Ники Илиев: „Харесвам филми, които могат да ме разсмеят и разплачат”

Емоционалният и изключително свеж филм вече има награди от три фестивала – за най-добър чуждоезичен филм в Манхатън, в Румъния за най-добър режисьор на Ники Илиев и за женска роля на съпругата му Саня Борисова-Илиева. Тези дни към призовете се прибави и още един – награда на публиката от фестивала „Златната роза“. Ники Илиев впечатли и габровската публика, която изрази спонтанно одобрението си с нестихващи аплодисменти. След филма двамата със Стефан А. Щерев позираха повече от половин час за снимки с въодушевените зрители и освен чудесните впечатления от филма мнозина габровци отнесоха вкъщи и спомена за присъствието на двамата талантливи и красиви мъже.

НАДЕЖДА ТИХОВА
- Казват, че габровската публика е много благодарна. Сигурно и на други места в страната сте получавали толкова аплодисменти за филма си. Защо, според Вас, се харесва „Живи легенди“?
- Ами, не знам. Така е наистина – и на други места така ни посрещаха. Зрителите реагират много приятно, топло, но посрещането в Габрово е едно от специалните за нас. От една страна аз като режисьор искам да правя филми, които на мен ми харесват и ме докосват и по някакъв начин се старая филмът да бъде искрен. Също така се надявам той да достигне и до публиката. Не мога да кажа, че правя компромиси със себе си заради публиката, но и не правя компромиси в името на публиката. Опитвам се нещата по някакъв начин да са равнопоставени и да са искрени от моя страна, но в същото време да са съобразени с това какво ще получи зрителят, след като си тръгне от този филм. Виждам, че това мое отношение по някакъв начин има ефект и хората ми връщат това, което аз съм вложил.
- Не може да се каже, че „Живи легенди“ е чиста комедия. Но има комични елементи. Ако прибавим и първия Ви филм - „Чужденецът“, може да се каже, че избирате комедията. Казват, че тя е труден жанр. Защо се ориентирахте към нея?
- Ами трудно се прави комедия - да. „Чужденецът“ беше по-комедиен филм, но истината е, че аз искам да смесвам жанровете, не искам да правя чисти комедии, защото те много ограничават един филм - той не може да бъде например много драматичен. Аз обичам киното, обичам да вкарвам неща, които ми харесват, и мисля, че когато смесиш жанра, филмът става по-богат. Моята идея беше по някакъв начин да разсмея на моменти зрителя, но най-вече да го развълнувам и да го докосна. Затова, работейки по сценария и по филма, мислех по-скоро за това какво ще развълнува хората отколкото да ги разсмея. От тийнейджър съм харесвал филмите, които могат да ме разсмеят и разплачат, и винаги съм искал и се опитвам да правя нещо подобно.
- Смятате ли се за щастливец като съчетавате актьорството и режисурата. Това ли Ви е мечтата?
- Да, това определено ми беше най-голямата мечта и то се случва. Истината е, че в последните години започвам да се чувствам по-скоро като режисьор, усещам, че имам повече какво да дам и се чувствам повече творящ като режисьор. Затова за в бъдеще, когато режисирам филми, по-скоро няма да играя в тях.
- В „Живи легенди“ освен че Вие участвате като актьор, участва и съпругата Ви Саня. Какво е да режисираш себе си и съпругата си?
- Да режисираш себе си не е чак толкова голям проблем, защото когато човек има някакъв опит вече като актьор, той знае какво да направи. Аз горе-долу знам как стоя пред камерата и какво мога да предложа. Проблемът е от чисто организационна гледна точка – трябва да мислиш за много неща едновременно и те започват по някакъв начин да куцат. Ако пък не куцат, то е за сметка на твоите нерви и физическото състояние. Защото наистина е много трудно да си режисьор и актьор едновременно, особено когато има повече масови сцени – хем да мислиш за това как ще играеш, хем да мислиш за всеки кадър, за човека в кадъра, за камерата и всичко останало... Затова, както вече казах, занапред ще отстъпя актьорството за сметка на режисурата.
- Често се питаме конкурентоспособно ли е българското кино, как се приема на световните фестивали. „Живи легенди“ печели награди в два международни фестивала. Трябва ли да постигнеш успех в чужбина, за да те приемат добре у нас?
- Не е точно така. Първото ни признание дойде от България. Когато „Живи легенди“ излезе по кината през февруари, той оглави бокс офиса в България като победи всички американски филми с повече от два пъти по брой зрители. До момента например имаме близо 100 хиляди зрители в киносалоните. Така че спрямо американските и другите чужди филми, които се показват в България, филмът ни е доста конкурентоспособен. Относно фестивалите, това вече е друго нещо. Когато един филм е по-зрителски ориентиран и има комерсиален успех, той рядко има успех на големите фестивали, които са за по-специализирано кино. Реално нашият филм не може да участва например в Кан, защото там се показва друг тип – по-алтернативно кино, което не е за широката публика. Въпреки това ние успяхме да спечелим тези чуждестранни награди в Манхатън и в Румъния. Това пак е признание, че филмът успява да направи впечатление и в чужбина.
- Вашата рецепта за добро кино?
- Аз по някакъв начин я имам за себе си, но човек никога не може да бъде 100% сигурен какво ще се получи. На първо място трябва много да харесваш това, което правиш, трябва да твориш със сърцето си, но да не забравяш и зрителя. Според мен рецептата е много простичка – трябва да се търси златната среда - без да правиш компромиси със себе си, но не и да правиш кино само за себе си.
- С какво се занимава актьорът и режисьорът Ники Илиев сега?
- В момента обикалям по фестивали. Миналата седмица бяхме на фестивала „Златната роза“ във Варна. Утре отивам в Попово, където има фестивал за операторско майсторство и ще участваме с „Чужденецът“. След това ще представим „Живи легенди“ в Рим, след това в Скопие, в Монако... Имаме още пътувания. Междувременно работя по нови сценарии – почти съм завършил два за нови филми. Най-вероятно в края на годината и в началото на следващата пак ще започна по трудния път да се търсят пари за следващ филм. Търсенето на пари е най-трудната част, но не е невъзможна.