Георги Милчев - Юри: “Баскетболът е игра на аристократи - академична, бърза, с интелект”

- Г-н Милчев, кога се запознахте с баскетбола?

- Още от дете с момчетата от махалата ходихме през улицата да гледаме мачовете на баскетболистите на игрище “Динамо” (района на Пощата). Чакахме големите да свършат и тогава ние влизахме. Вдигахме шалтера за осветление и започвахме да играем. Дядо ми бе купил баскетболна топка. Тогава в района имаше много игрища. Освен “Динамо”, наблизо бяха “Майчина грижа” (Стопанското училище), Пионерският дом, ОУ “Васил Левски”, Априловска гимназия. Даже сме ходили на игрището на завод “Васил Коларов”.

От малък имах афинитет към спорта. Тогава играех народна топка, пробвах се в лека атлетика, колоездене.

Вкъщи баща ми Атанас Милчев (1926-2010) (б. р. дълги години работи в Проектантска организация) е имал влечение към спорта, по-специално към футбола, от леката атлетика – висок скок, бягане.

- Къде бяха първите Ви изяви като състезател?

- Започнах да играя в отбора по баскетбол на Априловска гимназия и в Ученическата спортна школа (УСШ). Юношеският отбор на школата с треньори Христо Донков, Иван Драганов, Младен Младенов бе добър. Имаше републиканско участие.

В София на юношеско първенство в зала “Васил Левски” (стадиона) се класирахме на второ място. Тогава играеха: Георгиос Теохарис, Светлозар Сяров, Георги Милчев, Филип, Женьо и др.

В Габрово тренирахме на спортните площадки на Априловска гимназия, на кортовете на стадион “Христо Ботев”.

- Играхте ли в отбора на Габрово?

- Да, докато завърша Априловска гимназия (1972 г.). Тогава участваха Цоньо Ботев, братята Николай и Дончо Дончеви, Иван Шумков, Иван Драганов, Иван Тосунов, Иван Гарушев, Стефан Бенков, Пламен Минев. От по-младите се проявяваше Иван Господинов. Треньор бе Христо Донков.

- Като добър състезател сте продължил и след казармата?

- Първата година след войниклъка играх в отбора на Дряново (1974 – 1975 г.), с треньор Симеон Шиков. После прод

ължих в Севлиево. Защо там? Защото по това време в Габрово вече нямаше баскетбол. Най-дълго играх в “Торпедо” – Казанлък (1975 г.). Бях викан в София за участие в селекция на проекто-състав на националния отбор. Там беше и бъдещият голям национален състезател Георги Глушков (от Трявна). Още тогава му личеше, че е звезда. През 1976 г. играх в отбора на “Академик” – Пловдив. И след това отново се върнах в отбора на Казанлък (“Розова долина”), където играх до приключване на спортната си дейност - 1982 г. (б. р. Божидара Попова от секция “Баскетбол” при ОС на БСФС си спомня, че между изявените баскетболисти на Габрово, играли в големи отбори в столицата и страната, до активното развитие на спорта в Габрово (1975 г.), са: Вела Пенчева (“Академик”, София (1953) и националният отбор (1954-1969), София), Христо Момерин и Ивайло Султанов (Софийски университет, завод “Ворошилов”), Никола (Косьо) Драганов (ИСИ (ВИАС) София), Васил Гъдев (“Академик”, Пловдив), Иван Драганов (ЦСКА, ВИФ), Кръстьо и Росица Църови (ВИФ, “Балкан”, Ботевград), Цеца Бойкинова (ВИФ), Христо Попов (В. Търново), Георги Милчев (“Академик”, Пловдив) и др.).

- Какво е необходимо да се развие отново баскетболът в града?

- Допреди близо две години в Габрово за баскетбол се говореше в минало време. Тук трудно се задвижват нещата. Не трябва философстване. Важно е, разбира се, материалното осигуряване. По-рано играехме от сърце. Най-хубавото е, че децата пак започват активно да играят организирано с възстановяване на БК ”Чардафон-Орловец”. Да се търсят и привличат сред подрастващите бъдещи перспективни играчи. Има спортни игрища. Да има и спорт.

- Каква игра е баскетболът?

- За мен баскетболът е игра на аристократи. Академична, бърза, с интелект. С нея се израства освен физически и интелектуално. Спортът възпитава добродетели. Учи на организираност, екипност, дисциплина, спазване на режим.

Без спортен хъс нищо не става!