Радослава Дошкова – новото лице на Демократична България в 7-ми МИР

Родена съм и израснах в град Габрово. Тук живеят родителите ми и семейството на брат ми. Баща ми Илия Дошков беше дългогодишен преподавател в ПТГ „Д-р Никола Василиади“, а майка ми Цветана Дошкова е електропроектант.
Живея със своя съпруг и нашия 17-годишен син в град София.
Завършила съм Природоматематическата гимназия „Акад. Иван Гюзелев“ в Габрово с отличен успех. Впоследствие завърших Университет по архитектура, строителство и геодезия в град София – магистърска степен по специалност „Архитектура“ към катедра „История и теория“, свързана с опазване на културно-историческото наследство.
Работих 17 години в Направление „Архитектура и градоустройство“, Дирекция „Устройствени планове“ към Столична община на длъжност старши и главен експерт. За годините, прекарани там, натрупах безценен опит в административните дейности, в работата със закони и в териториално-устройственото планиране и проектиране.
В хода на професионалната си кариера преминах редица квалификационни курсове за усъвършенстване на професионалните си умения.
През септември 2019 година напуснах административната си длъжност и започнах работа в семейната фирма заедно с моя съпруг архитект, с дейност в градоустройственото и инвестиционното проектиране. В момента се занимавам с проектиране на сгради и подробни устройствени планове.
Като представител на малкия бизнес бих желала всички хора в България да имат възможност да развиват свободно идеите и възможностите си.
Да следват мечтите си без ограничения, без административен и държавен рекет.
Да решават сами как да изразходват средствата си, как да подсигуряват образованието на децата си и достойните си старини.
Искам ние и най-вече децата ни да имат желание да живеят и работят в нашата страна. Нека всеки умен, способен, талантлив и работлив млад човек да остане в България.
Убедена съм, че мога да дам силите и знанията си в посока за по-доброто бъдеще за всички нас - за опростяването на законовата нормативна уредба, за изчистването є от тълкуваеми членове и термини, за ясни, общодостъпни и разбираеми закони, които да се прилагат равностойно за всички членове на обществото ни.
Като член на семейство, което е пострадало от събитията, свързани с 9 септември 1944 г. и годините на социализма, бих искала да направя така, че да се признае и уважава жертвата на хората, загинали от този режим, и в частност на нашия дядо Илия Захариев Дошков, убит и съден посмъртно от Народния съд. Тази основа за разделение на обществото ни е една от причините за това, че тъпчем на едно място от години. Крайно време е презумпцията за невинност да бъде основа на правото в България, както и доказано виновните да понесат тежестта на закона.
Във времената, в които живеем, е нужен сериозен политически разум за извеждане на страната ни от икономическата и геополитическа криза, в която се намира целият свят, Европейският съюз и нашата страна. Нужно е човек да си зададе въпроса: „Какво печеля аз, ако съседът ми е зле?“. Нужно е човек да надмогне своето его и да подаде ръка на всеки, който се нуждае от помощ. Това е една обикновена човечност, в която аз вярвам. Нека най-накрая и нашето общество да намери сили и да се обедини за едно по-добро бъдеще за всички. Споделям принципите, заложени в манифеста на Демократична България.
Моята професия е творческа и утилитарна. Тя е предпоставка да се развивам, като продължавам да се образовам и мисля над всякакви въпроси. За миналото, за настоящето, за бъдещето. Това е вечен двигател за човешкото развитие – мисленето. „Всеки отказ да се види реалността по каквато и да е причина има разрушителни последствия. Няма лоши мисли, освен една: отказът да се мисли“; „Ако не знаеш достатъчно, трябва не да започнеш да се страхуваш, а да започнеш да се учиш.“ Ето два цитата на любимата ми авторка Айн Ранд. Това е философия, носеща името обективизъм, на която аз съм сериозен почитател и последовател. И моето послание е: нека се учим да мислим, първо ние, после да научим и децата ни!