и станахме разпознаваеми от хората. Така че, и на сцените в Мадрид имахме успех. И всичко продължи до момента, в който се прибрах в България.

Коментирай!

За да коментирате, влезте в профила си или се регистрирйте. Ако нямате регистрация, може да се регистрирате тук. Можете директно да коментирате чрез профила си във Facebook.

0 коментара

Към началото
  1. Още от Музика

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня