Инж. Захариев: “Игрището на Априловската гимназия беше с пет пръста пепел - преди да почнем да играем, носехме вода отдалеч да го полеем”

- Г-н Захариев, от кога тръгва интересът Ви към баскетбола?

- Още от ученик. Понеже съм много динамичен, предполагам, че затова и баскетболът ме привлече още като се заговори за него в Габрово.

- Някой в семейството Ви спортувал ли е?

- Майка ми Мария Тухладжиева, която е габровка, като момиче е била “юнакиня”, свързана с прояви на гимнастическо дружество “Юнак”. Нейният брат Стефан Тухладжиев е един от собствениците на Тухларната фабрика. Баща ми Никола Захариев, който е от Трявна, не е свързан със спорта. Бил е кмет на града (1923-1931 г.), съратник на Стойчо Мушанов и Андрей Ляпчев. След като изтича мандатът му на кмет в Трявна, семейството се премества в Габрово. Тук той се занимава с търговия, представител е на фирма “Сименс”. Строи мелница в Трявна. Едва изградена, в 1947 г. тя е национализирана.

- Навярно в ученическите години се запалвате по играта?

- Наистина, така е. След началното Горнокрайско училище (НУ “Васил Левски”), трето и четвърто отделение продължих в Палаузовото училище и после в Първа прогимназия “Радион Умников”, където класен ръководител ми беше известният литератор и педагог Васил Колев. Като ученик много боледувах, страдах от сливици. Израснах високи в гимназията бях 1.87 м. Нещо, което в съвременния баскетбол не е много. Винаги обичах да играя. В прогимназията това бе “капитанска топка”. Имаше три кръга. С дрибъл се стигаше до кръга с твой състезател. Отпред бе друг състезател, който не позволяваше да се подаде топката на твой съотборник. Отборно бяхме по шест-седем човека. В двора на училището играехме и “народна топка”. И в двете игри се играеше с хъс. Още в първи прогимназиален клас, когато съм бил на 11 г., за първи път чух думата “баскетбол”. Спомням си един ден целият клас бяхме на “Алеите” (парка “Баждар”). Там беше и по-големият ученик Стефан Рибаров (1937-1999), по-късно известен музикант от “Балкантон”, диригент (Хор на запасните офицери в Габрово) и композитор на детски песнички. Тогава на алеята в боровата гора той ни каза: “Хайде, да тренираме баскетбол”. Същото лято на 1950 г. някой друг ми предложи: “Искаш ли да те заведа на едно игрище да играем баскетбол?”

- Къде беше това?

- Отидохме чак до фабрика “Бъдъщност” (“23 декември”, по пътя за кв. Етъра), където имаше баскетболно игрище. Бяхме десетина момчета. Там се научихме да правим крачките в играта. Дойдоха и батковците от мъжкия отбор на града. Направиха мач, който ние гледахме отстрани. Много интересни ни бяха тези първи баскетболни играчи. Петко Гатев бе изключително борбен, природно надарен състезател. Отлично играеше както в защита, така и в нападение. Друг голям състезател бе Мишо (Михаил) Христов, който за съжаление, не можа истински да се изяви, защото когато се стигнеше до явяване на състезание, на него не му разрешаваха да играе в градския отбор, защото бил син на министър Дочо Христов. Отборът губеше един от най-добрите си състезатели. Тогава в мъжкия отбор играеха все изявени спортни личности като Петър Родев (Майката), Чавдар Петров (Чорето), Добрин Обретенов, Митко Койчев, Тодор Гъдев (много добър стругар в ДМЗ - Габрово). И по-късно Васил Калпазанов (Гайката), Цоньо Топалов, Христо Николов, Захари Захариев и др. Тези състезатели представляваха отбора на Габрово в края на 50-те – началото на 60-те години.

- Къде тренирахте?

- Тренировките се пренесоха на игрището на Априловската гимназия. То обаче бе с пет пръста пепел. Преди да почнем да играем, винаги носехме вода отдалеч да го полеем. В салона на гимназията още нямаше кошове. Макар и физически все още слаб, имах голям мерак да играя.

- Кой момент от баскетболна среща винаги ще помните?

- Бе лятото (гимназист от IX за X клас), когато мъжкият отбор на Габрово с треньор Иван Хубанов отиде да играе с отбора на Търново. Там спахме в Училището по облекло. Понеже през нощта нямаше с какво да се завием, използвахме някакви платове за шев и кройки на ученичките.

На другия ден загубихме мача. След това градският отбор (мъже) на Търново имаше среща с гостуващия национален отбор на Китай (като нашия ЦСКА). Мачът се игра при много проливен дъжд. С топката не можеше да се дриблира, а само се подаваше. Резултатът в равностойния мач бе нисък. Само с отбелязани 30-40 точки. Тогава в отбора на Търново играеха много интересни състезатели. Някои от тях бяха и в националния отбор на България, като капитана Спас, който бе и треньор, Писарев, Шишев и др. След срещата имаше другарска вечеря. Тогава водачите на нашия отбор (от градската управа) излязоха с хубавата идея. Бе отправена покана към китайския отбор на другия ден да гостува в Габрово. През нощта нашият отбор се прибра в Габрово.

Мачът с китайците трябваше да се играе на площадката на фабрика “Вълко Червенков” (бивша “Принц Кирил”) на Боровото. Още от сутринта бяха закарани самосвали с чакъл и сгурия. Валяци оправяха игрището. На обяда в ресторант “Корея” (на главната улица, срещу Първа прогимназия “Радион Умников”) китайските състезатели получиха големи подаръци от габровски текстилни и трикотажни предприятия.

Мачът започна около 17 часа. Китайският отбор победи мъжкия отбор на Габрово с внушителен резултат. Когато китайците вече водеха с 20-30 точки, ме пуснаха в игра. Успях да вкарам един кош. Затова до ден днешен помня тази среща.

Баскетболът завладява младежите в Габрово - за кратко като треньор идва бащата на Тити Папазов

Развитието на баскетбола в Габрово върви наред с другите спортове. През сезон 1954/55 г. Юношеската спортна школа (ЮСШ) работи трета година. От запазени документи на Околийски народен съвет - Габрово, съхранявани в Държавния архив, в доклада на директора Иван Андреев за учебно-възпитателната работа на ЮСШ за учебната година е отбелязано, че “Школата подпомага и отборите по волейбол, баскетбол и други дисциплини”. С помощта на отдел “Народна просвета” учителите по физическо възпитание трябва да превърнат школата в център за физкултура на учащите се.

Продан Кавалов, който от 16-годишен (роден 1931 г.) се запалва по баскетбола, споделя пред спортния журналист Христо Минчев, че младежите, които се връщат от френския колеж “Св. Августин” в Пловдив, помагат на момчетата в Габрово да се научат да играят баскетбол. “С подръчни средства изградихме в двора на Априловската гимназия първата площадка.” Сред първото поколение габровски баскетболисти, които започват да тренират организирано, са Петър Родев, Чавдар Манолов, Петко Гатев, Тодор Гъдев, Михаил Христов, Митко Койчев, Добрин Обретенов и др. Изграждат се спортните площадки “Динамо”, на ДСО “Червено знаме” – първата на червен корт, на предприятията “Сърп и чук”, “Васил Коларов” и др.

Момичетата също правят своите първи опити да тренират. “През 1950 г. за първи път (преди постъпване в гимназията) участвах в девическия отбор на Централния съвет на ДСО “Торпедо” - София, съставен от спортисти от цялата страна. В него се състезаваха и други габровки”, отбелязва Вела Пенчева (на снимката), бъдещата и единствена национална състезателка от Габрово.

Божидара Попова, състезателка по баскетбол, лека атлетика, гимнастика, ски, отбелязва: ”Първият спорт, с който започнах да се занимавам, е баскетбол. Бях 9-годишна, сформирали бяха групи от деца, които водеха заниманията си на игрището на “Червено знаме”. Треньор беше Добрин Обретенов. По това време се бяха върнали момчетата от колежите и играта взе да става популярна. В гимназията имаше девически отбор, в който играеха Вела Пенчева, Мона Гатева и др. По това време не се гледаше височината на състезателките, а други качества – бързина, ловкост, точност на стрелбата. Нямаше го още високото спортно майсторство. На него започна да се държи, когато спортистите взеха да се готвят за олимпиадите. Тогава започна тясната им специализация”.

“Живеех до спортната площадка “Динамо” (района на Пощата в Габрово), където отборът на мъжете тренираше. Състезаваха се Васил Калпазанов, Минчо Минчев, Петър Родев, синовете на д-р Христова – Михаил и Николай, Петко Коларов, Петко Гатев и др. Ние им носехме топката. Докато те се събличаха, хвърляхме я в кошовете. После се сформира юношески отбор, в който започнахме да играем. Треньори ни бяха Иван Хубанов, Продан Кавалов, Добрин Обретенов. В 1959 г. се включих в отбора. По това време в Габрово дойде за треньор Писаров, бивш състезател на “Славия”. След него от София пристигна още един добър треньор – Христосков. За кратко време треньор ни беше и Папазов – бащата на наставника на “Левски” Тити Папазов. Създаде се добра основа за развитие на баскетбола. В Ученическата спортна школа (УСШ) за треньор бе привлечена Лиляна Трендафилова (на снимката). По-късно бяха назначени още Христос Паскалис, Младен Младенов, Христо Донков, Иван Драганов, Христо Попов. Шест треньора по баскетбол имаше в школата!

Републиканско първенство за жени - София, 22-28 октомври 1956 г. Момент от мача “Академик” - “Торпедо”. В борба за топката Вела Пенчева с номер 4 и Лиляна Трендафилова (вляво). Трендафилова е работила като треньор в УСШ - Габрово.

През 1962 г. дружество “Балкан” се раздели на “Чардафон” и “Орловец”. Двата отбора играеха в “Б” група. Тя беше много силна. На площадката на “Динамо” просто не можеше да се влезе, когато се играеше среща. Съществуваше огромен интерес. Уреждаха се и международни срещи. В Габрово дойде националният отбор на Китай. Организира се турнир с участието на столичните “Славия” и “Локомотив”, “Тракия” - Пловдив”, отбелязва приживе в спомените си изявеният баскетболист и спортен деятел Христо Донков.

С обявяване на Габрово за окръг през 1959 г. в града започва да действа Окръжна секция по баскетбол при Окръжния съвет на БСФС с председател - майор Никола Петров, зам.-председател - Петър Карафезов, секретар и председател на съдийската колегия – Иван Хубанов, завеждащ учебно-спортната работа – Добрин Обретенов, отговорник за спортния календар – Величко Лютаков, отговорник за деца и юноши – Васил Шкодров, отговорник на дисциплинарната комисия – Георги Миланов.

В окръжното състезание за мъже 1959/60 г. два отбора на габровски предприятия се класират достойно: “Георги Генев” – първо място, “Сърп и чук” – втори. Окръжният отбор на юношите се подсилва със състезатели от Габрово: Здравко Сименски и Костадин Гърдевски.