Малко история за баскетболната магия - от първия шампионат в България до възродения БК “Чардафон-Орловец” в Габрово

Година по-късно баскетболният клуб има 125 картотекирани състезатели, 8 отбора – 5 при момчета и 3 при момичета, чиито победи в зона „Мизия“ вече са двуцифрено число. Има подписан договор за методическо и организационно сътрудничество с водещия БК „Левски“, а с подготовката на децата са ангажирани 10 треньора. Възстановена бе и съдийската комисия. На пръв поглед баскетболът никога не е бил сред водещите спортове в Габрово. Но само на пръв поглед. Защото и женският, и мъжкият отбори на „Чардафон-Орловец“ - комплектовани от отчаяни ентусиасти на абсолютно аматьорски начала, са неизменен участник в „Б“ групите – там, където е и подкрепяният от Партията и издържан от Община и държавни фирми футболен тим, който по презумпция също трябваше да е аматьорски. Затова и на 15 декември 2009 година двайсетина бивши баскетболисти не учредиха нов клуб, а възродиха „стария“ „Чардафон-Орловец“ - с идеята, че този спорт в Габрово има корени, има история. Тази история е писана между двата коша, но я няма на хартия. 
    Този пропуск може да бъде запълнен с помощта на Вела Лазарова, „100 вести“ и всички, които носят в себе си спомена или кътат в чекмеджетата свои архиви и стари снимки. „100 вести“ ще е черновата на „Между двата коша“.  Така ще се нарича книжката, която ще събере историята на габровския баскетбол. Да си я припомним и запишем заедно!

Преди 120 години американският богослов Джеймс Нейсмит създава играта баскетбол в Спрингфийлдския колеж. През същата 1891 г. д-р Лютър Гюлик, директор за физическо обучение при колежа, възлага на Нейсмит трудната задача да създаде игра, която би събудила интереса и физическото развитие на студентите през зимните месеци. Тогава Нейсмит съчетава идеите на индианската игра с топка, североамериканския футбол, английския футбол, ръгби, хокей и детската игра “дюк он да рок”, което довежда до създаване на играта “баскетбол”. Същността на новата игра е вкарването на топка в закачено нависоко кошче за боклук. “Първоначално два коша за портокали са заковани на 3-метрова височина на балконите от двата края на гимнастическия салон. Нейсмит започва с 13 правила, една североамериканска футболна топка и два отбора от по девет баскетболисти”, отбелязва Джил Хъчисън, известна треньорка (от 1968 г.), ръководител на женския отбор при Университета на щата Илинойс в Нормал, САЩ.

В България началото на баскетбола е през второто десетилетие на двадесети век. Първи наченки и прояви има още през 1906 г. в Русе, дошли от български студенти в Прага. В София основоположниците са колежани от “Роберт колеж” в Цариград, когато Балканската война ги връща в България. “Интересът към заниманията с баскетбол - отбелязва проф. Райна Бърдарева от НСА, ръководител на сектор “История на физическото възпитание и спорта” - обаче не е постоянен и поради късно адаптиране и културна изостаналост. Основополагането му е оставено за след войните (1912 – 1918). Създаването на баскетбола у нас е пряко повлияно от спортен клуб “Атлетик”. Признат като институция през май 1919 г., към него е учредена и секция по баскетбол.”

Íà÷àëîòî íà áàñêåòáîëà â Áúëãàðèÿ å ïðåç 1919 ã.

Още в края на годината Офицерският спортен клуб в София разполага с две игрища за баскетбол на учебния плац на Първи конен полк.

В първия шампионат на София по баскетбол през 1924 г. участват 11 дамски и 10 мъжки отбора, разделени на две групи.

“Едно от първите игрища е изградено близо до Софийския университет (ул. “Шипка”). Първата междуградска среща извън София е с отбора на Американския колеж в Самоков (1928).

В 1932 г. осем държави основават Международната асоциация по баскетбол в Женева, Швейцария. България участва с извънреден представител. В 1935 г. българският национален отбор (мъже) се включва в първото европейско първенство. Същата година страната е приета за член на Международната федерация по баскетбол (ФИБА)”, припомня в разговор Васил Пелтеков, дългогодишен треньор на “Академик” - София (жени), на сборния отбор на НСА (ВИФ), преподавател в катедра “Баскетбол” (1957-2003 г.).

През 50-те години идват първите български баскетболни успехи в Европа на клубно и национално ниво. “Републиканското първенство за мъже започва от 1942 г., когато шампион е “Левски”. В 4-то републиканско първенство - юноши (12-17 август 1953 г.) в София отборът на Габрово се класира на девето място, Д. Н. А. - Пловдив – Габрово (83:33) (39:16)”, отбелязва Иван Евстатиев, треньор и дългогодишен деятел на Федерацията по баскетбол (1968-2007 г.). Той успява да систематизира всички български участия в държавни, европейски, световни и други първенства с проучване и по спомени, защото документацията е била унищожена от пожар.

“Големите успехи на организирания български баскетбол са в периода 1948-1950 докъм 1970 г. Първото участие на България в олимпийски игри е в Хелзинки, Финландия (1952). Българският отбор (мъже) заема 7-о място. Треньор е Веселин Темков, “кавалерът на баскетболната магия”. На олимпиадата в Мелбърн, Австралия, (1956) мъжкият отбор се класира на 5-о място, където той е вторият европейски отбор със СССР. Другите две олимпийски участия са в Рим, Италия (1960) – 16-то място, и в Мексико (1968) на 10-то място.

В началото на 60-те години Вела Пенчева е първата габровка – национална състезателка, участвала в отбора на “Академик”, който е републикански шампион. Като треньор на “Академик” - София (жени) (1960-1962), освен републиканска титла, отборът стана и световен шампион на Универсиадата в София (1961).

Изявени наши спортисти са със заслужено международно признание. Незабравимата Ваня Войнова (състезател от 1954 докъм 70-те години) е единствената българска баскетболистка, представена в Музея на славата в САЩ. “Арбитърът с главно А” Артеник Арабаджиан (от 1967 г. съдия международна категория) през май 2008 година е признат и награден от Евролигата като един от 5-те най-велики съдии в историята на европейския баскетбол.

Äíåñ áúëãàðñêèòå áàñêåòáîëèñòè íàáèðàò ñêîðîñò.

Националният мъжки отбор с треньор Росен Барчовски е във възход. Класира се за предстоящото европейско първенство. Нещо, което не бяхме правили отдавна. Предстои квалификация за женския национален отбор през лятото с опит за влизане в квалификациите (финалите)”, допълни Васил Пелтеков, който от седем години е регионален представител на БФБ за зона “Витоша” – юношески първенства.

В Габрово баскетболът идва с учениците от френския колеж “Свети Августин” в Пловдив, закрит през 1947 година. Габровските ученици, завръщайки се през лятото, играят баскетбол в двора на Априловската гимназия. Един от тях е Петко Коларов, колежанин от 1944 до 1946 г. Спомените му, публикувани от журналиста Христо Минчев в книгата “Спортните звезди на Габрово” (2004), откриват интересни моменти от баскетболното начало в Габрово. “Всеки колежанин трябваше да упражнява някакъв спорт. Избрах баскетбола. В колежа учеха и други габровци: Петко Гатев, Веселин Гатев, Стефан Петков, Стефан Попов, Васил Врачев, Васил Чехлевски, Иван Костов. Те поставиха началото на играта в Габрово. Когато си идвахме през лятната ваканция, правехме баскетболно игрище в двора на Априловската гимназия. С подръчни средства. Васил Чехлевски достави обръчите за кошовете. Баща му имаше железарска работилница. Когато дойдеше цирк, построяваха го в двора. Тогава режеха стълбовете. После ние ги възстановявахме. Беше прашно, носехме вода с кофи от шадравана, за да не се вдига пепелта. Нямаше топки, дори и да искахме да си купим. Откраднахме една от колежа, за да играем. Аз я кърпех, когато започна да се къса.”

“Всяко време има своите баскетболни измерения и върхови играчи”, изтъква заслужилият треньор и съдия Божидар Такев, присъствал на седем олимпиади, от 1984 година пожизнен “почетен член на ФИБА”. През 1985 година той завежда първия българин - Георги Глушков (роден в Плачковци), в НБА. През сезона 1985/86 Глушков е състезател на “Финикс Сънс”, САЩ. Като изпълнителен директор на Българската федерация по баскетбол, който се грижи за израстването на млади таланти, той бе и в Габрово.

Срещите му на тренировки с възпитаниците на баскетболния клуб “Чардафон – Орловец” са истински стимул и пример за децата.