Иван Господинов: „Нашата цел е да създадем баскетболна школа“

Ivan-Gospodinov-mezhdu-Vasil-G-dev-i-Georgi-Glushkov-pri-uchredyavane-p-rviya-v-stranata-Klub-na-veteranite
Иван Господинов между Васил Гъдев и Георги Глушков при учредяване първия в страната Клуб на ветераните

Иван Господинов е роден през 1958 година в Габрово. Като повечето деца, е опитвал от различни спортове, участва в училищните отбори то футбол, волейбол, хандбал, лека атлетика. „Прифесионално“ - в детско юношеската школа на „Чардафон-Орловец“, започва с футбола - треньор Стефан Мичев. След по-малко от година обаче е привлечен към баскетбола от Младен Младенов - заедно с цяла група деца от Осмо основно, с които печели общинското първенство при шестокласниците. Многократен общински и областен шампион с отбора на ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“. Играл е във всички възрастови формации, включително , като десетокласник, при мъжете, на закрития през 1975 г. „Чардафон-Орловец“. Двукратен вицешампион и шампион (1980 г.) от студентския шампионат (участват 12 ВУЗ-а) на „Лвов“ с отбора на Украинския полиграфически институт. През 1993-та, по инициатива на Христо Донков, заедно с Продан Кавалов, Иван Шумков и Иван Драганов учредява „Спортен клуб Габрово-баскетбол“, но не успяват да възродят играта. Изпълнителен директор на възстановения през 2009 г. „Чардафон-Орловец“.

- Г-н Господинов, кое предизвика възобновяването на „Чардафон-Орловец“ след няколко неуспешни опита?

- Наистина в началото на 90-те години имаше поне два неуспешни опита за възстановяване на Баскетболния клуб. Първо в Габрово бяха организирани финали на едно Работническо републиканско първенство, което се състоя в двора на Механотехникума. През 1992 г. с Иван Хубанов, Бог да го прости, повечето хора го знаят като журналист, но той е учил на баскетбол повечето от баскетболистите в Габрово, се обърнахме към кмета Иван Ненов да се възстанови този спорт в града. В „100 вести“ публикувахме снимка - тримата гледаме един мач в ТМЕТ-то, с подпис: „Иван Ненов се врече на баскетбола пред двама Ивановци“. За съжаление, от този опит не излезе нищо. Вторият беше по инициатива на Христо Донков - през 93-та. Заедно с покойните вече Продан Кавалов, Иван Шумков и Иван Драганов учредихме „Габрово спорт-баскетбол“. Поканихме за председател Илиан Обретенов, бивш областен управител, самият той не се е занимавал активно с тази игра, но е с баскетболна жилка - баща му е емблематичният в Габрово Добрин Обретенов. Възникнаха някакви бизнес проблеми и нещата не потръгнаха. Все пак, благодарение на Христо Донков, организирахме два контролни мача в „Орловец“ между националните отбори на България и Румъния - мъже. През следващата година - през май 1994-та, Габрово стана домакин на международни турнир за жени „Иван Гълъбов“.

Иван Господинов, с любимия си номер 13, с отбора на Украинския полиграфически институт "Иван Фьодоров", шампион на Лвов за 1980 г. и два пъти вицешампион на града


През юли 95-та се проведе и експериментален турнир за момчета до 20 години, участваха националните отбори на България, Гърция, Португалия, Югославия и Франция. Някъде по това време организирахме и един шоу мач - по американските правила - в 4 части, между по-стари и по-млади ветерани - „Старите кримки“ срещу „Непокорните момчета“. И с това приключи всичко. През 2007-ма в Габрово се появи Атанас Атанасов от София, баскетболист, методист с организационен опит в ГС на БСФС в столицата. Заедно с Дончо Дончев и Първан Дедев те учредиха БК „Габрово“, участваха и с отбор деца в зона „Мизия“. Не срещнаха нужната подкрепа. Баскетболът е колективен спорт, при него не могат да действат методи като при индивидуалните спортове, където родителите поемат голяма част от разходите по подготовката, екипировката и участие в състезанията на собственото им дете. В колективните спортове, където отборът е от 15-16 човека, това няма как да се случи. Екипи, топки, състезания, пътувания, съдийски - нужни са сериозни средства. За едно състезание на отбор - между 400 и 700 лева. Ако е двудневно, парите надхвърлят 1000.

- Вие не сте участвали в БК „Габрово“, защо се ангажирахте с проекта „Чардафон-Орловец“?

- Стана след една случайна среща на улицата с Васил Гъдев, Иван Шумков, бившия селекционер женския национален отбор Георги Димитров. Питам ги: „Какво правите“, а те ми отговарят: „Ще правим отбор за „А“ група“. С тях беше един бизнесмен - Христо Младенов, който навремето финасирал отбора на Казанлък. Помолиха ме да им съдействам за среща с кмета Томислав Дончев. Той прие. Проведоха се след това още две-три срещи, при които приказката ни беше кметът да осигури строителни обекти на въпросния предприемач, от което той да отдели пари за баскетбола. Нямаше как да се случи това. Не и в Габрово. Но междувременно проведохме кастинг за отбор - ние поехме организацията и финансирането, Общината помогна, но Младенов не е дал стотинка. От цялата шумотевица, която създадохме, се видя, че има интерес към играта. Тогава с Пламен Минев и Иван Шумков седнахме по на една бира и решихме да намерим още 5-6 съмишленици и да се опитаме поне да създадем детско-юношеска школа. Само в мъжкия профил. На кастинга се явиха 160 деца. За да не губим темп, приехме лиценза на „Габрово“, но върнахме старото име - на тима от 1975 г. Създадохме отбори във всички възрастови групи при момчетата, но през първата година включихме само два в първенството на зона „Мизия“, за да ги понаучим на играта. В момента, като структура, без да визирам все още качеството на игра, вероятно сме уникален клуб за града и донякъде в страната - формирани баскетболни отбори във всички възрастови групи при подрастващите и в двата пола.

- Защо държахте на старото име?

- С възстановяването на БК „Чардафон-Орловец“ искахме да покажем, че баскетболът в Габрово е имал традиции. Действително, не бяхме нарицателно като Ботевград, Димитровград, Русе - говоря за градове от нашия калибър, но имахме в мъжкия профил отбори във всички възрастови групи, плюс представителен тим, който играеше в Северната „Б“ група. Имаше и отбори при момичетата, без женски. Всичко беше наистина на аматьорски начала. При мъжете играехаработници, студенти, ученици. И отборът беше в „Б“ група. Както и футболният, който беше под личната опека на Партията, футболистите се водеха на щат по фабриките и на практика си бяха професионалисти. В този аспект трябва да се оценява постигнатото тогава - благодарение на хора, за които напомнихме в рубриката „Между двата коша“. Както и това, че имахме отбор в „Б“ група, въпреки че нямаше зала.

- Смята се, че точно липсата на зала е довела до закриване на баскетбола в Габрово.

- Бях ученик, затова не мога да кажа със сигурност. Но имам съмнения. Мачовете се играеха на асфалта на Априловска гимназия, зимно време - в „Дан Колов“ в Севлиево. Бяхме на Военно с един мой съученик - Михаил Георгиев, и чакахме да ни освободят, защото трябваше да играем във Видин. Вместо това ни съобщиха, че с баскетбола е приключено. Така че това е било някъде април 1975-та, по време на сезона. Мисля, че причините са други, най-вероятно финансови. Имаше и някаква измислена точкова система и в София се решаваше център на какъв спорт трябва да стане даден град.

- Кой беше последният треньор на мъжкия отбор?

Цялото интервю - в сайта на ОБК "Чардафон" - http://www.cha-o.info/news-info.php?id=225

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Към началото
  1. Още от Между двата коша

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Препоръчано от редактора

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня