Прекъснали заради слаби оценки студенти се справят най-добре с покрива на спортната зала

Топ новина! -Orlovets--si-ostava-edna-ot-nai-krasivite-sportni-zali-v-B-lgariya
ZALA-orlovez.jpg

Кратка история за изграждането на обект „Спортна зала“ - Габрово, разказана от Койчо Недев Екимов – главен технически ръководител на обекта и кръстник на името „Орловец“. Първата част на разговора с легендарния строител можете да прочетете на адрес: https://www.stovesti.info/turski-pushki-nemski-avtomati-revolveri-tsyal-arsenal-otkrili-stroitelite-v-osnovite-na-sportna-zala-orlovets-10831.html

През 1983 година най-сетне започна усилено да се строи. Целта беше през 1986 година тук да се проведе Световна квалификация по хандбал за жени. Но както вече казах, този обект беше в тежест на СМК и неговите ръководители не искаха да отклоняват работници и крупни сили за изграждането на строежа.
Казаха ми: „Ти си пожела този обект, сега си търси работници извън СМК“. Видях се в чудо и отидох при председателя на Окръжния съвет инж. Пангелов, за да му обясня цялото положение.
„Ако искаме – казах – обектът да стане, трябва да подсигурим над 150 човека майстори. Такива в СМК няма и трябва да дойдат отвън.“


Той ме разбра и привика всички кметове на големите села в окръга и на градовете Дряново, Севлиево и Трявна. На този форум се взе решение, че всички по график следва да изпращат за по 45 дни, а след това и за по-дълъг период, работници, които да се съгласуват с обектовото ръководство.
Севлиево и Трявна изпращат най-добрите майстори
Така тук през 1983 и 1984 година се създаде отлична организация и работата просто потръгна. Трябва да се изкаже голяма благодарност към тогавашните кметове на селата Добромирка, Буря, Гостилица, Петко Славейков и градовете Севлиево, Трявна и Дряново, които действително изпратиха най-добрите си майстори.
Трябва да се знае, че този обект беше изключително трудоемък, нищо не се повтаряше и всичко се правеше само на ръка. Механизация нямаше как да се внедри.
Основната бригада се ръководеше от Гутю Петков Гутев, родом от с. Седянковци – един много опитен бригадир, заменил своя съименник поради неговото пенсиониране. Добър майстор и организатор, впоследствие президент на фирма „Рай-91“ - Габрово.
Възлов момент беше отливането на главния околовръстен стоманобетонен пръстен, в който се разполагаха 34 вложки за захващането на въжената конструкция, състояща се от 17 въжени ферми.
Сложният кофраж издържа товар от 1200 тона
Кофражът беше много сложен и следваше така здраво да се стегне, щото да издържи огромната тежест. На пресния бетон монтирахме арматурата – повече от 150 тона. Монтирахме и вложките. Допълнително извършихме укрепване на кофража и дойде моментът за отливането на бетона. Дойдоха три бетон помпи и изготвихме часови график. Трябваше да се излеят непрекъснато 480 кубика бетон, за да не се получи работна фуга, която би компрометирала здравината на конструкцията. Отливането стана при отлична организация. За 20 часа и 30 минути бяха отлети 480 м3 бетон М-300 при непрекъснато полагане.
Това беше отлично постижение, още повече, че кофражът не поддаде никъде, въпреки огромния товар от 1200 тона.
До края на 1983 година покрихме залата.
Нека се има предвид, че всички работници бяха извън СМК. Наши работници бяха само 12 човека. На покрива най-добре се справиха група студенти, които работиха на обекта 8 месеца заради слаби оценки.
СТУДЕНТИ въвеждат свое изобретение - коват ламарината с хилти
Просто съм се чудил и дивил как вървяха на височина от 25 метра по гредите, дебели едва 10 сантиметра. Те положиха и вълнообразната ламарина, което беше много трудоемко нещо, като използваха свое изобретение - да я коват с пистолети „Хилти“, с което здравината се увеличаваше.
"Орловец" по обем е колкото три Дома на културата
Но след като Велико Търново ни изпревари и построи своята зала за по-малко от две години, турнирът се проведе там и при нас темпото отново спадна. А задачата беше огромна. Нека се има предвид, че по обем залата е колкото три Дома на културата. Изпълняващият длъжността главен проектант арх. Борис Пейнов от София при изготвянето на проекта не беше взел предвид температурните разширения на медната ламарина, с която се обшиваше отгоре покрива.
Целият му детайл беше грешен и вместо да предвиди листовете ламарина да се монтират радиално към центъра и да се захващат с прав фалц, беше предвидил те да се полагат паралелно с легнал фалц и най-грешното – да се запояват с оловна композиция. Не беше взел предвид и свиването и отпускането на ламарината според температурните колебания и не беше предвидил компенсатори, които да обират тези разширения и свивания. Всичко това доведе до компрометиране на обшивката от медна ламарина. Лишена от движение, ламарината започна да се къса при снадките, особено в ъглите на 34-те триъгълника, и се появиха течове.
Дойдоха специалисти от София, които основно се запознаха с нашата работа и изготвиха експертиза, с която тотално отхвърлиха начина на полагане и отредиха голямата вина за това на проектанта.
Главният проектант греши, но не приема никакви предложения от изпълнителите
Арх. Пейнов имаше и други грешни решения, поради което в много от случаите трябваше да вършим някои работи по два-три пъти. Не приемаше никакви наши предложения и не искаше да изпълняваме класически детайли, държейки на своите измишльотини, за да може да взема вместо по 20% за пригаждане, по 100% за авторско право. По този начин той влезе в конфликт с всички изпълнители и подизпълнители и с проектантите на другите довършителни дейности.


Дават авторския надзор на архитект Иван ИВАНОВ

Накрая всички вдигнаха ръце от него, дори колегите му от ТПО – София. Накрая въпросът беше отнесен чак до Министерство на строежите и лично до министър Стефан Стайнов от бившия кмет на Габрово инж. Богомил Белчев, тогава заместник-кмет, и след като ТПО - София отказа да назначи нов авторски надзор, областното ръководство възложи авторски надзор на младия и перспективен архитект Иван Иванов, с когото довършихме строителството на този изстрадал обект.
Че нашите ръководители чувстваха този строеж като бреме, говори това, че на нашата група беше възложено да построим и 8 къщи в село Бреговица, до Стражица. Но въпреки всичко довършителните работи вървяха успешно, понеже ги извършваха хора извън СМК.
Акустичната изолация беше изпълнена от бригадата на Николай Витанов – над 10 000 м2 перфорирана ламарина и съответния брой дюшеци, напълнени с мергелна вата, още толкова метра зебло и огромен ръчен труд.
Всички корнизи се изпълняваха от рабицова конструкция, върху която се полагаше гипсова мазилка.
Всички гипсови мазилки и профили се изпълняваха от бригада от град Бургас, с бригадир Васил Панделиев, и всички признават, че гипсовите работи са изпълнени с голямо майсторство.
Каменните облицовки бяха извършени от работници на СУКМО – София, с ръководител Ангел Иванов – впоследствие ръководител на фирма „Габро“.
Алуминиевата дограма беше изпълнена и монтирана от завод „Стамен Стаменов“ – град Шумен.                                                                         Иван Иванов



Стъклопакетите, които по онова време бяха рядкост, бяха изготвени в стъкларския завод в Разград.
Водопроводната инсталация беше направена от групата на Райчо Кънев.
Ел. инсталациите бяха изпълнени от групата на Иван Георгиев и Иван Блажев.
Вентилационните работи бяха извършени от групата на Иван Говедаров.
Окаченият таван беше изпълнен и монтиран от инж. Никола Николов от София чрез Завода за монументална украса в град Пловдив.
Столовете бяха изработени от Завода за театрално обзавеждане в София.
Дюшемето беше монтирано от работници на кооперация „Янтра“ – Габрово. Фурнированите врати бяха изработени и монтирани от работници на кооперация „Млада сила“ – Севлиево.
Вложките за покривната конструкция бяха изработени от групата на Димитър Грудков, а вложките за въжетата – от заводите „Подем“ и „Стомана“.
Проходните пътеки бяха изработени от учителите в Техникум по механоелектротехника – Габрово.
Самата покривна конструкция беше подготвена и монтирана, както вече казах по-горе, от работници на НИСИ – София, под ръководството на инж. Дочев и инж. Евгени Петров.
Временната управа на Габрово поставя залата като приоритет на управлението
Дойде и 1990-та, когато в Габрово цяла година управляваше временната управа, член на която бях и аз. Годината наистина беше тежка, но цялата управа оказа голяма помощ и най-вече беше поставен строежът като приоритет на тази управа за неговото окончателно довършване.
Поставен беше и краен срок за довършването на строежа – до 18 декември 1990 година.
Голяма заслуга за това има и главният финансист на Общината тогава Илия Беров, който ми заяви: „Колкото пари ви трябват, аз ще ви ги осигуря, но залата да се пусне до края на годината“.
На обекта се създаде отлична организация, доставени бяха навреме и монтирани всички детайли по различните инсталации. Голяма заслуга за това има и Петър Петров, който отговаряше за доставките.
18 декември 1990 година - първи турнир в залата - по хандбал
Обектът беше наситен с необходимите работници и до края на годината го въведохме в пробна експлоатация, като на 18 декември тук наистина можа да се проведе квалификационен турнир по хандбал за девойки. Голямо удовлетворение ние, строителите, получихме от тогавашния председател на Българската федерация по хандбал, който заяви: „Такава зала няма друга в България, с такова отлично качество на изпълнение и такова обзавеждане“.


Ако тогава не бяхме създали тази организация, за да завършим обекта с голямата поддръжка, която ни оказа градското ръководство, начело с временния кмет Георги Георгиев, мога да кажа със сигурност, че сега залата щеше да представлява същата трагична картина от момента на замразяването й – римски Колизеум, разбит и опустошен. А сега тя вече от години се ползва и е гордост за нашия град.


Иван Иванов – Барото не е поканен на откриването
И накрая искам още един път да подчертая, че основната заслуга да имаме тази красива и съвременна зала се пада на бившия председател на Окръжния народен съвет Иван Иванов – Барото. Той я пожела първи, осигури терена, подсигури и средствата, за да се построи до това положение, че да няма начин тези, които дойдат след него, да не я завършат. Той доживя и да я види завършена и ми се оплака, че не е бил поканен на откриването й. „Ех – рекох, – Бай Иване, не се коси. И мене не ме поканиха, но нали тя вече е готова – ще се гордеем с нея, докато сме живи.“
Такава е историята накратко на нашата зала. Затова я строихме цели 20 години, но е най-стабилният обект в нашия град.
Ако целият град се срине при едно земетресение, "Орловец" ще си стои.
Дори, както казваше нашият проектант Тони Малеев, да я изстреляме в Космоса – тя ще си лети целокупно и няма да се разпадне.
Аз бих предложил да се постави някакъв паметен знак, който да напомня на бъдещите поколения за този човек, който желаеше от все сърце и душа да я има тази зала. Той заслужава това наше внимание, за да има правда на тази земя и призвание.

 

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

1 коментар

  • Потребител
    IvanGos 2020-04-27 10:42:20

    Минали са много години и някои спомени не са точни, а след време ще ги приемаме като факт. Затова, който си спомня или има конкретни данни, моля да напише нещо. Със сигурност залата не е пусната през 1990 година. Факт е, че тя беше приоритет на Временната управа и, въпреки безпаричието, бе финансирана и довършена. Имаше много проблеми с изискванията за пожарна безопасност, седалки и какво ли не. По мои спомени Световното за девойки бе през 1992-ра. Временната управа, която трябваше да работи месец-два, да подготви изборите, просъществува до есента на 1991-ва. Бил съм член на нея, по наше време официално не сме откривали залата. По времето на Иван Ненов, ще е, Бог да го прости!

  1. Още от Строителство

Към началото