Проф. д-р инж. Никола Драганов: “Хубаво е, че е започнал да действа баскетболен клуб в Габрово и има хора, които да работят с любов с децата”

Препоръчана!
Nikola-Draganov
Никола Драганов

Проф. д-р инж. Никола Драганов е роден на 1 март 1939 г. в Габрово. Играе баскетбол от ученик. Баща му арх. Димитър Драганов приветства често от трибуните своите “две лъвчета” Косьо и Иван. Никола Драганов дълги одини е професор по стоманени конструкции в ИСИ (ВИАС). Живее в София.

- Проф. Драганов, имаше ли интерес към спорта в семейството Ви?

- От целия род в Габрово само баща ми арх. Димитър Драганов ходеше на мачове. Дядо ми Никола (Косьо, така наричаха в Габрово всеки Никола) Драганов е бил известен учител по география. Даже има издадени учебници. Баща ми Димитър Драганов (1898-1972) е завършил архитектура в Карлсруе, Германия. В Габрово е имал частно проектантско бюро в собствената ни къща на ул. “Радецка” № 17 (на два етажа, построена през 1938 г. по негов проект, надстроена в съвремието). Той е проектирал сградите на почти всички фабрични предприятия, както и много жилищни сгради по онова време в града. Майка ми Тотка Драганова (1908-2006) е домакиня. Малкият ми брат Иван Драганов обаче избра баскетбола като професионален път.

- Кога започнахте да играете баскетбол?

- В Априловската гимназия, където учех. Класен ръководител ни бе Бумова, преподавател по руски език. Стефан Първов бе преподавател по физкултура и треньор. В IX клас бях израсъл на височина (1.89 м). Тогава Ивайло Султанов, от по-горните класове, ме извика да играя баскетбол. Той и Христо Момерин вече тренираха по-сериозно. Играехме в двора на гимназията и в спортния салон (б. р. надстроен по проект на инж. Никола Драганов в средата на 60-те години). Бях включен в ученическия отбор по баскетбол и волейбол. С мен играеше и Христо Рашеев. За себе си не бих казал в кой спорт съм бил по-добър. Тогава нямаше отскок в играта. Всички големи баскетболисти, включително известните братовчеди Панови, от тях Георги (Гец) стреляше отдолу, никога с отскок. Първият български баскетболист, който започна да стреля с отскок, бе Цецо Барчовски. Като ученик в Априловската гимназия помня, че в Габрово идва националният отбор на Китай. Гостуваше често и отборът на Търново.

- Къде се провеждаха баскетболните срещи?

- Спомням си, че част от тях се играеха на електрическо осветление на игрище “Червено знаме” (зад Девическия манастир, съборен през 1959 г.). Там сме ходили с родителите ми.

След мача сядахме в ресторанта-лятна градина в двора на читалище “Априлов-Палаузов” (Театъра).

В мъжкия отбор по баскетбол ме впечатляваше играта на Петко Гатев. Той беше много борбен състезател. Хвърляше се устремно в атака с риск понякога да се пребие.

- И след гимназия не сте загърбили спорта?

- Като студент - промишлено и гражданско строителство в ИСИ (ВИАС) София (1956-1962), от втори курс избрах баскетбола и започнах да тренирам с отбора на института. Треньор ни бе Любчо Дървов, преди това известен национален състезател. Той ме накара упорито да стрелям с отскок. Играех център. Имах сравнително добра стрелба от средно разстояние, което бе доста важно за поста – център. Тогава с моя ръст минавах за доста висок. Сега с тази височина са гардове. Със студентския отбор участвахме в междувузови състезания и спартакиади. Откроявахме се сред добрите студентски отбори. Бях единствен габровец. Моят състудент Христо Рашеев играеше вече само волейбол. Важните мачове се провеждаха на стадион “Васил Левски”. В средата на игрището се правеше подиум. Няма да забравя важния финал България – СССР (Русия).

Завърших успешно института, въпреки че по унгарските събития (1956 г.) съм бил пред изключване. Тогава на работа се отиваше по разпределение. От Проектантската организация в Габрово е било заявено място и аз се завърнах в града. Директор бе арх. Шангов от София. След него ролята на директор изпълняваше главният архитект, баща ми Никола Драганов до идването на титуляр арх. Хари Гунчев. Проектантската организация се помещаваше в сградата на Червен кръст.

- Със завръщането си в Габрово играхте ли баскетбол?

- Да, включих се в мъжкия отбор на града. Треньор бе Иван Хубанов. Отборът участваше в срещи от Северната “Б” група. В него участваха Васил Калпазанов (Гайката), Христо Николов (Нежния). Спомням си, че Петър Родев (Пепо) бе прекрасен играч. Умееше да вкарва кош отдалеч. За периода 1964-1965 г. отборът на Габрово бе с най-добрия си състав. Играеше се на игрище “Динамо”, който бе с асфалтирана площадка и осветление. Трибуните бяха пейки (пет реда по дължина на игрището). Веднъж по време на мач трибуните се сринаха. Доста прещипани крака имаше. В публиката бе и един бивш футболист - Йонко (Бозата). Тогава в Габрово играеха два футболни отбора - “Чардафон” и “Орловец”. Имаше райониране. Най-смешното беше, че аз (№ 9) бях в “Орловец”, а брат ми - в “Чардафон”. На мачове баща ни бе често на трибуните. Вечер игрището се използваше за танцови забави.

- Докога играхте?

- Допреди десет години. Доста време играх и като преподавател на студентски спартакиади между университетски преподаватели. Баскетболът бе хоби за мен. Като ветерани продължихме да се събираме на стадион “Академик”, в зала “Академик”, зала ВИАС. Идваха и габровците Мишо Христов и Христо Момерин. Баскетболът остава тръпка, както обичаме да казваме.

- Вашият брат Иван Драганов остави име в Габрово на изявен състезател, преподавател в Ученическата спортна школа, треньор. В едно интервю той споделя, че Вие сте му повлияли да се насочи към този спорт?

- Иван бе пет години по-малък. Играли сме заедно мачове и с мъжкия отбор на Габрово. Той бе добър треньор, техничен играч, на който много не му се тренираше и не можа да направи кой знае каква баскетболна кариера. Навремето го искаха даже от “Балкан”, Ботевград, който играеше в “А” група. Като студент във ВИФ на един мач им бе вкарал повече от 30 точки, но не се съгласи да отиде да играе при тях. Успехите му като треньор бяха главно с девойките.

- Баскетболът в Габрово вече се възражда.

- Чудесно е, че има възобновен Баскетболен клуб “Чардафон-Орловец”. Плачело ми се е, когато си идвам през лятото на вилата край Габрово и виждам, че в двора на гимназията никой не спортува. Навремето в училище много спортувахме – баскетбол, волейбол. А сега никакъв интерес. Хубаво е, че се е почнало с клуб. Дано да има спонсор. Да има хора, които да се захванат с любов да работят с децата. Навремето започнах да карам ски доста късно и нищо не можах да направя. За всеки спорт важи правилото – човек се учи докато е млад.

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Към началото
  1. Още от Между двата коша

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Препоръчано от редактора

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня