Огнян Пехливанов: “Винаги съм играл с нагласата да побеждавам”

- Г-н Пехливанов, играли сте в “Локомотив” Пловдив?

- Да, и то с известни състезатели. Камен, от който съм се учил, и Радко Паненков си бяха идоли. За тях играта баскетбол бе удоволствие.

Отначало, когато дойдох в Габрово, обичах сам да играя на игрището на Ученическата спортна школа. Не познавах никого. Имах няколко баскетболни топки - в Пловдив ни ги раздаваха. Една от тях беше с подписите на бившите национали Пейчински и Дойчинов. С нея не играех никога.

Пловдив беше сериозна баскетболна школа. С благодарност си спомням за треньора Груев. Той бе много добър, школуван треньор на юношите. При него се класирахме трети в първенство на ученическите школи в страната. Голямо удоволствие бе да изработя положение и да подам топката. Подминавах коша и вкарвах с полу-кука. По този начин елиминираш противника, който те очаква отпред.

- Как бяхте привлечен в мъжкия отбор на Габрово?

- Веднъж пак бях на спортната площадка в двора на Априловската гимназия и наблюдавах играта на отбора. Тогава Христо Донков дойде при мен и ме покани да участвам с тях. Треньор бе Христо Попов, подпомаган от Продан Кавалов. Тогава (1973 г.) отборът се подготвяше да влиза в “Б” група. Поканата ме изненада. Не бях тренирал от дълго време. Но започнах бързо да навлизам във форма. Направи ми впечатление, че играчите от отбора се разбираха. Не, че е нямало разправии. Но това бяха дребни работи.

- Кои играеха тогава в отбора?

- Това бяха изявени личности. Иван Шумков играеше център. Той бе чудесен човек, добър играч, който разбираше играта. Иван Тосунов беше вечния боец. Човекът, който винаги се бореше и не се предаваше. Пламен Минев – мислещ състезател, с финес, който носеше фантазия. В баскетбола можеш да изиграеш една комбинация в зависимост кога я правиш и как противодейства противникът. В един момент могат да се развият 20-30 комбинации. Мислещият състезател увлича и другите от отбора. При Иван Драганов имаше моменти, когато целият отбор играеше за него. Тръгнеше ли му стрелбата вкарваше доста кошове. Дончо Дончев, който сега е действащ треньор бе един много добър състезател. Христо Попов бе играещ треньор (център), което му пречеше да се развива. Обичаше повече да наблюдава и подсказва в хода на играта. Липсваше му самочувствие. Христо Донков бе ентусиаст, даващ всичко от себе си. Росен (Бенков) бе отличен стрелец. Илинко Вълчев, Петьо Василев, Цоньо Ботев проявяваха завидна упоритост. По същото време бяха привлечени двама юноши - от Текстилния техникум Николай Вътков и Георги Черкезов от Механотехникума. После, през втория сезон, взеха още момчета от старшата.

Квалификациите за влизане в “Б” група се проведоха в Габрово, на площадката на Априловската гимназия. Лошо впечатление направи отборът на “Балкан” (Ботевград), който напусна и отказа да участва. Отборът на Габрово спечели служебно и се класира.

- Как беше съдийството?

- Габрово не бе обичан много от съдийската колегия. Иван Шумков много пъти се е намесвал съдиите да свирят реално. Имаше трудни мачове. Постепенно отборът се обиграваше. Самият аз влязох в него, когато той все още се напасваше. При това желанието ни за игра бе много повече от това на противниците.

- Как се тренираше?

- Стегната бе площадката от северната страна на стадион “Христо Ботев” (със съблекалня и баня). Играеше се на корт (червен, с добър дренаж). Хубаво бе, че можехме да тренираме обикновено на закрито – в салона на ВМЕИ – Габрово, сега Технически университет. А срещите се играеха на открито, обикновено в двора на Априловска гимназия, тъй като в Габрово тогава нямаше салон със стандартни размери на баскетболното поле. Когато се налагаше, през зимата, домакинските си срещи провеждахме в залата в Севлиево.

Тренировките се водеха три пъти в седмицата. В петък се почиваше, а в събота се играеше мач. За спортно майсторство трябваше да се тренира двуразово, т. е. тренировка сутрин и след обед. Екипът на отбора бе бяло със зелен кант и китайски кецове. Всички играехме на аматьорски начала. Наградите бяха морални.

Отборът беше разтурен през май 1975 година, все още се състезаваше тогава в “Б” група, бяха останали само по-младите играчи и юноши. Повечето от по-старите се бяха отказали по едни или други причини, може би и защото тимът щеше да изпадне. Баскетболът, на който се обръщаше все по-малко внимание в града, постепенно залезе, изпреварен от хандбала и футбола…

- Участвахте ли в работнически спартакиади?

- По предприятия се организираха отбори за представяне в тях. “Енерго”, където работех, нямаше отбор и обикновено бях канен за участие в някои от по-добрите отбори в града (“Промишлена електроника”, “Болшевик”, Базата – Велико Търново и др.). Спомням си, че със сборен градски отбор се спечели окръжно първенство. В Габрово добри работнически отбори бяха на първо място - “Промишлена електроника”, следван от ДМЗ, “Импулс” и др. Играех в работническите първенства и когато вече бях минал 37 г.

- Интересът към баскетбола не Ви оставя. Вълнувате се и сега, когато се връщате назад в спомените?

- Баскетболът е единственото нещо, което не престава да ме интересува. Много често пътувах до Пловдив, за да гледам някои мачове. Но по пронцип обичам спорта, следя всякакъв вид спорт, включително и шахмат.

Спортът изисква воля, калява нервната система, учи на трудолюбие, дисциплина. Винаги съм играл с нагласа да побеждавам. Надиграването в баскетбола е простичко нещо – трябва винаги да надиграеш един противников състезател.

Най-хубавото в баскетбола е играта със заслони. Понякога се прави седем, осем пъти заслон, докато противникът сбърка или някой играч се освободи на чиста позиция, за да стреля. Когато се получат тагива отигравания, целият отбор е удовлетворен.

Самият аз много се вълнувам пред мач. Изпитвам страхотна спортна треска. С първия съдийски сигнал обаче се успокоявам и нещата тръгват.

- Играта се развива в съвремието?

- Така е. Даде се много по-голяма свобода на играчите. По наше време нямаше тройки, сега състезателите имат този шанс - да отбележат от 6.5 метра и да бъдат възнаградени за майсторството си. Сега правилата повече се доближиха до американските, играе се на четири части, а това дава повече възможности на треньорите за тактически корекции.

- След 35 години баскетболът отново го има в Габрово?

- Да, приветствам възобновяването на БК “Чардафон–Орловец” в Габрово и много се надявам да не надделяват емоциите и отборите да вървят напред. Виждам, че бяха постигнати и първите успехи. Спортът е радост и физическо здраве. Спортът ще научи младите да не се предават. Ако се трудят, няма невъзможни неща.