Пенко Пенков: “Беше време, когато Априловската гимназия имаше два отбора по баскетбол”

Препоръчана! Penko-Penkov,-s-№6,-na-zonovi-s-stezaniya-po-basketbol-na-SBU
Пенко Пенков, с №6, на зонови състезания по баскетбол на СБУ

Пенко Пенков е роден през 1938 г. в Габрово. Завършва Априловска гимназия (1956 г.), Учителски институт за прогимназиални учители (1958 г.), задочно ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” – българска филология с втора специалност – физическо възпитание (1973 г.). Професионалният му път на учител (30 години) започва от с. Гостилица (1960 – 1963 г.), минава през Пионерския дом – отдел “Физкултурен”, и IV ОУ “Христо Ботев” (1974-2001 г.) – преподавател по физкултура. Играл е баскетбол, състезател по лека атлетика. Повече от 25 г. е секретар на секция “Лека атлетика” на ОС на БСФС, сътрудник по спорта на вестник “Балканско знаме”.

- Г-н Пенков, откога се изявявате като спортист?

- В детските години много играехме капитанска, ъглова и народна топка. В Първа прогимназия “Радион Умников” класен ръководител ни бе авторитетният литератор Васил Колев и после младата учителка по руски език Милка Иванова Генева – Пурел. По физкултура ни преподаваше Никола Петков. Често играехме в училищния двор. Не минаваше и без инциденти. Веднъж едно момче без да иска хвърли висока топка и счупи училищен прозорец, заради което му намалиха поведението.

През есента на 1952 година бях вече осмокласник в Априловската гимназия. Бяхме мъжка паралелка с класен ръководител Евдокия Бумова. В класа ни имаше момчета с добри физически качества. В махалата, на Баждар, играехме футбол. Бяхме оплели и волейболна мрежа, която опъвахме пред къщата на два дирека през улица “Добруджа”. Имаше и два баскетболни коша. Като гимназисти след училище играехме по махали. Спомням си, че пред нас идваха да играят момчета чак от Бичкинята. Иван Ненов, съученик и по-късно кмет на Габрово, също е идвал да играе с нас. Топката ни бе “самоделкин”. На тавана ни бяхме намерили едно парче кожа, което занесохме на майстора на топки бай Рачо Друмчев. Спортният му магазин бе на ул. “Николаевска” (по-нагоре от ДСК). Той уши топката. Купихме плондер, който много бързо се спука. Падаше голямо лепене. В по-горните класове на гимназията започнахме организирано да играем баскетбол.

- Как потръгнаха заниманията?

- Първи треньори ни бяха батковците от XI клас. С умиление си спомням за по-големия ученик Ивайло Султанов, който се грижеше за нас и ни разкри красотата на баскетбола. Сред нас, първите ентусиасти изпъкваха Косьо Драганов (проф. Никола Драганов, чийто брат Иван стана изявен състезател и треньор в УСШ - Габрово), Христо Рашеев, Захари Захариев, Веселин Стефанов. Играехме и на игрище “Динамо”.

- Имаше ли Априловската гимназия още добри баскетболисти?

- Много силен бе отборът девойки, между които единадесетокласнички, които нямаше с кого от момичетата да си съперничат и ние им станахме спаринг партньори. В техния отбор се налагаше Вела Пенчева (най-добрата баскетболистка, националка, излязла от Габрово), Данчето Йоновска, Маргарита Бакалова, Нина (омъжи се по-късно за Людмил Шумков) и др. Играехме на игрището на гимназията.

Спомням си, веднъж дойдоха на състезание момичета от Горна Оряховица. Отборът на девойките от Априловската гимназия, бе толкова добър, че не им позволи да отбележат даже почетен гол.

Много добър баскетболист бе Власаки Власаков (по-късно известен лекар във Варна). Когато бях в осми клас, а той завършил вече гимназия, играехме и ми подаде един толкова силен пас, че чак паднах на земята.

Бях в X клас (1955 г.), когато Априловската гимназия имаше два баскетболни отбора. Аз участвах в “Б” отбора. Играхме с Текстилния техникум, които ни победиха с една точка.

- Кои бяха съдии?

- Съдии по това време бяха Добрин Обретенов, Иван Хубанов, Продан Кавалов.

- Кога изменихте на баскетбола като състезател?

- Баскетбол играх до X клас. Продължих с лека атлетика (1955 г.). Състезавах се на 800 м с треньор Иван Андреев, директор на УСШ. Първият директор на спортната школа е бил Никола Колев от София.

- В професионалния път срещнахте ли се отново с баскетбола?

- Да, но вече като организатор. Единадесет години, от 1963 до 1974 г., завеждах отдел “Физкултурен” при Окръжния пионерски дом в Габрово. Няколко години преди да отида на работа там, е била учредена купа по баскетбол за наградите на Пионерския дом. Продължих тази спортна традиция. Всяка есен се провеждаше турнирът за купата на Дома. Голяма помощ ни оказваха в организацията и съдийството Иван Хубанов - бивш баскетболист и съдия, спортен журналист в окръжния вестник “Балканско знаме”, и Величко Лютаков - учител по физическо възпитание в ТМЕТ “Д-р Никола Василиади”, ръководител на баскетболната секция при Пионерския дом.

От протоколите личи, че през 1965 г. най-добър реализатор при пионерите в турнира е Владо Юнгалов (инж. Владимир Юнгалов е шеф на ВиК – Севлиево). При момичетата най-много точки е отбелязала Цеца Василева Бойкинова (баскетболистка, съпруга на националния състезател и треньор Георги Димитров).

- Към какво Ви връща споменът като учител по физкултура?

- Повече от 20 години мой колега беше Дончо Дончев. Отличен специалист по баскетбол, завършил ВИФ, играл в мъжкия отбор на Габрово. Засега е един от последните мохикани на оня баскетбол, с който Габрово се славеше преди близо четиридесет години. След възраждане на ученическите игри той успя като учител да класира отбора на IV ОУ “Христо Ботев” на престижното шесто място на републиканското първенство в Трявна през 1994 година. И днес продължава да увлича млади ентусиасти при възродения баскетболен клуб “Чардафон-Орловец”. Отбори, които вече съперничат на екипи с далеч повече стаж в играта.

- А Ваше участие, което Ви носи радост като учител?

- Това е една спартакиада между учители по различни видове спорт. През 1985 година решихме да участваме в състезанията по баскетбол. Тъй като “звезда” на отбора бе Дончо Дончев, събрахме се още четири играчи - Ранчо Ранчев - математик, заместник-директор, художникът Пенчо Пенчев, възпитателят Тодор Георгиев и моя милост. Имахме нужда от резерва за всеки случай. В училище нямахме друг мъж, освен по-възрастния колега Илия Илиев. Поканихме го да се включи в отбора. Изпълнителен като всеки учител, той ни увери: “Ще дойда при вас, но дали ще мога да я топам…?”. Оказа се, че като ученик никога не е играл баскетбол, тъй като този спорт не бил залегнал в учебната програма. Въпреки това дойде при нас.

Победите ни над другите отбори от града и региона ни направиха представител на Габровски окръг на зоновите състезания в Павликени (1985 г.). Първата среща бе с отбора от Русе. В него играеше един професионален баскетболист с доста внушителни размери. Естествено отборът ни загуби тази среща, но успя да победи в следващите и се класира на второ място. Имахме утехата, че паднахме от русенци, които на финалите станаха шампиони.

 

 

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

  1. Още от Между двата коша

Към началото