Маргарита Бакалова: “Баскетбола учехме един от друг, от големите, взаимствахме някои похвати от гостуващи софийски състезатели”

Топ новина!
Margarita-Bakalova-e-s-№6
Маргарита Бакалова е с №6

Маргарита Бакалова е родена на 28 август 1935 г. в Габрово. Завършва Априловската гимназия. Запалена по спорта, увлича се по баскетбола в ученическите години. Завършва ВИФ “Георги Димитров”. В София е национален състезател и треньор по тенис на маса. Най-дълго играе в ЦСКА. Участва в национални и международни турнири. Има син и дъщеря. Синът й проф. Валентин Горанко е известен учен, работи в Дания. Маргарита Бакалова живее в София.

- Г-жо Бакалова, заобичали сте спорта от дете?

- Така е. От малка бях запалена по физкултурата. Още от деца сме приятелки с Вела Пенчева, която по-късно бе изявен национален състезател по баскетбол.

В Габрово бяхме съседи. В нашия голям, “турски двор”, заобиколен от къщи, на асмата бе закачен един издънен кръгъл стол, който ни служеше за кош. Там с нея обичахме да играем и да хвърляме топката. Отсреща, през улица “Иван Гюзелев” бе игрището на гимназията, където имаше истински кошове, волейболна мрежа. Затаили дъх, гледахме как по-големите гимназисти и мъжете играят. Постепенно баскетболът ме увлече.

- Имаше ли други запалени момичета?

- Разбира се. Също като нас обичаха да играят Маргарита Йорданова, Данчето Йоновска, Здравка Ненова, Цена Гатева (съпруга на колежанина Петко Гатев, добър баскетболист, който се раздаваше докрай на площадката), Цеца Караенева (съпруга на Чавдар Манолов – Чори, друг изявен играч, известен с точния си удар) и др.


Маргарита Бакалова, вляво, с Вела Пенчева


- Къде играехте?

- Обикновено в двора на гимназията. Нашите занимания с играта баскетбол не бяха в истинския смисъл тренировки. Учехме се от по-големите, от мъжете. В гимназията направихме отбор. Треньор ни бе Васил Шкодров. Ръководили са ни и Иван Хубанов, Добрин Обретенов. Баскетболни срещи се правеха на игрище “Динамо” (новата Поща), на “Червено знаме” (зад театъра, където имаше и лятно кино). На последното играеха много мъжете, сред които си спомням бе и Анани Явашев (бъдещият известен български актьор, брат на световноизвестния художник Христо Явашев – Кристо). На игрището на “Червено знаме” към 1956/1957 година бе и моят прелом от баскетбола към пинг-понга.

Няма да забравя възхищението си от големите баскетболни имена, дошли от страната, които видяхме на проведените финални турнири на ЦС на ОРПС в Габрово през 1949 година. Те имаха екипи, играеха с кецове. Нещо невиждано от нас. Бяха времена на купонна система. Повечето бяхме бедни ученици. Случи се и едно щастливо лято. Сбъдна се една моя мечта. И аз имах кецове. Изпрати ми ги Катя Коткова (Маца). От радост да ме видят отидох на гости, облечена в костюм и обута с кецове…

- Отборно участвахте ли в организирани срещи?

- В началото на 50-те години станахме окръжен отбор. Много често на разменни начала, почти всяка седмица, играехме с отбора (девойки) на Търново, друг път с отбора на Казанлък. Екипи? Нямаше такова нещо. Веднъж на момичетата ни дадоха гранчета жълта копринена прежда, които бяха доста объркани. От тях ни изплетоха фланелки. Бяха красиви. Това ни бе екипът на десетината момичета. Спомняме си с Велито Пенчева и за друг момент. Как момичетата се записахме в отбора на “Торпедо”, привлечени от обещанието, че ще ни дадат гуменки. Бяха цветни. Имаше зелени, бели, червени, сини. Пак голяма радост.

Участвахме в организирани състезания на игрище “Динамо”.

След гимназия от Габрово ме изпратиха един месец в Долна баня. Там завърших треньорска школа по баскетбол.

- В същото време вниманието Ви е било насочено и към друг спорт?

- Наистина. Това бе пинг-понга. През 1956 година участвах в състезания със смесения окръжен отбор по тенис на маса. Водеше ни Цено Ангелов, председател на ОС на БСФС. Бяхме две момичета с Цанка Петрова и три момчета - Стефан Тодоров, най-елегантният играч, Добрин и Михаил Христов (Милчо), който също бе много добър. Последния път, когато играх с отбора, бе през 1958 година.

На един първомайски републикански турнир по тенис на маса се запознах с бъдещия си съпруг. Заминах за София. Играех баскетбол и тенис на маса в “Локомотив”. Понеже бях съпруга на състезател по тенис на маса, се ориентирах окончателно към пинг–понга. Завърших ВИФ и треньорска школа по тенис на маса. Играх в “Локомотив”, “Септември” и най-много в ЦСКА, където бях и треньор. Бях и национален състезател. Треньор ни е бил и Никола Белчев (племенник на поетесата Елисавета Багряна). Участвала съм в много национални и международни срещи в страните от целия социалистически лагер, Италия, Швейцария, Франция и др.

- Какво си остава за Вас баскетболът?

- Едно минало, за което си спомням с тъга. В малкия град бе приятно и весело да играем баскетбол. В Габрово бяха едни от най-хубавите ми години. Като ученици си имахме “банда глад” – момчета и момичета от махалата (Вела Пенчева, Климент, синът на д-р Джеров, Ивайло Султанов, по-малкият от нас Божидар Петков, бъдещият известен композитор на българска филмова музика и др.). “Банда глад се туй нарича и черешите обича / шмули и яде и затова се тъй зове …” Не сме правили нищо лошо. Съблазняваха ни узрелите плодове в двора…

Републиканско първенство по баскетбол 1952 г., Маргарита Бакалова е част от отбора на "Торпедо",

в който играят и други габровки


Баскетбола учехме един от друг, от големите, взаимствахме някои похвати от гостуващи софийски състезатели. Вела Пенчева бе харесала много играта на Радка Савова, която държи топката в гръб, обръща се и стреля право в коша. Трябва да отбележа, че и нашето момиче го усъвършенства много добре.

В спорта ние бяхме идеалисти. Чрез участие в турнири обиколихме страната и Европа.

На добър час на възобновения БК “Чардафон-Орловец”. Много спортни успехи на младежките му отбори.

 

 

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Към началото
  1. Още от Между двата коша

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня