Минчо Минчев: „С удоволствие свиря в Габрово”

^{Топ новина!}

проф. Минчо Минчев

Най-известният български музикант Минчо Минчев е роден в Габрово на християнския празник „Вяра, Надежда и Любов” (1950).

Започва да свири на четири години. Първата цигулка получава на две години, направена от дядо му Николай. На 9 години, ученик на известния габровски педагог Петър Чаракчиев, изнася първият самостоятелен концерт. На 17 години печели престижната награда Х. Виянявски (Полша, 1967). В следващите години е титуляр на конкурсите Паганини (Италия, 1970), Карл Флеш (Великобритания, 1972).
Учи при проф. Емил Камиларов, специализира при проф. Ифра Нийман в Лондон (1974 /1976).
На изключително надарения музикант през 1977 г. държавата купува великолепния инструмент Страдивариус 1716 Барон Витгенщайн. И до днес свири на него.
Завладява световните сцени не само с таланта си, но и със силен характер.
От 1990 г. е професор по цигулка в университета по изкуства „Фолкванг” в град Есен, Германия.
Днес, на 14 октомври, юбилярят Минчо Минчев и обоистът Джулио Бозети са солисти на Габровския камерен оркестър на тържествения концерт, посветен на 160 години от обявяването на Габрово за град.

- Маестро Минчев, добре дошли в родния град. Честит 70-годишен юбилей. Какво е той за Вас?
- Много работа, много успехи. Вече 60 години от както съм стъпил на сцената и 30 години педагогическа дейност. Слава Богу, неща които са ме радвали, неща които са ме мотивирали да работя повече. И така до ден днешен.
- Освен с талант не се страхувате да вървите по ръба на бръснача?
- Да. Трябва и характер за да стигнеш до 70 години с това, което си правил през всичките тези години. Да бъдеш желан, аплодиран, да доставяш удоволствие.
- Името Ви е визитна картичка на България. Вярна ли Вие е цигулката?
- Свиря на цигулка Страдивариус 1716 г. Аз съм й верен и тя на мен.
- Габрово в спомените Ви?
- Винаги идвам с удоволствие. От тук тръгват много неща. Тук съм се родил. Обучението започнах в Детската музикална школа при Петър Чаракчиев. В осми клас бях в Априловската гимназия. Освен сантимент тя е и нещо, което се е случило за първи път в България - Априлов и новобългарското училище, гимназията. Прекрасни години. Много неща, към които човек се връща с огромна радост. Има и тъга от друга страна.
- Заради какво?
- Заради много неща, които не отиват на добре. Има страшно много талантливи, работливи, честни хора и дай Боже, да има отпор на всичко онова, което е като посегателство на човека. Като започна от едно обучение, което е лошо. Едно здравеопазване, което е лошо и едни хора, които ръководят тази държава и се бият в гърдите, че са направили това и онова… То е тяхно задължение. Да гледат нещата, които са правени и се правят добре. Виждате протестите. Хората са в правото си да протестират. Лошо е статуквото в тази държава, лоша е системата в тази държава. Всичко онова, което е пропито с корупция отгоре до долу и отдолу до горе…
Животът стана друг. Няма човечност. Няма доброжелателност да се зарадваш на постиженията на другите.
- Не е само в България.
- Аз съм българин и ме интересува как е тук. На другите места ходя, виждам, кое е що е. Всеки да си върши работата оптимално добре. И няма да позволя на един политик да ми каже как да свиря. Както аз не бих си позволил да кажа на един политик какво прави и как да го прави. Има хора, които го правят, доказват го с поведението си. Крайно време е да погледнем нещата такива каквито са. И ако ги харесват ОК. А не виждам, че ги харесват…
- Никога не сте пренебрегвали българските дарования?
- Майсторски класове правя не само в България. Първият майсторски клас беше в Габрово. Продължава да има много талантливи деца и младежи. Но нищо не правим за да ги оставим в България, за да ги задължим да останат тук да действат. Много скоро ще има да затваряме симфонични и оперни състави, защото няма да има кой да свири в тях. За съжаление това е самата истина. Когато в Музикалната академия се явяват по един или двама цигулари … Просто влизат да станат студенти. По този начин отиваме от по-лошо към по-лошо.
- Промяна откъде?
- От образованието. Оттам. За да може да се изгради от едно дете, личност, която да е способна да върши онова, на което я науча . Да има социалност в тази държава. Да, образование и здравеопазване. Какво е това, да нямаме медицински сестри, да нямаме лекари…Афишира се, че има всички предпазни средства срещу този коронавирус, а се оказва, че не е истина… лъжи. Това е, което ме вбесява в момента.
- Как действа фондът „Цигулките на проф. Минчо Минчев”?
- Има такъв фонд само за български деца. Не обичам да афиширам нещата. Има деца, които заслужават по-добър инструмент, на който да свирят. Те идват при мен. На Варненско лято, в Музикалните курсове, когато има прослушване на деца, които желаят да получат инструмент.
Пожелавам им да са много упорити, да са много работоспособни, целеустремени и да постигат успехи.
- Свирите редовно с Габровския камерен оркестър.
- Оркестър , който навърши 50 г. И е запазен благодарение и на диригента Иван Стоянов, на града, на общината - да го има.
Навремето като се започне от Саша Попов, Добрин Петков, Константин Илиев и още и още такива големи личности са създавали. А сега, какво правим? На прага сме да затваряме. Това не е добре.Без култура е наникъде. Опростяваме, оглупяваме и стигаме… просто до неща, които не са приятни. Затова никой да не смята, че това, което се случва е такова…. А то е защото не виждат път в бъдещето…
Огромно удоволствие е да свиря с Габровския камерен оркестър. С диригента Иван Стоянов сме приятели от много години. Слава Богу, че има такива хора като него с възрожденски дух. Милеят за запазване на музикалната култура в този град. Искрено възхищение към него.
На Габрово, на хората му, на музикалната публика пожелавам да го има хумора и усмивки с оптимизъм.