Минчо Недевски: “Баскетболът е комбинативна игра, не е само тичане и хвърляне на топката, иска се съобразителност, атлетизъм”

Препоръчана!
YUnosheskiyat-otbor-na-Gabrovo,-1959-godina
Юношеският отбор на Габрово, 1959 година

Минчо Бончев Недевски е роден на 22 август 1940 г. в Габрово. Спортува от дете. Учи във Втора прогимназия “Неофит Рилски”. Завършва ТМЕТ “Д-р Василиади” и ВМЕИ “Ленин” - София. Добър лекоатлет, играе баскетбол, волейбол, футбол, тенис на маса, хандбал. Работи в “Промишлена електроника”, Изчислителен център, “Текстилмаш”, Електроразпределение.

- Г-н Недевски, състезавал сте се в много спортове?

- Като момче усилено играех лека атлетика. 13-годишен бях градски първенец. Учех във Второ основно училище “Неофит Рилски”. Учител по физкултура ни бе Райна Конконова - Първова. Спортувахме много. В махалата и в часовете по физкултура играехме главно народна топка, най-вече в двора на училището. За футбол ритахме парцалена топка.

- Баскетболът кога Ви заинтересува?

- В началото на 50-те години на миналия век по съветски образец се създадоха Доброволни спортни организации (ДСО) по професионални браншове. ДСО “Динамо” (лека промишленост), “Торпедо” (тежка промишленост), “Червено знаме” (администрация), “Строител”, имаше и “Урожай” (селата около Габрово) и др.

Като ученик през 1951-1952 г. Машиностроителният завод (ДМЗ), който бе в съседство, започна да прави хубава спортна площадка в двора на училището с конструкции (метални диреци с кошове) за баскетбол. Там трябваше да тренира и работническият отбор. Разбира се, момчетата се въртяхме там. Помагахме. Веднъж един от техните спортисти дойде при нас и каза: “Я да ви видя сега как играете”. Направи подбор между момчетата, които трябваше да оформим детски отбор на “Торпедо”. Започнахме да тренираме. Играта ни хареса. Беше интригуващо да усвояваме тънкостите й, тогава без забивки.

Игрите с топка привличаха момчетата. По-късно играх волейбол, тенис на маса, футбол (вратар), хандбал.

- Нищо случайно, че сте и от Горната махала на града?

- В махалата се играеше на воля. Къщата ни на ул. “Николаевска” 125 (над “Тотю Иванов”) е в този квартал, който започва от Горнокрайския мост (при училище “Васил Левски”). Тук имаше характерна градска атмосфера. По продължение на улицата се редяха занаятчийски дюкяни, най-вече на обущари и шивачи. Всяка къща бе с дюкян. Имаше бръснарници, кафенета, кръчми, заведение, където се правеше лимонада, хранителни магазини, тенекеджийница, дори печатница. Само кино нямаше. С месеци човек можеше да не излиза от махалата.

Срещу нашата къща имаше бръснар с кафене, където се играеха карти. Съседи ни бяха обущар и юрганджия. Къщата ни също имаше дюкян, използван от баба ми, която продаваше газ за осветление. Казваха й Графинята. Тя е тревненка от Попйовчовия род, за времето будна, интелигентна жена, търсена често за съвет. Отгледала е седем деца и едно роднинско недъгаво момиче. Дядо починал млад след падане от кон. Четвъртото дете е баща ми Бончо Минчев Недевски (1893-1977), строг, взискателен родител към мен и сестра ми. Майка ми Кети (1905-2003) е от Чирпан. Баща ми е бил търговски пътник на фабрика “Хрикон” (пасмантерия). Собственикът Христо Конкилев е негов кум и мой кръстник. Един от синовете - Цоньо Конкилев, помага на баща ми да започне и развие самостоятелен бизнес.

- Какво постигнахте като юноша в баскетбола?

- В Механотехникума нашият клас (електрообзавеждане) бе известен като спортна паралелка. Първият учител по физкултура бе бай Димо, после Митев и Величко Лютаков. Всеки випуск на техникума имаше клас с много добри прояви на спортни възможности. Випускът преди нас бе с добри футболисти – Иван Вуцов, Джурков, Китаеца. Нашият бе с баскетболисти: Косьо Гърдев (Унгареца) - много добър баскетболист, капитан на отбора, Здравко Сименски (от Трявна), Тодор Петров, Минчо Недевски. Бях висок 1.80 м и играех крило. Същите ученици се включвахме и в отбора по волейбол. Със Здравко Сименски имахме комбинация, наш номер в играта. Когато шутирам, му пускам къса топка и хуквам веднага, той ми я подхвърля и веднага стрелям. Като големи ученици вече бяхме чували за харлемци. Изрязвахме техни снимки от едно списание. На една от тях се виждаше как един техен играч е обхванал баскетболната топка с пръстите на едната ръка. Мъчехме се и ние да играем нещо като тях.

Играл съм и в градския юношески отбор по баскетбол. Една снимка е съхранила участниците (1959 г.) пред УСШ (в двора на Априловска гимназия): Веселин Хубанов, Гърка, Минчо Недевски, Иван Ангелов (Гаруша), Косьо Гърдев, Николай Въгленов, Здравко Сименски, Иван Драганов, Тодор Петров, Генчо Генев, Деньо Господинов. Треньор бе Продан Кавалов. Тренировките бяха главно на игрището на завод “Васил Коларов” (“Мак”), фабрика “Вълко Червенков” (в началото на кв. Борово). Спомням си, че Продан Кавалов много държеше на атлетическата подготовка. Тичали сме до Киселчова могила.

Когато завърших Механотехникума (1959 г.), лятото бях при чичо си в София. Работих в “Хранпроект” и играх баскетбол в отбора му.

В един момент бях включен и в мъжкия отбор на Габрово. Срещите обикновено се провеждаха на игрище “Васил Коларов”, на “Динамо” (Пощата), покрито с бетон и пейки за публиката. Тогава в отбора имаше добри баскетболисти: Тодор Гъдев, Петко Гатев, Петър (Пепо) Родев – много симпатичен, все усмихнат, Васил Калпазанов (Гайката), Христо Николов, Цаньо Топалов и др.

- Трудно ли беше?

- Бях стеснителен ученик. Веднъж като ме пуснаха на състезание, поначало имах много точен удар с отскок, но тогава не можах да уцеля коша и бях сменен. Преживях тежко провала.

- А хубав спомен за игра със самочувствие?

- Провеждаше се градско първенство между работнически състави в Габрово. Играх за ДМЗ (стажант в завода като ученик). Отборът бе силен и добре се проявяваше. В него бяха небезизвестните Тодор Гъдев, високият Захари Захариев и др. Победихме отборите на ВТК “Георги Генев” и ПТК “Васил Коларов”. Последваха някои протести по повод моето участие, но останаха без последствие.

Вече като студент в София играх хандбал. След 1972 г. се върнах на работа в Габрово. Малко време играх баскетбол в отбора на “Електроника”, един от най-добрите сред тези на предприятията в града и окръга.

- Вълнува ли Ви и след години баскетболът?

- Вълнението по време на състезание е осезаемо. За мен то бе характерно. Баскетболът е комбинативна игра. Тя не е само тичане и хвърляне на топката. Иска се съобразителност, атлетизъм. Важно е да се спортува още от дете. Сега това е особено необходимо, когато има наркотици, заседяване пред компютъра. За приобщаване към спорта е необходима и добра организация. Напред излиза ролята на треньора. Доброто развитие изисква и вложени средства. Спортът се комерсилизира. Освен че с годините играта стана много динамична, тя е все по-атрактивна. На добър час на възобновения баскетболен клуб “Чардафон-Орловец” в Габрово. Нека децата се възпитават в дисциплина, воля за победа в играта, далеч от цигари и алкохол.

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Към началото
  1. Още от Между двата коша

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Препоръчано от редактора

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня