Мисията възможна

Водеща! logo-obstina-gabrovo.jpg
logo-obstina-gabrovo.jpg

„Мисията е възможна“ е национална кампания на Министерство на труда и социалната политика чрез Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, целяща промяна на обществените нагласи към децата от социалните услуги.

До 2021 година ще бъдат закрити всички домове за деца в страната

Габрово е сред общините първенци по предлагани социални услуги за деца

Центърът за настаняване от семеен тип за деца/младежи с увреждания с потребност от постоянна медицинска грижа в Габрово е сред добрите примери за извеждането на децата от институциите. В него се полагат 24-часови грижи за 8 деца с тежки увреждания. В същата сграда се помещават два Дневни центъра за деца и младежи с увреждания, в които се предоставят почасови и седмични грижи.
Плановете на общината предвиждат с подкрепата на ОП „Региони в растеж“ и ОП „Развитие на човешките ресурси“ да бъдат открити два нови центъра за социални услуги – за възрастни с деменция и за хора, които не могат да се обслужват сами.

Зорница Русинова, зам.-министър на труда и социалната политика:

Реалната промяна с дългосрочни резултати е възможна, когато се променят нагласите още в ранна детска възраст

- Г-жо Русинова, процесът по деинституционализацията на децата започна през 2009 г. Какви резултати отчитате досега и има ли все още деца в институции?

- По какви дейности работи министерството в подкрепа на тези деца?

- След извеждането от институциите децата имат нужда да бъдат приети от обществото. Чрез кампанията „Мисията е възможна“ се стремим да покажем, че в България няма различни деца и трябва да проявяваме толерантност към уязвимите групи в обществото. Подкрепата трябва да бъде не само институционална. Тези деца имат нужда да усещат разбиране от своите връстници, техните родители и цялото общество.

- Как могат да се променят обществените нагласи?

- Преди стартирането на инициативата проведохме социологическо проучване и резултатите доказаха, че хората все още се страхуват от децата, които са различни. Само 5% от българите биха искали да работят като приемни родители, а едва 20% от семействата са склонни да поканят на вечеря в дома си дете с увреждане. Усилията ни в „Мисията е възможна“ са насочени към децата, защото реалната промяна с дългосрочни резултати е възможна, когато се променят нагласите още в ранна детска възраст.
Последната ни инициатива бе открит урок в Габрово под надслов „Влез в света на другия“. Учениците от Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ „влязоха в обувките“ на децата с увреждания. С различен вид игри децата разбраха как общуват помежду си и как четат книги хората с увредено зрение, как пресичат пътното платно хората с двигателни увреждания и защо кучето-водач е толкова важно за хората с нарушено зрение. Партньори бяха Националната асоциация на преводачите по жестов език в България, Фондация „Очи на четири лапи“ и Съюза на слепите в България.

 

Таня ХРИСТОВА, кмет на Община Габрово:

Да покажем на обществото значимостта на социалните работници и да променим отношението към професията им

- Г-жо Христова, какви социални услуги за деца са осигурени в града?

- Благодарение на общите ни ежедневни усилия, в Габрово няма нито едно дете в институция и се гордеем, че успяваме да покажем добър работещ модел на социална система. Поставяме акцент върху услугите в общността – в дневни центрове и такива, които предоставят почасови услуги, без да се налага хората да бъдат настанявани.
Освен това общината координира работата на отделните институции за постигане на интегрирани социални услуги – пример, който виждаме в Дневния център за деца с увреждания. Децата от предучилищните групи, които го посещават, могат да получават тук предучилищната си подготовка. По този модел вече работим успешно с детска градина „Първи юни“.

- Кои са най-големите предизвикателства?

- Човешкият фактор има съществено значение за функционирането на системата.
За да се осигуряват качествени социални услуги, са необходими мотивирани и квалифицирани служители. Защото с колкото и средства да разполагаме, колкото и добра да е материалната база, без професионална и отдадена грижа, не можем да осигурим необходимата подкрепа. Работещите в сектора имат нужда от допълнителна подкрепа и признателност от обществото, така ще се промени и имиджът на професията на социалния работник в нагласите на хората.

- Как може да се промени това?

- Трябва да покажем на обществото значимостта на социалните работници – детегледачи, болногледачи, медицински специалисти и да променим нагласите към тези професии. Заради тежката работа и специфичните условия на труд, намирането на мотивирани кадри се оказва най-голямото предизвикателство.
А повечето хора, заети в сектора, са в предпенсионна възраст. Нашата задача като общество е да ценим високо работата им и усилията, които полагат ежедневно.

 

 

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Към началото