Николина Петрова: „Когато човек започне да се занимава със спорт, той никога няма няма да се откаже от него“

Тревненските малчугани имат от кого да вземат пример - от НБА звездата Георги Глушков

Николина Петрова Николова е родена на 5 март 1963 г. в Трявна. Бащата Петър Н. Цонев е бил миньор, а майката Цанка Цонева е работила в търговията. Момичетата в семейството Анка, Николина и Димитрина спортуват. Анка и Николина са състезателки по баскетбол. Николина Петрова завършва
ЕСПУ (СОУ) „Петко Р. Славейков“ (1979 т.), Института за детски учителки в Русе (1981 г.) и ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ - детска педагогика (1992 г.). Работи в ЦДГ „Светлина“ в Трявна. Учредител и член на Управителния съвет на Баскетболен клуб „Зограф“.

- Г-жо Петрова, изявявате се като спортна натура. Как започнахте?
- В детството живеех в центъра близо до училище „Петко Р. Славейков“, където учих и много играехме на федербал, народна топка и всякакъв вид игри. С четири години по-голямата ми сестра Анка играеше баскетбол при треньора Борис Бойков. Много често докато я чаках на игрището наблюдавах играта на момичетата от отбора на уважавания в Трявна треньор по баскетбол. Някъде към V клас в училище дойде треньорът Петър Милчев и в час по физкултура подбра по-високи момичета да играят баскетбол. Аз бях нисичка и не бях сред избранниците, въпреки че не ми липсваше желание да тичам с оранжевата топка. Все пак имах късмет. По-късно друг път дакато се въртях до спортната площадка, трябваше да занеса нещо на сестра ми, я извиках по име. Петър Милчев ме чу и попита „Това сестра ти ли е?“, а тя бе израснала висока и играеше добре в отбора. Треньорът като разбра, че сме сестри ме попита дали искам и аз да тренирам. На отговора - „да“ той само ми каза: „Добре, записана си“. Така започнах да играя баскетбол. Безкрайно щастлива, че съм удобрена бях много старателна и изпълнителна на тренироките. Преди това бях тренирала лека атлетика - бягане.
- Какво включваха заниманията с треньора Петър Милчев?
- Те се провеждаха на спортната площадка в двора на училището. Даже през зимата загрявахме в снега. Отборът на УСШ (момичета) бе спечелил зонално първенство и предстоеше участие на републиканско първенство в Кърджали (1976 г.), където участвах и аз. В отбора играха и Йорданка Александрова, Марияна Йотева, Анелия Тулева, Румяна Иванова, Милка Маркова, Бистра Дюлгерова. Бяхме 10 момичета, а трябваше да сме 12. Спечелихме първо място.Петър милчев умееше да ни мотивира за игра. Между нас в отбора имаше съревнование. Ако тренираш старателно и си добър, участваш с отбора на състезание, ако ли не, не си включен.

Цялото интервю с Николина Петрова - http://www.cha-o.info/news-info.php?id=224