Френският режисьор Пиер дьо ла Тор, който поставя „Теофано“ на Радко Радков: Автор: Снимки: 27-01-2015 00:00 : 2714 пъти Коментирай първи: Френският режисьор Пиер дьо ла ЕЛЕНА КОЛЕВА, НЕЗАВИСИМ КРАЕВЕД Детството на бъдещия голям творец преминава в Габрово. Радко Радков започва да пише стихове на 7-годишна възраст. Работил е като редактор в издателство „Народна култура“ (1966-1972), като аспирант в Института по балканистика и като преподавател по класически езици във Великотърновския университет. Радко Радков основава и е главен драматург на Старинния театър. Автор е на многобройни поеми (лирика и сатира), както и на повече от 20 исторически драми в стихове, поставяни в страната и в чужбина. Майстор е на класическата сонетна форма. Член на Съюза на българските писатели. Предава Богу дух на 1 септември 2009 г. във Велико Търново, но тленните му останки почиват в обичаното Габрово. Творбите на Радко Радков са изпълнени с дълбок хуманизъм и родолюбие, преклонение пред история и възхищение пред красивото в живота. Прави впечатление на читателя с какъв богат речник и набор от думи свободно борави поетът Радко Радков. Стиховете му са една истинска съкровищница, в която откриваме сложни словосъчетания. Блестят преплетени по един уникален начин съвременни и архаични, рядко използвани думи, които вдъхват на творбите живот и дух, но в същото време написаното от Радко Раков е разпознаваемо - неповторим шедьовър, който в никакъв случай не може да бъде копиран. Творчеството на Радко Радков е разделено в няколко групи: Исторически пиеси в стихове - „Балдуин Фландърски“, „Хан Аспарух“, „Цар Петър Делян - народна трагедия в 5 действия“, „Битка за Преслав“, „Теофано̀ - трагедия в 5 действия“, „Маргарито̀“, „Св. Евтимий Патриарх Търновски - народна трагедия в 2 части, пролог и епилог“, „Константин и Фружин“, „Преславски събор - Драматичен фрагмент“, „Цар Симеон Велики. Трагедията на Триумфатора“, „Похожденията на Атина“, „Всенародно бдение за Апостола“, „Цар Севт Трети - Мистерия хероика“. Ритуални драми в стихове - „Похвално слово за Словото“ - посветена на Светите братя Кирил и Методий, „Йоан Кукузел, Ангелогласния“, „Тайната вечеря“ - посветена на Леонардо да Винчи. Стихосбирки - „Оцелялото евангелие на цар Иван Александър“ (неиздадена), „Сонети“, „Византийски запеви“, „Слово за Търновград“, „Апокалипсис сега“, „Царски сонети на Любовта“, „Багренородна звездопис“, „Сонети на Любовта“. Сатира - „Български Сатирикон“. За децата – „Изворче“. Талантът и богатото творчество на Радко Радков са високо ценени в чужбина. Той е носител на изключително престижни награди - Кавалер на френската култура; единственият в света творец, удостоен безпрецедентно и за втори път с Международната Наполеонова награда „Солензара“ на Френската академия на науките. Академик Жан Гитон го нарича „Наследникът на Шекспир“. Почетен гражданин на Габрово. В интервю българският актьор Георги Русев казва: „Имахме режисьор от Париж - Пиер дьо ла Тор, който постави „Теофано“ на Радко Радков. Когато дойде в театъра, режисьорът изнесе лекция, в която ни каза, че имаме втория Шекспир в света. След две години дойде Жан Гитон - председател на Академията на безсмъртните, в която влизат само 7 души. И той повтори същото: „Наследникът на Шекспир е в България“. А Гитон беше единственият светски съветник на папата. Това беше най-много играната ни пиеса. И когато имаше световно първенство по футбол, хората чупеха вратите, за да гледат „Теофано“. Монолог на Теофано„Прощален танц на Теофано“ Теофано: (В ритъма на сиртаки, с вдигната чаша.) Приятели, запейте тази нощ,последната в рождената таверна!Да заблести като пиратски нож,забит на масата, като вечерна,зареяна в маслините звезда! Прощавай, волнокрила свобода!Мой беден татко! Избо задимена!И ти с вълните пееща сиренаАнастасо! Филетас, братко мой!Властителю на вихрите Филетас!Довиждане! Довиждане, прибой,пригласящ на рибарската несрета! Ей, ясу! Мои вранени коси,не летен - перлен дъжд ще ви росии ще ви стяга обръч от позлати. Ей, ясу!Ясу!Крехката зора Анастасо във танца изгоря,Теофано към гордите палатиотива и звездите я следят! Незнаен полет, стъпка неизвестна!Като комета, може би, ще блеснаи ще изчезна без следа и пътс косата си, от този танц развята. Какво ли ме очаква? Сбогом, братя!Прощавай, нощ! Здравейте, ветровена утрото, което ме зове! Радко Радков получава Свето кръщение в Дряновския манастир „Свети архангел Михаил“. Завършил е Духовната семинария през 1959 г. и „Класическа филология“ в Софийския университет „Климент Охридски“ през 1967 г. Част от своите творби големият поет Радко Радков посвещава на някои от най-големите и значими религиозни празници и духовни персонажи. Архангел Михаил В олтара, до престола му отдяснозастанал, от живота ми по-мил,светлееше архангел Михаилс лице като вечерницата ясно. Небесната си красота явил,на меч от пламък сякаш безучастноръка опрял, сам пламък тих, в безгласноспокойствие словата си укрил, предаде ми посланието свише,че Божий воин съм. Ако премълча,на челото ми слънцето го пише. Когато падна върху теб лъчада те спаси от духовете низши,тръбата му от облак прозвуча. Свети Димитър Как вписва се в петнистият пейзажСвети Димитър, църквицата с шаркикато листата на ноември ярки,на Търновград застъпница и страж. Между кафяво, жълто и оранжна дървеса с носии на боляркиполуизвити тухлените аркиблаговествуват, че не е мираж. Теофил - архитектът, я иззидас душата си, тук, от Света гора -певец на красотата - да я видя. До рамото ти рамо да опра,приятелко, преди да си отида,пак този храм, в нас вписан, да съзра. Богоявление На Владимир Георгиев Валяха снеговете песенни,звъняха църкви и в студасе спускат радостни процесиипо хълмовете на града. Клокочат струи в ледовете.Спасете ме като преди,богоявленски водосвети,целебни бликащи води! Така естествено и близо,в душа от звън и тържество,земята среща с всеки извордареното й Божество. *** При звънкащите на завояшейни край порти от чимшири при усмивката на мояприятел с име Владимир. Кръсти се, слънце, в ледовете!Спасете ме като преди,богоявленски водосвети,целебни бликащи води! Да видя как невидим пърхасред ветрове и снежен пухнад църквицата златовърхаЙордански гълъб, Божи Дух. Как под зората розопръста,димяща в белите лъки,трошат леда и хвърлят кръстав Йордановденските реки! И да се къпя в многозарияот бистър стъклописен мраз,превърнал моята Българиявъв сребърен иконостас! Богоявление. Съседствона сняг, води и небеса.Аз твойто тайнствено наследствопрез огъня ще пренеса! Любовната лирика на Радко Радков е великолепна! Чувствителен и изключително сензитивен по душа, габровският поет описва любовните трепети и емоционални преживявания на влюбения, на изоставения, на щастливия и на нещастния човек по един съвършен начин, защото успява да долови най-дълбоките и фини вибрации на човешката същност. Сърцето Възможно е на крехко стъбълцеда израсте момиче от земятаи да обвърже моето сърцес голямото сърце на необята. Възможно е от сивото перцеда излети орлица и – крилата -да кацне в мойте предани ръцес голямото сърце на свободата. Възможно е в бръшлянено зелени бистър въздух да върви лунатакато жена в отминалия ден Възможно е. Щом ти стоиш до менв най-истинския сън на светлината,която е едничкият ми плен. Единение Заключвам те в ръцете си и ти,ти ставаш дух, в теб тялото го няма.Но кринът на устата ти цъфти -не, тялото у теб не е измама. Минаваш през човешките врати,но образа ти не напуска храма.По-земна си от моите мечтии по-небесна от гласа на мама. Тъй въздухът на лятото дъхти,тъй свети нощем Кумовата сламаи сипва детство в твоите черти. Склони глава до болката голяма!Ти в съдбоносен час ме посети.Благодаря ти, че сега сме двама. Угризение Прекърших, мила, нашите цветя,извърших непростимо светотатство,на друга дадох перлите, но тяостана бедна с нашето богатство. С какво за твойта болка ще платяслед нощите на буйство и пиратство?Нетрайното глухарче улетя,а самотата слабост е и бягство. Да можех да ти върна твоя смях,да можех да съм пак добър и светълслед всичко туй, което пропилях... Напусто нови стръкчета набрах,увяхва любовта без добродетел,а без любов и мъдростта е прах. В усмивката си Но ако аз се лъжа, ако тиси малка бледа статуйка от глина,лишена от душа като градина,в която само зимата цъфти. Тогава, моя песенна, прости - ще махна със ръка и ще отминакъм веселата слънчева коприна,която по дърветата трепти. Ще ти простя вълшебната лъжа...Аз мога лъчезарно да тъжа,в усмивката си да намеря сила. Не искам с нищо да те задържа.Какви богатства си ми подарила!И тази бедна песен ти дължа. Дихание Разбра ли, аз те дишам, тъй си лека,че с въздуха изпълваш мойта гръд.Прозрачно було, къс от мле чен път,сказание за лунната пътека. Съблича свойта туника дъхътна розата и ти я дава с мекавъздишка. Ти си неин въздух. Некада те докосна, за да станеш плът. Но ще те милвам плах – да не прокудяот миглите ти пъстрия прашец,поръсен от крилце на пеперуда. Два черни мака, цъфнали в почуда,са твоите очи, а ти – ветрец,и аз те дишам, без да се събудя. Нощ Привлякох те в постелята от мраки украси гърдите ми свенливакато луна, която се покривас вълна и шепоти, и морски бряг. Не ще забравя чезнещия снягна твойто тяло, тръпката щастлива,в която с втора вечер ме обвивакосата ти под звездния варак. Трепти над нас небесната тетива,звънти стрела от огнен зодиаки яростно в телата ни се впива! О, тая нощ! О, тоя кървав макна черни длани! Искрометна ниваПод сърпа на космическия брак. След пропаст време Под шипката в мъгли от розов цвяття в белонежна рокличка стоешеи летният ветрец, решил да срешекосите й, ги дърпаше назад.Там спря. Залутан прашен водопад,сама към мен пътеката течеше.Три клонки с тъмни като кръв черешиизпуснах ням и станах по-богат.И чувствах, че гърдите ме болят,че ще се пръснат, че не се побирав тях нейната неразцъфтяла гръд.След пропаст време срещнах теб на пъти пак болят, и пак дъхът ми спирадо спазъм!... Сякаш ражда се светът. В сиянието на свещта В сиянието на свещта, кояторазтапя мрака като черен скреж,ти някой ден ще дойдеш и ще спреши ще приемеш тайнството й свято.Мистична музика - небе в летеж! -ще се изгубва като нощно ятовъв облака на чезнещото лятоотвъд неутолимия копнеж.А днес ти казвам сбогом, нежноръкаи снежнокрила! Сбогом, мила! Таме моят път - зад среща и разлъка.Извива покрай хълма с малък храмсред трепетлики, трепетни от мъка,и се изгубва - сам къде, не знам. Залез Пак изучавам трепетно и нямои проумявам твойто потеклопо Запада, извил на твойто рамокато туптящо огнено крило.Повярвай ми, по-ярко, по-голямопространството до днес не е било,но ти си зад пространството и самодете да те целуне би могло.Затуй ще изгоря до кост, суровокато на костер в своето сърцеи пак ще се родя от дух и слово -за да докосна в снежна непоквараусмивката на твоето лицене просто с устни - с детската си вяра. Другият В лунната вода, в огледалата,в строг анфас на комнинска монета,в образ на монарх върху стенатас кръстче над държавната планета,в знак на пръстен, в мраморен отломъкти ме следваш в моите нещастия. Кой си ти? -Последният потомъкна теократическа династия. Химн за Касаиана Аз не пея като Дамаскина,нито съм мъдрец и богослов.Пия с присмехулци гъсто винои деля със смуглите робинихляба и човешката любов.Не крася олтара с вощеници,не зова сладчайшия Исус.Аз продавам по стъгдите птиции оставям своите къдрицивъв властта на бриза медоуст.И като езичник прост обичаммартенски ръсец да ме роси,с бързеите в утрото да тичам,като дъжд по мене да се стичатна върбите дългите реси.Нека млъкнат книжните витии,нека не говорят за смъртта.Да погледнем криновете ние,тварите - и те ще ни откриятпромисъла, вложен във света.Нямам аз гласа на Дамаскина,аз съм беден птицепродавач.Пуснах в манастирската градинаславей - да ти пее, монахиньо,за любов в маслинения здрач. Post scriptum По алената тухлена стенанай-тъмно алената плетеницалианена се плъзва - багреницакато в Шишмановите времена. В тях отпочиват твойте раменаи твоята трапчинкова главица,тъй както у еврейската царица,но само че без нейната вина. Шевица след шевица тази есенневолно шари въздуха сребристот хладни и от топли струйки пресен. Отхождам с нея, крея лист по лист.Последният в незнайното понесен е мой почти небрежен послепис. Сподели: Коментирай! (при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!) 0 коментара