Инж. Кольо Кожухаров: "В Габрово имам всичко на една ръка разстояние"

Инж. Кольо Кожухаров е един от собствениците на фирма „НИКО Технологии“. С него ни среща случайността – той е един от дарителите на предпазни шлемове в първите дни на епидемията от COVID-19. Но както често се случва, случайните срещи понякога оставят отпечатък след себе си, а някои хора ти се иска да срещнеш отново и отново… И ето ни вече пред кабинета на Кольо Кожухаров, за да разговаряме в рубриката „Избирам Габрово!“ за мечтите, за победите и за „неволята“…

- Живели сте дълго време в чужбина. Какво Ви върна отново в Габрово?

- Заминах за Германия през 1999 година. Исках да следвам авиация. Това ми беше мечтата. Завърших Техническия университет в Аахен, където специализирах проектиране на пътнически самолети, и се дипломирах в „Еърбъс“ в Хамбург. Но дойде кризата през 2007 година. Опитвах различни възможности за реализация, докато не срещнах фирма „Либхер“, която търсеше авиационен инженер. В кризата да си намеря работа в тази сфера за мен беше златна възможност. В завод на компанията в Австрия работих 7-8 години. Други фирми от сходни индустрии, както и доставчици за тях забелязаха работата ми и попитаха дали мога да работя и за тях. Тогава реших да създам собствено инженерно бюро. Направих го в Габрово и започнах да работя. Клиентите, които ме познаваха, знаеха какво могат да очакват и направо поръчваха. Заради нови пазари направих седалище на фирмата и в Дюселдорф.

Втората фаза на това начинание винаги е била идеята ми не само да доставям инженерни решения на други, а да произвеждам крайни продукти с висока добавена стойност и затова винаги съм се питал как може да се направи нещо в Габрово.

- Не беше ли твърде рисковано преместването от Австрия в Габрово? Как сте имал убедеността, че тук можете да намерите хора, с които да работите?

- Аз мога винаги да се върна, а хора в България вече бях намерил. Авиацията никога не ме е оставяла, тя ме държи жив.

Наблизо, където работих в Австрия, е Фридрихсхафен, там се организира най-голямото изложение за лека и спортна авиация в Европа. На него срещнах една от малкото български фирми, която произвежда леки спортни самолети - „Аероплани ДАР“. На изложението бе представен DAR Solo, едноместен лек спортен самолет, който имаше нужда от допълнителна работа, за да стане продаваем – сертифициран по всички немски правила. Създадохме партньорство, работихме заедно няколко години, като привлякохме студенти от Техническия университет в София. Това беше през 2011-2014 година. Направихме ре-дизайн на самолета и го сертифицирахме в Германия.

Аз самият изкарах лиценз за сертификатор на такъв тип летателни апарати. За мен това беше едно голямо упражнение след „Еърбъс“. Исках да видя какво се изисква в леката авиация, за да се сертифицира продукт и да се допусне в експлоатация. Това беше идеален пример как да започна от нула и след това да продължа сам. После всеки пое по неговия път и аз реших, че ще правя собствен проект, лек спортен самолет. Намерих съмишленици, с които работихме по него няколко години и в момента е готов на хартия – малък, двуместен, цялометаличен самолет. Той е проектиран и съобразен с всички стандарти, за да може да бъде сертифициран и допуснат в експлоатация в Германия.

- Има ли си име?

- Казва се V300, „Винъс Еъркрафт“ (Venus Aircraft), кръстен е на планетата Венера. Но това са хоби неща, защото досега инвестицията в разработката е сериозна, а бъдещото прототипиране е също голяма хапка. Затова казвам, че авиацията никога не ме оставя, тя ме държи буден и покрай нея правя и други машини. Покрай самолетите започнахме да проектираме авиационни електрически двигатели, които от един станаха цяло семейство и пак нов проект, много сложен.

- Защо Габрово?

- Аз съм габровец. Габрово има традиции в индустрията и ако човек се замисли, успешните фирми не правят посредничество или аутсорсинг, а конкурентен краен продукт. От географска гледна точка градът е перфектно разположен за тези цели, разполага с добър технически университет, има всички предпоставки. Малък е, човек се движи бързо, не губи време в задръствания, не се разсейва и може да се концентрира… Има всичко - на една ръка разстояние.

- Установили сте се тук със семейството си?

- Установяване е трудно казано. Има един нов модерен термин - времегрант – ново схващане за емиграцията, защото когато излизат някакви нови шансове, може да бъдеш навсякъде.

- Сега какво произвежда фирма „НИКО Технологии“?

- Покрай електрическите двигатели инвестирахме в свръхмодерни машини, които са ни нужни, но и могат да се самоиздържат, тъй като са необходими на много външни фирми. Основен стълб на „НИКО Технологии“ са лазерните технологии. С помощ на машини за лазерно рязане произвеждаме детайли и компоненти от машиностроенето, строителството, мебелната индустрия, хранително-вкусовата индустрия и др. След една година експлоатация с гордост мога да заявя, че сме ги запуснали и усвоили на 100%. Втората ми цел е да обуча екип от инженери – ядро, което да е способно да работи самостоятелно, за да разчитам на него и заедно да започнем да надграждаме третата. А тя е разработеното семейство двигатели, които в момента са на фаза работещи прототипи, да влязат в серийно производство. След това, ако имаме финансиране, са самолетите.

- Това ли е най-голямата мечта?

- Голямата ми мечта е фирмата да върви добре, а самолетите да си ги правим като хоби. Знаете ли как се става милионер в авиацията? Когато преди това си бил милиардер. Това е изключително финансово интензивно занимание и конкуренцията е огромна. Има компании, които произвеждат самолети от 100 години и не е лесно да станеш толкова добър колкото тях, това обаче не означава, че не трябва да опиташ.

- Откъде е тази любов към авиацията?

- Всеки има някаква ахилесова пета. Още в детската градина ни заведоха в Горна Оряховица и ни показаха един Ан 12. Бях изключително впечатлен от всичко. Винаги ме е интересувало да разбера как работи един самолет. Толкова не ме е блазнило да го пилотирам, а да разбера как се създава и функционира от инженерна гледна точка, физиката на отделните компоненти и тяхната съвкупност в една толкова сложна система, и то работейки безопасно. На една от първите лекции по самолетостроене професорът ни представи диаграма, която показваше как ако промениш с 5% площта на крилото на един самолет, лавинообразно ще се променят всички други компоненти. Тогава се чудех как е възможно един човек да направи толкова сложен анализ. Впоследствие ми се отдаде възможност да се дипломирам на тази тема. Винаги ме е водило желанието да разбера как работи, до дъното, до същността.

- Какво бихте казали на младите хора, за да ги мотивирате? Вие сте млад човек – едно момче, тръгнало от Габрово с голяма мечта – самолетите…

- Ще им кажа да извикат неволята. Да преследват мечтите си, да избягват посредствеността и да се задълбочат в това, което ги интересува. Работа и постоянство. Да, нужен е и късмет, но той е 1% и идва само след 99% работа.