Богомил Петков: „Строителният бранш понася големи загуби от COVID-19“

Какво отражение дава то върху нормалното функциониране на компаниите от строителния бранш, свързани преди всичко със снабдяването с необходимите материали. Успяват ли да се справят фирмите от строителния бранш в днешната ситуация, накъде се ориентират строителните компании и какви са най- често срещаните от тях трудности, е разговорът с Божидар Петков,собственик на строителна компания и член на Управителния съвет на Камарата на строителите в България /КСБ/.

- Как се справя строителният бранш в условията на извънредно положение заради COVID- 19, г- н Петков?

- Строителният бранш понася големи загуби, породени от забавените плащания за извършени и приети дейности, намаляване на обеми, затруднения при придвижването на работници, усложнения в строителния процес, забавени доставки на материали и суровини. Инвеститорите на строително- ремонтни дейности са плахи в момента – изчакват или отлагат, а обществените поръчки са временно спрени.

- Строителните компании имат ли проблеми, свързани със снабдяването с необходимите за функционирането им материали?

- 0- Външните доставки като цяло в момента са проблемни, има голямо забавяне или отказ, ако са от някоя от най- засегнатите държави. Допълнително забавяне се получава и от транспортните фирми, които трябва да поставят под 14- дневна карантина своите шофьори. Има производства у нас, които също се забавят, поради това, че се влагат суровини, които пристигат отвън.

- А трудности с намирането на квалифицирана работна ръка имате ли?

- Преди кризата около COVID- 19 имаше дефицит на работници, но сега доста фирми съкратиха част от своите екипи. Но, проблемите с недостига на квалифицирани работници ще продължат след отшумяване на последиците от пандемията. Към настоящия момент голяма част от работниците, които са работили в чужбина и са се завърнали, започват да ни търсят за работа. Ето защо ние трябва да ги привлечем да останат те в България и да са полезни на нашата икономика.

- В последните години преобладаващата част от дейностите в строителния бранш бяха свързани с изпълнението на обществени поръчки, продължава ли тази тенденция?

- Бюджетните средства или средства от целеви фондове се разходват чрез обществени поръчки. Обектите с частно финансиране са доста по- малко, така че тенденцията с възлагане от публичния сектор ще продължи. В момента има застой, но се надявам скоро да се нормализира възлагането.

- Какво е участието на строителни компании от областта в реализиране на проекти по ОП „Региони в растеж“, има ли спряно финансиране във връзка с извънредното положение?

- По Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014- 2020 г. Община Габрово е подала проектно предложение за реконструкция на „Регионален исторически музей – Габрово” и реновиране на Етнографски музей на открито „Етър“. Проектните предложения са в процес на оценка. Надявам се тези проекти да бъдат одобрени за финансиране, а строителни компании от област Габрово да са сред основните изпълнители.

- В каква посока са концентрирани строителните дейности – в реализиране на инфраструктурни обекти или са насочени към промишлено и гражданско строителство?

- Строителните дейности са насочени по- скоро към инфраструктурни обекти, финансирани с европейски средства. По- малък е броят на реализираните обекти от сферата на промишленото и гражданско строителство. Реализирани бяха някои големи промишлени строителства – нова болница и няколко нови фабрики, които разшириха производствата си.

- КСБ включва ли се в дарителските кампании за преодоляване на пандемията коронавирус? - КСБ със своите строителни фирми и физически лица, които ги представляват, много активно се включиха в борбата с коронавируса с дарения за над 1,1млн. лв. Закупени са медицинско оборудване и предпазни средства. Даренията са направени на болници, здравни и социални учреждения, общини , БЧК и др. КСБ и българските строители се включват във всички трудни ситуации, инциденти и природни бедствия. Даренията и помощта продължават и към настоящият момент.

Искам да изкажа моята благодарност на всички колеги, които не пожалиха средства и време и се отзоваха на призива на ръководството на КСБ да помогнат в този труден момент за страната ни.

- На национално ниво КСБ обяви като един от своите приоритети въвеждането на Дигитализацията в строителството – докъде стигнахте в тази посоки?

- КСБ създаде работна група “Дигитализация и иновации в строителството”, която работи за постигане на целите, заложени в дългосрочната стратегия за дигитализацията на строителната индустрия до 2050 г. а именно: Понижаване на производствените разходи; Ресурсна ефективност; Подпомагане на бизнеса; Зелени и устойчиви инвестиции; Усъвършенстване на професионалната квалификация и усъвършенстване на процеса на вземане на управленски решения. Строителният сектор все още се придържа към традиционните технологии, но кризата ще ускори дигитализацията, защото тя ще помогне за растежа и възстановяването на бранша.

- Напоследък се заговори за възобновяване Националната програма за саниране. Ще помогне ли продължаването й за стабилизиране на строителните компании от областта и страната?

- Безспорно това е една добра възможност за строителните фирми от областта и страната. Въпреки, че тази програма е много коментирана и оспорвана - за три години разплатените средства за саниране от Българската банка за развитие са 1 млрд. лева, като за целта има заделени още толкова, според министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков.

Участието в Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради предоставя повече възможности на бизнеса за икономическа активност – проектанти, строителен бранш, фирми за технически обследвания, фирми за обследвания за енергийна ефективност, производители на материали и др.От МРРБ поеха ангажимент да бъдат подготвени изменения, свързани с методическите указания, контрола, референтните цени и евентуалното въвеждане на съфинансиране. Има различни мнения, свързани с участието на собствениците с част от парите, което е един от възможните варианти. Все още няма окончателен вариант и старт на втория етап на Програмата.