Марин Терзиев (Феро): “Нека в Габрово се развива този красив спорт"

Marin-Terziev---Fero
Марин Терзиев - Феро

Марин Борисов Терзиев е роден на 3 юли 1933 г. в Габрово. Баща му Борис Михов Терзиев е обущар, търгува с обущарски материали. Майката Радка Терзиева е текстилна работничка. В семейството израстват две деца Марин и Боянка.
Марин Терзиев е от първото поколение баскетболисти, един от колежаните, които популяризират играта в Габрово. Състезател на “Ски-баскетболната школа”, на отборите на ДСО “Динамо” ,“Спартак” в Габрово. Завършва Текстилния техникум. Работи във ВТК “Георги Генев” и в гайтанджийската работилница на АЕК “Етър”. Сега живее в с. Жълтеш.

- Г-н Терзиев, кога започнахте да спортувате?
- От ученическите години. В махалата, около паметника на Тотьо Иванов (Пачи дол), много играехме футбол. Тогава ритахме парцалена топка. Бяха безгрижни години. По цялото протежение на ул. “Николаевска”, от площадчето до бившия цех 10 на вълнено-текстилния завод “Георги Генев” с известното кафене с билярд, нагоре до Шиваров мост се редяха дюкян до дюкян. В тях работеха занаятчии, най-много обущари, шивачи, бръснари и др. Кръчмите бяха повече от 20. Комшия ми беше съученикът Тодор Гъдев, с когото сме играли баскетбол. Той по-късно се прояви като добър състезател. Спомням си, че с него имахме първи разряд в баскетбола.
В училище “Неофит Рилски” най-много играехме народна топка. Знаехме, че в двора на Априловската гимназия големите момчета хвърлят топка в кош.
- Запалвате се и вие по новата игра баскетбол?
- Това стана през 1946 г., когато постъпих ученик във френския колеж “Св. Августин” в Пловдив. Той беше само за момчета. Учех се много и моят кръстник Марин Балабанов, на когото съм кръстен, пое издръжката ми. Той бе известен и уважаван габровец с проспериращо занятие в центъра на града, до хотел “България”. Бе ходил на олимпиадата в Берлин (1934 г.), откъдето ми донесе едно самолетче, което летеше и хармоника, на която се научих да свиря.(Марин Табаков е предприемчив обущар с 10-15 работници, търговец, дарител. Със съпругата си Марийка Табакова построяват и обзавеждат със собствени средства голямата ученическа почивна станция до Соколския манастир в 1938 г., б.а). Той се грижеше за мен. Купи ми първият акордеон с 12 баса. Държеше да съм добре образован, да науча език, може би е мислел да се подготвя за търговския отдел на бизнеса му. Едно момиче до тях вече учеше в девически колеж в Пловдив и това вероятно го е ориентирало в избора на училище и за мен.

Всичко от Феро -http://www.cha-o.info/news-info.php?id=235

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

  1. Още от Между двата коша

Към началото