Маргарита Доровска: „Кристо е много голяма кауза за нашия край“

 От Габрово до Триумфалната арка“ е документална експозиция, която разказва историята на фамилия Явашеви, най-ранните години на детето Кристо и първите художествени изяви на младия артист.
Сред експонатите има лични снимки, предоставени от членовете на семейството, както и документи от българския държавен архив и други институции. Показани са ранни произведения на Христо Явашев от студентските му години и скъпо пазени спомени от приятели и съученици. Изложбата проследява формирането на Кристо като един от най-разпознаваемите артисти-новатори в изкуството на ХХ и ХXI век, преди на 21 той да поеме сам по рискования път на художник-емигрант отвъд Желязната завеса.
„Кристо. От Габрово до Триумфалната арка“ е съвместна инициатива на Музей на хумора и сатирата и Българския културен институт в Париж с подкрепата на Община Габрово и Министерство на културата. Изложбата е посветена на дългоочакваното и отложено изпълнение на проекта на твореца по опаковането на Триумфалната арка тази година във френската столица.   
С Маргарита Доровска, директор на Музей „Дом на хумора и сатирата“ в Габрово, разговаряме за посещението й в Париж, за опакованата Триумфална арка, за изложбата, посветена на родения в нашия град

- Г-жо Доровска, разкажете своите впечатления от опакованата Триумфална арка в столицата на Франция?

- Нямаше никакво съмнение дали да се ходи в Париж или не. През 2013 г. имах възможността да се срещна лично с Кристо. Разбира се, аз следя отдавна и знам за техните проекти с Жан-Клод. Като човек, който се занимава с изкуство, те винаги са ми се стрували изключително вълнуващи и мащабни, но срещата с него беше изключително магнетична и оставяща следа в собствения ми личен и професионален живот, давайки си сметка, че това е един проект, който се реализира посмъртно, подготвян и мислен от Кристо и Жан-Клод години наред. Така че нямаше как да пропусна това като възможност да се преживее, да се види, да се пипне. И разбира се, да покажем и нашата габровска изложба в Париж.

- Какво беше първото Ви впечатление от срещата Ви на живо с творчеството на Кристо, кое най-много Ви развълнува?

- Ние видяхме арката за първи път с колежката Мартина Денева, когато все още не беше съвсем завършена. Парчетата плат вече бяха спуснати върху нея и ги връзваха с въжета. Беше много красиво, много живо, движещо се произведение на изкуството. Това, което я направи за мен най-вълнуваща, е, че тя от една страна е монументална, от друга е изключително чувствена, нежна, крехка. Първия път, когато я видяхме, беше от разстояние може би 50-60 метра, а когато видиш Триумфалната арка, тя събужда тактилното ти въображение. Представяш си какво ще е да пипнеш този плат.

- Успяхте ли да го докоснете?

- Да. Когато откриха „облечената“ Триумфална арка, успяхме да се докоснем до нея. Там се раздаваха и парченца от плата, с който е облечена. Качихме се и горе, на Триумфалната арка, видяхме Париж отвисоко, ходихме по плата на Арката. И точно там се докоснахме до един парадокс: плата на Изео беше нежен, а на Арката дори не е точно плат, а много интересна материя. От едната страна тъмносиня, плътно синя, дори леко гумирана, а от другата – покрито с алуминиев пласт сребристо платно. И в същото време то прозира и начинът, по който отразява небето на Париж, е неописуем. Движението и смяната на облаците, промяната на техните цветове при залеза… Самият плат е много жив, със специална уплетка. Уникален е начинът, по който отразява светлината.

- Казвате – Изео и Триумфалната арка са много различни. Но Изео е значително по-ефирно произведение, докато самата Триумфална арка предизвиква творческият изказ да бъде по-категоричен, по-твърд?

- Да. И в същото време много красиво, геометрично, платът очертаваше контурите, които бяха скрити от него, но обемите пробиваха на места. И въпреки това усещането беше за нещо много нежно и крехко.

- И в същото време величествено?

- Да. Величествено и с цялата си история.

- Сега бихте ли искала отново да повторите това преживяване, наречено докосване до Творението?

- Хубавото е, че е неповторимо. Все едно човек да повтори едно влюбване. Та той, моментът на влюбването, е един-единствен.

- Тоест определяте докосването на „облечената“ Триумфална арка като едно влюбване?

- Да. Там беше много вълнуващо. Ние се връщахме отново и отново. Ходихме из Париж. Обикаляхме я вечер, сутрин, на обяд – в различни времена. Прекарахме много време около нея.

- Кога излъчването й беше най-силно – сутринта, по обяд или вечер, нощем? Кога бяхте най-пленени?

- По всяко време усещането беше много силно. Но в момента, в който се приближихме за първи път, когато пипнеш въжето, материята, те обхващат необясними чувства.

Днес четох статия по въпроса за хората, които обикалят и пипат разни експонати в музеите, което е недопустимо. Все пак като човек, който се занимава с изкуство и пипа произведения на изкуството – подреждаме ги, заедно с колегите, инсталираме ги, грижим се за тях - често забравям, че съм в чужд музей и ми се е случвало да се присегна да докосна интересен експонат. Самата аз съм много тактилен човек – това е част от представата, възприемането ми, от преживяването.

Така че срещата ми с „облечената“ Триумфална арка беше за мен много силен момент. Защото такава беше и прогнозата на Кристо. Той казваше, че хората ще искат да я пипат, да се докоснат до Триумфалната арка и нейната опаковка.

- Което означава, че Кристо е имал и поглед в бъдещето, както и своето предчувствие за това какво ще бъде отношението към неговото творчество. Как го разбирате Вие?

- Мисля, че те, заедно с Жан-Клод, са перфекционисти по отношение на това не просто да си представят едно нещо, а максимално да се доближат до неговата реализация и да я тестват. Те са имали перфектна представа какво ще се случи. Там имаше чудесни снимки от пробни опакования точно с този плат. Тоест няма нищо случайно – всичко е тествано, проверено, проучено, премислено внимателно.

- Доколкото знам, дори използваните от Кристо и Жан-Клод материали са произвеждани по тяхна рецепта, ако може така да се каже.

- И с кейовете са правени тестове, и сега с Триумфалната арка са извършвани. Въображението в тяхното изкуство е много силно и много важно. Но те са безкрайно прецизни в самите изпълнения. И да, наистина са имали отлична представа за ефекта, който ще предизвикат.

- Казвате – била сте на Изео, сега бяхте при Триумфалната арка, забравят ли се тези срещи с творчеството на Кристо или остават живи в човешкото съзнание?

- Те са много интимни. Преживяванията при срещите с произведенията на Кристо са изключително интересни. Защото ти си там с много хора и в същото време си сам, възприемаш го по своя си начин. Не виждаш другите как го преживяват, потопен в своите усещания. И осъзнаването, че сме заедно, но всеки преживява видяното по свой собствен начин. Създадената връзка с произведението има много силно въздействие.

- Имахте ли гид за посещението при опакованата Триумфална арка?

- Всеки си се движи сам, дори вътре в Триумфалната арка.

Хубавото е, че човек е оставен сам да го преживее, което е изключително, както и начина на възприемане на изкуството на Кристо. Самата аз като човек, който много работи дигитално и изключително много държа на този начин на работа, това конкретно е произведение, което не можеш да го преживееш пълно, когато го видиш на снимка. То е всичко, то е и градската среда, и хората, които взаимодействат с нея, и светлината, и въздуха, и вятъра, и всичко е изключително. И целият контекст на Париж.

- То е нещо, което обезателно трябва да се види, да се усети и почувства, да се разбере в едно с ландшафта наоколо?

- Давам си сметка, че случването на Триумфалната арка след пандемията там е много силно като преживяване и въздействие. След като хората бяха затворени, изолирани, откъснати, на границата между живота и смъртта и на границата на психо-емоционалното си здраве, в един момент да можеш да преживееш подобна среща с

По същия начин, спомнете си и Плаващите кейове, че малко преди това имаше много тежка терористична атака. И някак си беше странно как така тези хора ще бъдат пуснати да вървят по тези кейове, по водата? Ще бъде ли възможно? Това беше абсолютно напомняне, че сме живи, че сме свободни и че изкуството е възможно.

Така че техните произведения отнемат много години, дълго са планирани, но по някакъв начин се случват винаги в любопитен контекст от гледна точка на времето. Защото ако не бяха отложили „Арката“ (тя трябваше да се случи миналата пролет, а беше отложена заради пандемията), нямаше да има кой да я преживее. Хората щяха да я гледат от къщите си. А сега имаше усещане за радост. Много радост.

- Дълги години вероятно ще носите в себе си този спомен?

- Цял живот. И се надявам да имаме късмета за един последен проект на Кристо – за „Мастаба“.

- Оттук насетне какви са Вашите планове за пътешествия, свързани с професионалните Ви задължения?

- Разбира се, във времето, в което бяхме в Париж, обикаляхме много музеи, галерии. Но миналия ден видях публикация в Инстаграм, в която екипът на „Стеделийк“ в Амстердам (музеят за модерно изкуство) е снимал как махат лепенките, поставени за навигация на посетителите заради пандемията. Махат ги, защото вече не са нужни. А това е много важно за нашата работа – да пътуваме и да виждаме какво става в нашия бранш. Така се случи, че се наложи да отложа едно пътуване до Лондон в самото начало на тази есен. Затова се надявам да можем повече да пътуваме, да виждаме какво правят колегите.

- Срещнахте ли се с български художници, докато бяхте в Париж?

- Видяхме се с Николай Панайотов, със Стоян Денчев, който в момента е на резиденция в Сите дез ар – това е художникът, който участва в нашето биенале със Златната маска на Пеевски. Той имаше един пърформанс, на който присъствахме. Видяхме се с художника Михаил Михайлов, чиято видео инсталация предстои да покажем. Имахме много добри водачи и срещи в Париж. Заедно с Николай гледахме галерии, музея на африканското изкуство, а всичко това беше много важно и зареждащо за нас. Защото в момента ние планираме и се опитваме да си представим какви ремонти и по-солидни намеси са необходими в нашия музей, поради което гледането на такива примери е много важно за нас.

- Правихте ли сравнение къде сме ние, къде са музеите във Франция?

- Аз мисля, че Домът на хумора и сатирата в годините е развиван с много амбиции, с много въображение. Не се чувствам като човек, който е назад. Напротив, ние в музея имаме своето самочувствие. Самата аз постоянно повтарям, че когато има идеи, се намира начин за тяхната реализация. Но наистина трябва да имаш добра и силна идея, за да търсиш път за осъществяването й.

Ние имаме голям късмет, че Домът на хумора е емблема за Габрово и то ревниво пазена емблема. Дори когато габровци не идват тук, за тях знакът Столица на хумора е важен и те се идентифицират с него. Както е важен за всички и Домът на хумора, което прави моята работа много по-лесна. Това, което ме радва, е, че когато се върнах тук, се срещнах с хора, които заминаваха за Париж да видят и нашата изложба в културния институт.

- Разкажете за представянето в Париж на изложбата, посветена на Кристо?

- Кристо е също една много голяма кауза за нашия край. Тя е разпознаваема, много хора стоят зад нея и искрено вярват в нея. Нашата изложба ще остане в Париж до края на ноември. Тя е много важна, защото разказва българската част от биографията на Кристо и го разказва в друг контекст – извън България. И това е разказ, за който тепърва ще има любопитство от една страна. А от друга – тази изложба е инструментална за усилията ни, свързани със създаването на Център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“.

- Средства за ремонта на сградата на бившия Текстилен техникум осигурихте ли или очаквате държавна субсидия или друго финансиране?

- В момента работя точно върху това – да планираме представяне. Но истината е, че ние сме все още във фазата на мечтите. Вече се водят предварителни проучвания и разговори по тази тема. Моето категорично усещане е като за една мечта, за която много хора ще работим, за да се сбъдне. Тази мечта е много важна по няколко причини. Говорили сме за това, че Центърът „Кристо и Жан-Клод“ е възможност да представим изкуството на Кристо и Жан-Клод, както и историята на Кристо в Габрово. Но то е и мястото, където ще се показва модерно изкуство, тъй като Кристо винаги е подкрепял младите художници. Говорили сме също, че това ще бъде и място с ателиета за артисти, и място за резиденции. Което е изключително важно за нашата арт-сцена, защото нямаме друг пример, който да е толкова силен, толкова вдъхновяващ, така променил и дал огромен принос в историята на съвременното изкуство. Ние нямаме тази вдъхновяваща личност. Това е много важно като катализатор на енергията, като нещо, което да окуражи и младите артисти, защото през последните 30 години нищо особено важно не се случи, което да ги подкрепи в тяхното развитие.

- Като програма минимум кога прогнозирате, че би могло да се започне работа по реализирането на проекта за създаването на Център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“ в Габрово?

- Работата върху този проект не е спирала и тя предстои да се интензифицира, но обсъждайки това с г-жа Таня Христова, категорично считаме, че периодът за реализация е текущият програмен период, който е до 2027 година.