Калоян Колев: „Надявам се скоро да усетим по-добрия живот в България и в Габрово”

- Посъветвахте учениците да се учат, да учат езици и да се усъвършенстват постоянно, за да успеят като Вас. Достатъчно ли е доброто образование и знаенето на език, за да се стигне до работа в Европейската комисия?
- Ако приемем, че езикът и доброто образование са изискването, трябва да прибавим и много упорство и постоянство. Т. е., в институциите на Европейския съюз не се започва толкова лесно работа. Трябва човек наистина да е постоянен в своите опити, да не се отказва. Ако трябва да обобщя и систематизирам няколко основни неща, това са добро образование, много голямо желание и човек да не се отказва.
- Казахте пред учениците в Математическата гимназия, че сте искали да поработите за известно време извън България. Как Вие започнахте работа в Брюксел?
- Явих се на конкурс за такъв тип договор в Комисията, издържах конкурса, а след няколко години ме поканиха на интервю. Издържах и него и ми предложиха договор за работа в тази институция. Договорът може да бъде максимум за 6 години.
- В какво се изразява работата Ви в Европейската комисия?
- Както казах, аз работя в главна дирекция „Разширяване“ на Европейската комисия. Това е дирекцията, която отговаря за политиката на разширяване, процеса и процедурите по разширяване на Европейския съюз. Аз се занимавам с управление на проекти. Има финансови инструменти, чрез които Европейският съюз отпуска средства за страните кандидати за членки. Вероятно знаете, че това са Турция, Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина. Аз управлявам тези проекти, с които се финансират тези страни от предприсъединителните фондове.
- Как изглежда един Ваш работен ден?
- Като в българска администрация с тази разлика, че самата среда в Комисията е много приятна. Ежедневно се срещаш с колеги от цяла Европа. Имаме дори колега от Лаос. Никога не съм си представял, че ще работя рамо до рамо с човек от Лаос, с немец, австриец, италианец, испанец и т. н. Най-голямото удоволствие за мен е да работя ежедневно такава работа с хора от цяла Европа, да постигаме нещо заедно.
- Излишен ли е въпросът как Ви приеха като българин?
- Да, според мен такъв въпрос е излишен, защото в Европейската комисия всички сме равни и няма значение от каква националност си, дали си българин, испанец или румънец. Твоето мнение тежи, ако е обосновано. Когато работим, спорим и вземаме решение, няма никакво значение ти откъде си и откъде идваш, а има значение какво знаеш и какво можеш. И това е много хубаво и голям плюс за нас.
- Ние не използвахме максимално предприсъединителните фондове, а и сега имаме проекти със спрени средства от Брюксел. Вие можете ли да лобирате за България?
- Не, защото аз работя в Европейската комисия, а тя представлява интересите на общността. Аз съм там като представител на цялата общност, на целия Европейски съюз, а не като представител на България и защитавам интересите на Европейския съюз, а не на отделна страна членка. Не мога да лобирам, но смятам, че България се справя добре с използването на фондовете и се надявам, че скоро ще видим и резултатите от това. Особено в Габрово, където има много ремонти в момента по европейски проекти. Надявам се скоро да видим, че си е струвало чакането.
- Какво е да живееш в Брюксел?
- Много е интересно, защото Брюксел е международен град. В него можеш да срещнеш на улицата хора от всякакви националности, българи и румънци... Има една статистика, според която всеки трети човек в Брюксел е чужденец. Можеш там да пазаруваш от български магазин, има българска общност. Човек се чувства добре, защото има много чужденци като него и животът не е толкова труден. Разбира се, има и минуси като например климата. В Белгия той не е от най-благоприятните – постоянно вали и небето е повече сиво отколкото истински синьо, но това се преживява.
- Как си представяте бъдещето си и какви са амбициите Ви занапред?
- Как се виждам в бъдещето? Смятам, че опитът от работата в чужбина е много полезен и ценен и затова пожелавам на всеки за малко или много да опита и да поработи навън в такава среда. Интересно е, приятно е. Все още не знам какво ще се появи пред мен в бъдеще като възможности, като опции. Засега се чувствам добре в тази среда и работна атмосфера, а времето ще покаже какво ще е бъдещето ми.
- Върнахте се в своето училище. Виждате ли го променено? Какво Ви впечатли?
- Сградният фонд на гимназията е на доста по-добро ниво от нивото преди години. Наистина личи и отвън и отвътре, че сградата е реновирана и ремонтирана. Нови чинове и маси, нови врати, басейнът е нов и работи!
На второ място учениците ми се сториха много позитивно настроени, любопитни и с желание участваха в дискусията. Имаше интересни въпроси. Един ученик зададе малко тъжния въпрос: „Кога България ще се оправи?“ За жалост аз не мога да дам конкретен отговор, но се надявам скоро да усетим по-добрия живот в България и в Габрово.
- - -
Изразеното мнение в статията е изцяло на автора и не може при никакви обстоятелства да бъде разглеждано като изразяващо официална позиция на Европейската комисия или която и да е друга институция.