Регионалният хоспис е пълен, но още не е много популярен сред габровци

Макар да съществува от 2007 година, Регионалният хоспис, позициониран в Дряново, не е много популярен като институция и като възможности, смята директорът му Нели Тодорова. Капацитетът на заведението, в което се предлагат денонощни грижи и медицински услуги за терминално болни хора, е от 23 легла и е запълнен – в момента са настанени 22 потребители.

Регионалният хоспис е вид лечебно заведение за терминално болни пациенти като онкологично болни, след инсулти и инфаркти, след големи травми, с хронична бъбречна недостатъчност, с декомпенсиран захарен диабет, с Паркинсон и други тежки увреждания, които не им позволяват сами да се грижат за себе си, а близките им, ако ги има, трябва да работят. Могат да бъдат настанени и всякакви други хора, стига да могат да си позволят таксата от 40 лева на ден. Основно пациентите тук са настанени, благодарение на финансовата подкрепа от общините. Не е за пренебрегване фактът, че общините от региона са ангажирани с процентно подпомагане на своите граждани, настанени в хосписа. Сред критериите за това са заболяванията на пациентите и техните доходи. Например Община Габрово подкрепя финансово своите граждани като поема 62% от таксата. Така за пациента, който отговаря на изискванията, остава да доплати около 450 лева месечно.

Два пъти в седмицата в хосписа има лекар, а през останалото време е на разположение. Постоянно дежурят медицински сестри, които извършват медицински манипулации, правят превръзки, наблюдават състоянието на пациентите и се грижат за лечението им. Дежурства дават и санитарите и според Нели Тодорова обгрижването на настанените със сигурност е по-добро от грижата на всяко друго място. Три пъти на ден, а за диабетиците – 4 пъти, се предлага подходяща храна. Според Нели Тодорова храненето е дори индивидуално, не само според диетите за съответните заболявания, а и според вкусовете и желанията на пациентите. Един не обича риба, друг – пиле и т. н. Всеки пациент си избира храна от седмичното меню, която е по вкуса му, но съобразена и с диетата. Част от хората са лежащи и много тежко болни, но има и такива, които са настанени след травми, след сериозни счупвания и операции като например на тазобедрената става. В хосписа има рехабилитатор, който се грижи за раздвижването. Онези, които могат донякъде сами да се придвижват или са на инвалидна количка, се изкарват навън сред зеленината и шарената сянка, където прекарват по 1-2 часа в разговори и почивка на свеж въздух. Хосписът вече разполага и с библиотека и някои от потребителите си вземат книги за четене. Други пък предпочитат телевизията. Но най-предпочитано е общуването помежду им и с персонала. Приказката върви лесно, макар понякога да се повтаря едно и също заради деменцията. Грижовният персонал на хосписа се привързва към пациентите, за които знае подробности от съдбата им. Мнозина смятат, че тук идват потребители, които са вече пътници към отвъдното, за да прекарат последните дни от живота си. Често има такива случаи – на тежко увредени болни. Близките решават да настанят болния когато състоянието му се влоши много и те не могат да се справят с грижите за него. Така пристигат в хосписа, когато наистина са в много тежко състояние и въпреки грижите и лечението, си отиват. Не е лесна работата с тежко болни хора както за физиката, така и за психиката на тези, които ги гледат. Медицинските сестри в хосписа живеят със съдбата на всеки от пациентите. Свикват с всеки, който се задържи по-дълго тук и трудно се разделят с него. Всъщност при недостига на медицински сестри в страната, всяка една от хосписа работи на основен договор на друго място, а тук е на втори трудов договор. Засега екипът е комплектован. Тук работят медицински сестри от Дряново, Габрово и дори от Севлиево. Някои от тях са работили дълго с директора Нели Тодорова на други места и са я последвали и в Дряново.

Битува мнението, че болният близък се чувства най-добре в дома си и най-предпочитаният начин да бъде обгрижван е да се наеме жена за неговото гледане.

„Вкъщи разходът за гледането на болния човек може да бъде и по-голям отколкото в хосписа – коментира Нели Тодорова, - а и не може да се осигурят денонощни грижи и то от подходящия, от правилния човек. Защото много пъти попадат на хора, които не са подготвени да оказват такива грижи. Докато в едно такова лечебно заведение като хосписа, създаден точно за това, пациентът се чувства много по-добре. Сега чувам, че се създават нови частни домове за стари хора като в село Кръвеник, в Габрово също има проект за частен дом за стари хора, но никой не се наема да направи хоспис, защото има много повече изисквания към него и е по-трудно. Може би близките наистина търсят най-доброто за своите близки и очакванията им са при нас да има някакъв лукс. Няма лукс, но има всичко необходимо за качествена грижа в едно лечебно заведение.“

През последната година търсенето на хосписа е голямо и местата в него са постоянно заети. Ръководството се опитва да подобри грижите, както и храната – сключен е договор за кетъринг с друга фирма. Разбира се Нели Тодорова си мечтае за разширяване, за увеличаване на видовете услуги, които се предлагат.

„Иска ми се условията да са много по-комфортни, да имаме и повече съвременна апаратура, необходима за медицинските грижи – коментира Нели Тодорова. - Иска ми се персоналът да е доволен, да разширим дейността си. Например възможно е да ходим по домовете да се грижим за болни хора, както е било в началото при създаването на хосписа. Иска ми се да разширим услугите и в друга насока. Защо да няма и част, която да е Център за настаняване от семеен тип на стари хора. Ще ми се да имаме повече дейности, да сме с по-голям екип и да се развиваме. Защото търсенията на такъв тип услуги от все по-застаряващото население на региона, ще се увеличават.“