Доц. Росица Църова: “Спортът е в кръвта ми, а баскетболът е магията, която ме завладя”

- Г-жо Църова, спортът е на почит в родното Ви семейство?

- Целият живот на баща ми Стефан Иванов е колоезденето. Той е от поколението на Боян Коцев и Ненчо Христов. Представял се е добре в Пробега на мира. През 1958 г. е шампион по колокрос. Майка ми Славка Йонкова Стефанова (1924 г.) е родена в с. Обнова, Плевенско. На 17 години идва в Габрово. Била е състезател по лека атлетика и мятане на диск. Среща баща ми и създават семейство, в което се раждат две дъщери. Майка ми работи отначало във фабрика, а от основаването на спортния тотализатор - като касиер.

Под ръководството на баща ми Детско-юношеската школа в Габрово подготвя няколко поколения колоездачи, които печелят шампионски титли. В интервю пред спортния журналист Христо Минчев той споделя, че в треньорската работа най-много е наблягал на дисциплината и на силните морално-волеви качества на състезателите. “Така беше и в практиката ми като треньор на националния отбор на две световни първенства и два фестивала, на Пробега на мира, в обиколките на Египет, Австрия, Югославия и др. Настойчиво се опитвам да въвеждам всички новости в колоездачния спорт, макар това да не е лека работа.” Дълги години той е в спортния елит на България. Работи и във Федерацията по колоездене в София.

- Този спортен дух родителите ви предават на вас, децата.

- Сестра ми Диана Стефанова – Кацарова (1947) играеше баскетбол, но по-малко. И двете сме завършили Априловската гимназия, тогава в паралелка математика. Тя завърши гимназия със златен медал и висше образование - инженер-физик, в Харков, Украйна. Като студентка е играла баскетбол.

Аз спортувах от малка. Едва тръгнала на училище, когато откриха басейна в Габрово и лятото ходех на плуване (1955 г.). От есента започнах да тренирам спортна гимнастика.

- Кой Ви запали към спорта?

- През 1962 г. в Юношеската спортна школа в Габрово бяха двама национални треньори - Мариан Колев и Борис Цветков. Симона Вагелова от гимназията бе елитна гимнастичка. По разпределение, току-що завършил ВИФ, в школата дойде и Константинов. Веднъж по време на тренировките на гимнастичките той пусна една баскетболна топка. В седми клас бях слабичка, но бях започнала да се измъквам на височина. И тогава явно съм се справила с топката. Константинов ме хареса и каза: “Ти ще дойдеш да играеш баскетбол”. Друг път се обърна към момичетата, които играехме: “Всички, които са играли баскетбол – една крачка напред”. Аз не се чувствах такава и останах в редицата си отзад. Той обаче ме забеляза и ме подкани да мина една крачка напред. Така след гимнастиката започнах да играя баскетбол. Играх в отбора “пионери”, “девойки” – младша и старша възраст. Учех се да играя баскетбол в движение. Израснах на височина (176.5 см). За сегашните норми съм крило, а тогава бях гард. След мен в отбора игра Цеца Бойкинова. Тя бе по-висока.

Когато треньорът Константинов напусна, на негово място от София дойде Лиляна Трендафилова, която се бе омъжила за габровец. С нея тренирахме няколко години до завършване на гимназия (1966 г.). Тя е вторият треньор, който ми помогна да израсна като състезател. Помогна ми и да се подготвя за кандидатстване във ВИФ “Георги Димитров” (Спортната академия). Отборът по баскетбол на Априловската гимназия нямаше конкурент в Габрово. Градският отбор се представяше от Юношеската спортна школа. Лиляна Трендафилова направи първия хубав баскетболен отбор в Габрово. Няколко момичета играехме в окръжния тим. Участвахме на много турнири в страната.

- Как се развихте като състезател?

- Във ВИФ всички учехме общ педагогически профил – бъдещи учители и треньори. По-късно завърших кинезитерапия, но не съм практикувала. Играех баскетбол в отбора на ВИФ и в “Академик” (съставен от всички ВУЗ-ве). През сезона 1970-1972 г. треньор ни бе “патриархът” на българския баскетбол Веселин Темков. Чудесен педагог, преподавател във ВИФ. Съхранила съм незабравими спомени с този прекрасен треньор. Всяка сутрин идваше на работа с букет цветя. Когото срещне преподаватели, администратори, чистачки, даваше им цвете. Веселин Темков бе изключителен психолог. Умееше да изцежда от всеки и най-малките възможности. Говореше, обясняваше. Случваше се след тренировка и до два часа през нощта да събеседваме и за различни неща от живота. Имаше кола “Волво” и отзад винаги носеше вино. Даваше на състезателите, включително и на момичетата, да пият по малко. На масата никой не се напиваше. А само да се чукнем за наздравица. Като наставник, състезателите на мъжкия отбор на “Академик” играеха като лъвове. Бяха първи през 1972 и 1973 г. Това бе времето на Атанас Голомеев, Петко Маринов, Георги Димитров, които станаха благодарение на него шампиони. Нашият, женският отбор на ВИФ, бе осми. “Когато една жена роди едно дете, става по-мъдра и играе по-добре, когато роди две деца – още по-добре”, обичаше да казва той.

С мъжа ми Кръстьо Църов, който също е габровец, се запознахме покрай баскетбола. Станахме добро семейство. Вече 39 години сме заедно. Семейна и вече майка, през 1975-1976 г. с мъжа ми, който бе треньор, отидохме в Ботевград. Там продължих да играя в “Балкан”. По-късно бях поканена да стана аспирантка (1981 г.), а след това и преподавател във ВИФ.

- Докога се състезавахте?

- От 1986 г. съм преподавател във ВИФ (баскетбол) и оттогава вече не играя. Работех, бяхме в една стая с една от най-известните баскетболистки - Кръстина Гьошева, от голямото поколение на 50-те години: това на Ваня Войнова, Добринка Джамбазова, Ермила Попова. Да, случвало се е да играя срещу Ваня Войнова. Тя бе много опитен играч и много трудно се играеше срещу нея.

- Дъщерите Ви и те ли са запленени от баскетбола?

- И трите дъщери спортуват от деца. Спортът мотивира, възпитава. Прави състезателя отговорен. Ако не бяха си подготвили уроците, им се казваше, че няма да отидат на тренировка. И те страдаха изключително много от това.

Най-голямата дъщеря - Ася Църова – Василева, е омъжена за спортния коментатор Петър Василев. Тя започна да тренира баскетбол от пети клас. Игра малко в Гърция, Румъния, “Славия”, “Кремиковци”. Силвия, втората дъщеря, е волейболистка, а третата - Росица (27 г.), която е кръстена на мен, рано направи травма и прекъсна, а беше една от надеждните състезателки на България в “Левски-Спартак”. Вече имаме спортисти и от третото поколение. Внукът (10 г.), син на средната дъщеря, тренира баскетбол в Плевен, където живеят.

- Кои са били Ваши кумири?

- В живота ми има няколко баскетболистки, които са харесвани като жени и състезателки: заслужилият майстор на спорта, доц. Кръстина Гьошева. Тя е изключителен човек. Нейният съпруг Цветан Желязков е най-големият специалист по “теория на спорта” и е създател на едноименната катедра в института. Дълги години бе преподавател, зам.-председател на БСФС, ръководител на делегацията на Олимпиадата в Сеул (1988), когато бе отбелязан най-големият български успех. Той е научен ръководител на дисертациите със съпруга ми. Добро партньорство имах и имам с Ани Рудева. Приемала съм от нея екипи.

- На какво учите Вашите студенти?

- Най-вече ги уча да бъдат хора. Да ги убедя, че няма нищо невъзможно на този свят. Когато човек иска, може да го постигне. Разбира се, с много труд.

- Имате ли Ваши възпитаници изявени състезатели?

- Голяма част от действащите треньори са мои възпитаници. Албена Брънзова е първата българка, която неотдавна стана треньор по баскетбол на американски отбор във Флорида. Мои дипломанти са треньорът на Ботевград Петър Клечков, Георги Младенов. Наш курсист е Спас Натов, Георги Божков, Николай Боруков, Петко Делев (Варна) и др.

- Как се развива съвременният баскетбол?

- Той е изключително зрелищен, магнетичен. За съжаление, в българския баскетбол през последните години има голямо отстъпление. Разбира се, повлиян и от смяна на поколения, 20 години преход в държавата. Голяма част от треньорите гледат на баскетбола като средство за печелене на пари. Хубаво е, че се върна системата на училищния баскетбол, която дълги години беше забравена.

Васил Гъдев, заместник-председател на БК “Чардафон”, доц. Росица Църова и доц. Кръстьо Църов, сектор Баскетбол, НСА. София, 18 януари 2011 г.

- Знаете, че в Габрово от една година действа Баскетболният клуб “Чардафон-Орловец” и работата с децата потръгна.

- Приветстваме възстановяването на клуба. С Кръстьо Църов вече бяхме в Габрово. Той води лекция на учителите, на треньорите. Поддържаме непрекъснато контакт с треньора Дончо Дончев. Необходими са усилия да се запази баскетболът в Габрово. Мисля, че баскетболът и волейболът не могат да си пречат. Напротив, те могат да работят заедно. Трябва да се откриват заложбите у децата. Винаги има смисъл те да се насочват към спортуване.

Когато навремето завърших Спортната академия, бяхме заедно с Христо Коев, небезизвестният треньор в Габрово по хандбал. Той фактически възстанови хандбала в България и го разви на много високо ниво. За съжаление, тогава в Габрово заради хандбала баскетболът отиде на второ ниво и се загуби. Не мисля, че в град като Габрово, с много училища, тези два спорта не могат да съществуват едновременно. Възраждането на играта с оранжевата топка носи оптимизъм, че баскетболът в Габрово тръгва в правилната посока.