Молекулите на Калоян Христов са онова скрито, тихо, тайно състояние на духовното

Препоръчана! Koritsata-na--Soleni-molekuli-
Корицата на "Солени молекули"
Премира на поетичната книга “Солени молекули” на Калоян Христов се състоя в Габрово.

В събитието участие взеха гл. ас. д-р Иван Христов /редактор на книгата/, Владилена Катевска, Иван Хр. Христов, Цветомир Цанков, Теодор Петков и актьорите от НАТФИЗ Виктория Василева и Павел Кинчев. Организатори са TetraDkaTa.com и Музея на хумора и сатирата
Иван Христов, негов приятел, съавтор на литературния сайт TetraDkaTa представи автора. Калоян Христов е роден в Габрово през 1997 г. Завършва Национална Априловска гимназия. Има бакалавърска степен по специалност "Българска филология" в СУ "Св. Климент Охридски", а в момента кара и магистратура към Факултета по педагогика. Преподава български език и литература в гимназиален етап в Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“, гр. София. Също така е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com.
Негови стихове са публикувани във в. "Литературен вестник", сп. "Нова асоциална поезия", сп. "Литературен свят", сп. "Пламък", LiterNet и др. По покана на музикантите от група "SoulBmoll" пише текста на песента "Нова посока", която става част от първия албум на групата. През 2018 г. излиза първата му книга с поезия - "Съвпадения", а през 2020 г. се появява втората му стихосбирка - „Солени молекули“ (издание ”Знаци“).
Носител е на Първа награда за поезия в Националния конкурс "Никола Вапцаров" (2019) и на Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс "Море" (2020). Финалист е в Международния поетичен конкурс "Мили Дуели" (2019).
Развълнувана, учителката на Калоян Христов Владилена Катевска от Априловската гимназия разказа за неговите ученически години, направи анализ на поезията му: "Не бих искала да говоря толкова като негов учител по български език и литература, колкото като човек, който имаше възможност да проследи зараждането на част от идеите, като колега и съмишленик, с когото споделяме и неволите на учителството през последната година. Никак не е случайна появата на втората книга на Калоян, вярвам, че той ще продължи по този път, очаквам от него и книга с проза.
Като ученик той не се престраши да публикува или да участва в конкурс, тази енергия се е трупала в него. Създаването на литературния сайт му даде сила да развие това, което е било заложено в него, за да излезе първата му книга "Съвпадения", а сега и "Солени молекули".
Тук в залата има няколко поколения априловци, винаги съм казвала, че ние сме една общност, подкрепяйки се, завръщайки се към онези начала, които училището ни е дало.
Молекулите на Калоян са онова скрито, тихо, тайно състояние на духовното, което винаги достига досега до красивото и винаги се пробужда. Текстовете на Калоян от ученическите години, през първата и втора стихосбирка са тестове на един млад човек, който има своя опит, своите търсения, своите колебания и надежди. Това, което обединява текстовете е онази доброта, която винаги е била присъща на Калоян. Онази доброта, с която той подхожда към всичко, с което се захване. Другото, което се открива в неговите текстове е чувствителност, много фина, много негова. Той е от хората, които обичат света във всичките му багри.
Модерното в стиховете на Калоян е, че те са много естествени, живи, чувствителни, земни. Ето един текст, който според заглавието звучи много прозаично, но е и дълбоко провокиращо - "Кухнята": "Понякога в кухнята на всеки / трябва да има / една лъжица доверие / кафена лъжица разум / щипка смирение / и чаена чаша обич / препоръчително натурална, без подсладители".
Джаз певецът Цветомир Цанков изпълни две произведения, в съпровод на пиано Теодор Петков. Едната по негов текст и музика с оптимистичното заглавие "Пролет".
Д-р Иван Христов, редактор на книгата "Солени молекули" сподели, че също като Калоян е възпитаник на Априловската гимназия, също е бивш ученик на Владилена Катевска и е свързан с Габрово. "Голям е скокът, който Калоян прави от 2018 година, когато излезе първата му книга. Той бе избрал за заглавие на втората си книга "Апология на сетивността", но след като спечели конкурсът "Море" в Бургас, издателството помоли да сменим заглавието, защото трябва да е свързан с наименованието на конкурса. Извадих от едно негово стихотворение заглавието "Солени молекули". Неговата поезия е силно свързана с природата, както и предишната му книга. В този смисъл той се различава малко от общата вълна млади поети, които повече се вълнуват от себе си. Природата в неговата поезия не е природата на човека от провинцията, при него има нещо по-дълбоко, той е градски човек и търси в природата морално спасение и чистота.Той се интересува от себе си, но чрез природата. Той се опитва да вдъхне човешки черти на дърветата, на морето, небето. Природата в неговите стихове присъства като универсален, космически символ. Той използва похватът олицетворение, като вдъхва човешки черти на природата. В неговата поезия много видими са сезоните - пролет, лято, есен, зима."
Актьорите от НАТФИЗ Виктория Василева и Павел Кинчев изпълниха с много чувство стихотворения на Калоян Христов.
Самият той каза: "Освен, че се опитвам да бъда поет, се оказах и стратег, защото повиках подходящите хора, които така добре ме представиха, че на мен почти не ми остана какво да кажа. Много интересно определение наскоро даде поетът Петър Чухов, когато гостува в Габрово, че в древността са наричали хората от полиса политическо животно, той нарича човека зоополитикон т.е. поетическо животно. Целта и идеята на съвременната литература до известна степен е да възпита поетичното у човека, да възпитава и твореца, и читателя. За жалост съвременната българска поезия събира около себе си един малко по-ограничен брой читатели, които плахо пристъпват към новата визия на поезията. Този процес е една от важните теми на съвременната българска литература и поезия.
За мен поезията е една самостоятелна психоанализа на автора, който се опитва да бръкне по-надълбоко в себе си, колкото и трудно да е това. И така да помогне на читателите.
Аз съм много радостен, че сме заедно и много хора уважиха събитието. Владилена Катевска е един от хората, който още от началото ми показаха, че пътят към литературата е доста интересен и необятен. Приятелството, което изградихме с Иван и то не само заради Tetradkata, също е много важно за мен, защото благодарение на това, с което се захванахме се запознахме с много талантливи хора. Редакторът на книгата Иван Христов много скромно и тихо ме води за ръка през годините в поезията, но не да ми проправя път, а да ми показва, че поезията е интимно средство между автора и създаденото стихотворение, може да изгради една симбиоза и да я предаде на читателя.
В книгата "Солени молекули" много често се споменава сетивността, дори първото заглавие на стихосбирката бе "Апология на сетивността". Радвам се, че с тази подредба, която авторът направи, с това заглавие се получи доста сполучлива за мен книга. В нея има доста тристишия, част от тях са хайку. Скоро ми зададоха въпроса за голотата, тъй като тя присъства в някои стихотворения. Разголването, разбира се, не е истинско, а душевно. Първо трябва да се разголим пред самите нас, за да бъдем честни пред себе си. Никога няма да представим тази голота през другите в пълната й форма, защото ние самите не сме способни да се разголим пред нас, защото нашата вселена е необятна. Колкото необятен е всеки един човек, толкова необятна е литературата.
В книгата става дума за природата, чрез нея се опитвам да представя сетивното, човешкото. Ние сме пряко свързани с природата, макар да не го показваме много често, ние сме в симбиоза с нея, не в противовес. Така гравитира книгата, между самотата и щастието и тъгата и някак приповдигнатия тон, но той не присъства често в книгата.
На премиерата в София присъства известният поет Георги Константинов, който бе впечатлен от драматизацията по мои стихове на актьорите от НАТФИЗ. Аз много им благодаря, че дойдоха с мен и в Габрово.
Искам да ви прочета едно мое стихотворение "Кръговрат", което бе наградено: "Ако бях капка вода / щях да падна на едно нежно, зелено листо / да поседя малко там / слънцето да изгрее и да се изпаря /. Или да се изтръгна от това място, да се изтъркуля от него и да падна върху сухата пръст. Тя щеше да ме погълне / и аз щях да се впия в недрата й / щях да знам, че едно цвете е утолило поне за кратко жаждата си с мен. Чакало ме е, вярвало е, че ще дойда и ето аз идвам."

 

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

  1. Още от Литература

Към началото