Мариана Димитрова: „Създадохме сладкарската работилница заради децата“

^{Водеща!}

Мариана Димитрова е по образование художник – завършила е художествена обработка на металите в Националната художествена академия в София, а по професия – сладкар. Тя, заедно със свои приятелки, създава сладкарската работилничка „Чочис Кейк“. Изработената от „Чочис Кейк“ торта беше експонирана в изложбата „Моята сладка Коледа“. За сладкарството, за удовлетворението от правенето на уникални торти, за радостта на децата при срещите им със захарните изкушения е разговорът с Мариана Димитрова.

- Какво Ви привлече към сладкарството?
- Художник съм. И решихме с приятелки, сладкарки да правим захарни изкушения, за да радваме най-вече децата. И сме много щастливи, защото виждаме резултатите от нашия труд.
- Вероятно имено децата са Вашите най-големи фенове?
- Да. Децата. Те са първично откровени, реагират импулсивно и от тях абсолютно нищо не може да се скрие. Между другото, те са и най-големите ни критици.
- Разкажете нещо повече за детските реакции?
- Децата винаги виждат, откриват дори най-малкия детайл на тортата, на нейната украса или на някое сладкишче. Забелязват всичко, от тях нищо не може да се скрие. Винаги съм се удивявала на тяхната искрена радост, която струи не само от усмивките, а и от светналите им очички, от мимиките им, дори цвета на кожата на лицата им се променя, когато са доволни. Прекрасно е усещането, че си доставил радост на дете.
- От колко време се занимавате със сладкарство?
- Стават вече шест години, откакто положихме началото на нашата сладкарска работилничка „Чочис Кейк“.
- А дотогава само с изкуство ли се занимавахте?
- Да. Завършила съм художествена обработка на металите в Национална художествена академия в София. След това се занимавах с деца, с които правехме малки пластики и скулптури. По-късно изработвах различни дамски аксесоари в една дизайнерска фирма. Докато в един момент си казах, че е време да създам и нещо самостоятелно, в което да вложа цялата си енергия и което да радва не само мен, а и други хора. И особено децата. Така че, създадохме сладкарската работилница заради децата.

- Сега, днес удовлетворена ли сте от това, което правите?
- Голямо удовлетворение ми носи. Много ни радва всички нас, цялата сладкарска фирма. Ние сме не само просто колеги, ние сме и приятели. Всяка от нас има своя поглед върху нещата и когато съберем различните мнения стават най-хубавите неща.
- Когато се заговори за „сладката“ изложба, разбрах, че имате и Национална асоциация на сладкарите, събирате ли се често и какви са темите, които обсъждате, обменяте ли рецепти, опит? Откъде идва Вашият извор на рецепти – от самата Вас или решенията вземате съвместно с колежките си?
- Да, имаме своя Национална асоциация. Що се отнася до всичко, свързано с вкуса на всяко нещо, което правим, до неговия вкус, то е резултат от съвместната работа с моите приятелки и колежки. Лично аз се занимавам само с визията. Екипът ни е добър. Ние сме като едно колело, което вече се е завъртяло и всеки работи онова, в което е най-добър.
- И нито за миг не сте се укорявала, че сте се отдала на сладкарството?
- Не! Сладкарството е нещо чудесно. То е като част от самата мен. Страхотно е всичко около нас. Най-вече екипът ни. Той е много здрав и когато работим заедно се чувстваме прекрасно.
- Продължавате ли да се занимавате и с изкуство?
- За съжаление, откакто подхванахме сладкарството сме толкова ангажирани, че не ми остава време да се занимавам и с изкуство.
- Кое е по-сладко – да измайсторите една прекрасна торта или да изработите своята мечтана картина?
- Понякога се чудя на себе си защо не се залавям отново да рисувам. Но аз рисувам върху самите торти, което вече съм приела като свето изкуство.