Кети Мирчева, която работеше в Габрово, публикува ръкописите на Стоян Заимов

<p>В материала за Христо Дряновски авторът Ангел Ангелов посочва, че
Кети Мирчева, която работеше в

В материала за Христо Дряновски авторът Ангел Ангелов посочва, че името Дряновски е дадено от Захари Стоянов в книгата му „Четите в България“. Необичайна е съдбата на „Четите в България“, която излиза през 1885 г.

Хаджи Димитър и Стефан Караджа винаги са привличали погледите - не само на историците днес, а и на съвременниците им. Идеята за документиране на техния подвиг се ражда още докато е жив споменът за неуспешния опит двете слели се чети да вдигнат общонародно въстание.
В затвора и по време на заточение апостолът от Априлското въстание Стоян Заимов записва разказите на оцелелите и заточени четници и ги обединява в един много интересен текст, публикуван години след смъртта му - „Истински роман. Злочестий патриот Ангел Т. Обретенов” в две части - „Агликина поляна“ и „Деветгодишните теглила в затвора на Акра“. Между 1871 и 1873 г. Стоян Заимов участва в основаването на Хасковския частен революционен комитет. Помага при подготовката на покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо. Заловен е и осъден на заточение в Диарбекир. Тук, в Диарбекир, Заимов среща четниците на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Първо - през 1946 г., е публикувана втората част от разказите „Диарбекирски заточеници“, а след това изцяло в изданието „Стоян Заимов, Записки от терсханата. 1868-1878“. Терсхана в превод на български означава склад, но в случая затвор. Ако отворим приложения в „Записки от терсханата“ речник на редки и остарели думи, ще видим, че това е арабско-турска дума, която означава морски арсенал и по-точно това е крепостта „Сен Жан д`Акр“, или по турски казано - известният крепостен затвор „Акия“, където Стоян Заимов е заточен и след това той ще започва да носи псевдонима Стоян Сенжадакърски.
Има нещо по-любопитно и интересно в случая, а то е, че един от съставителите на изданието „Записки от терсханата“ има връзка с Габрово.
През 1999 година Клавдия Заимова и Кети Мирчева (на снимката) проучват и подготвят за печат ръкописите на Стоян Заимов и ги издават като „Записки от терсханата 1868-1878“.
Кети Мирчева е историк и работеше в Националния музей на образованието в Габрово около 1988 г. По това време в НМО имаше научна група.След Габрово е работила в Българския исторически архив на НБКМ. Изследователските й интереси и публикации са в областта на историята на идеите, национализма и манталитетите.
Клавдия Заимова е внучка на Стоян Заимов и дъщеря на генерал Владимир Заимов. Завършила е Школата за преводачи и социология в Женева при световноизвестния професор по психология Жан Пиаже. Работила е към ООН. В България се е занимавала с исторически изследвания.
Макар и по-индиректно, Габрово чрез Националния музей на образованието и д-р Кети Мирчева (тогава научен сътрудник) има връзка с пътя, по който историята на Христо Дряновски стига до днес. По думите на Кети Мирчева „ролите са точно разпределени. Захари е авторът, а Никола – прилежният събирач” в описване историята на четите.

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

  1. Още от Литература

Към началото