Инж. Здравко Сименски: “Да започнат децата “да могат” в баскетбола зависи да е добър треньора”

- Г-н Сименски, от кога спортувате?
- От ученик в прогимназията в Трявна. Когато съм тригодишен семейството идва в Трявна. Майка ми Елисавета Георгиева е тревненка, а баща ми Симеон Петров е от Кюстендилско. С идването в Трявна той прави резачка за дърва и с нея работи из града до 1960 г. В семейството само по-малкият ми брат Стефан е изявен спортист от градския отбор по баскетбол, плуване, тенис на маса. Той завършва ВИФ – специалност плуване. Бил е даже треньор на националния отбор по плуване, а после и треньор на подрастващи деца в София. Като ученик в Трявна отначало тренирах повече лека атлетика. Баскетболът още не го познавахме. В училище играехме най-много народна топка.
- Кой “донесе” правилата на баскетбола в Трявна?
- Играта и правилата за нея ги донесе, така да се каже, Добрин Владимиров. Той беше от Свищов и работеше тъкач във фабрика “Ангел Кънчев”. По-големите момчета като Цаньо Чалъков с учителя по физкултура направиха и баскетболното игрище. То бе застлано със сгурия. Сгънати тръби набавиха от Топлофикация. Произведоха ринговите табла. За осветление на игрището послужи една лична лампа, която бе взета от фотографа, чийто син играеше баскетбол. Момчето, под претекс, че лампата се е счупила я донася в училищния двор. Монтирана бе в средата на игрището. Ние по-малките ученици наблюдавахме как играят големите. После ние се упражнявахме в хвърляне на топката. Играехме на двойки-тройки.
Тогава тревненци мереха сили с отбора на Търново.
- Пътят ви на състезател?
- През 1954 г. постъпих ученик в ТМЕТ “Д-р Никола Василиади” в Габрово – специалност електротехника. Учител по физкултура бе Митко Митев (от Севлиево). После треньор по баскетбол бе другият учител по физкултура Величко Лютаков. Спомням си, че за една година израснах 7 см. Бях висок 1.87 м. и играех център.

Цялото интервю със Здравко Сименски - http://www.cha-o.info/news-info.php?id=242