Доц. Кръстьо Църов: “Силните традиции имат почва да бъдат възстановени - трябват подготвени хора и апостолска работа”

Треньор, автор на учебници. Той е роден на 13 март 1947 г. в Севлиево. През 1959 г., когато Габрово става окръжен център, баща му Димо Църов е изтеглен от Севлиево за началник на ДАП - Габрово. Майката Сийка Църова, от Велико Търново, е домакиня. От 1961 г. цялото семейство живее в Габрово. Синът Кръстьо, ученик в седми клас в ОУ “Цанко Дюстабанов”, участва в различни спортни изяви. Завършва Текстилния техникум и Висшия институт по физкултура (ВИФ). Неговата съпруга доц. Росица Църова е също преподавател по баскетбол в Спортната академия. Живеят в София.

- Г-н Църов, кога се срещнахте с баскетбола?

- По баскетбола ме запали моят добър приятел и съученик, с който бяхме в един клас, Магдален Фукаров (също възпитаник на ВИФ). Той ни организираше да играем и хандбал, и волейбол. Осми клас учих в Априловската гимназия и после продължих в Текстилния техникум – специалност тъкачество. Тук учител по физкултура ни бе Ружа Лютакова. Тя направи много за израстването ми като баскетболист. Нейният брат Величко Лютаков бе преподавател по физкултура в ТМЕТ “Д-р Никола Василиади”.

- Имаше ли междуучилищни срещи?

- Отборите на двете училища се срещаха в люти битки.

В Механотехникума играеха братя Георги и Йордан Млякови. Те бяха лекоатлети, но играеха и баскетбол.

В училище по-малките чакахме някой от големите ученици да ни покаже как да играем. Текстилният техникум имаше червена кортова площадка и салон. Бе изграден много силен баскетболен отбор, в който се отличаваха Христо Попов, моят приятел Магдален Фукаров, с който по цели дни прекарвахме на площадките на Текстила или на Механотехникума.

- Как вървеше юношеската състезателна дейност?

- Спомням си, имаше зимни турнири по време на ваканцията. В студените дни ставаха чудесни баскетболни срещи. В началото на януари 1965 г. имаше турнир в Стара Загора. Момчетата бяхме без треньор, а момичетата ги водеше Лиляна Трендафилова, която организира и нас. Една сутрин, рано, към 5 часа тръгнахме и когато пристигнахме, ни казаха, че там са поканени само момичетата. Смутени, ние останахме като сираци. Добре, че някой от организаторите се сети да се обади в Хасково, където имало турнир за момчета. Оттам отговорили: “Пратете ги”.

Спомням си и за колоритната личност Стефан Папазов (баща на треньора Тити Папазов), който бе много добър съдия. Той коментираше всяка отсъдена точка. Нещо много интересно за нас, които още не познавахме правилата и тънкостите на играта. Той бе чудесен човек. По-късно работата ни срещна в Окръжния съвет на БСФС - София. Останахме добри приятели.

Като ученици участвахме в мъжкия отбор с Христо Попов, Иван Драганов, Иван Шумков, Николай Дончев и др. В националния отбор са викани Иван Драганов, Христо Донков, Христо Попов (бе висок 1.91 м и играеше център).

Аз самият играех крило. Бях сравнително висок (1.83 м). А сега по изискванията и гард не мога да бъда, защото те са по два метра високи. Срещите в Габрово се провеждаха на спортната площадка “Динамо” (района на Пощата). Там се събираше целият град. Габрово бе единственият провинциален град с два отбора в “Б” група – “Чардафон” и “Орловец”. Аз играех в “Чардафон”. Участвахме в срещи в окръга, Търново и др.

- Как се учехте да играете?

- Баскетбол се учехме да играем в крачка. Лично аз не съм имал треньор. Играл съм при Иван Драганов, Иван Хубанов като член на отбора, но никой не ме е обучавал. Четеш, гледаш. Всичко сам. Мисля, че бе 1961 г., когато в Габрово, в кино “Смирненски” (до магазин “Плевен”) прожектираха филма “Харлемските баскетболисти”. Беше невероятно да видим играта им. Както сега се говори за НБА, нещо такова беше впечатлението ни тогава. Жена ми Росица, разказва, че е гледала този прочут отбор в Казабланка, Мароко, в началото на 90-те години. “Играта им бе невероятно шоу. Само един бял играч, облечен като маймуна, който прави невероятни неща. Играят помежду си.” Отборът е идвал и в България, на стадион “Васил Левски”.

- Кой бе мотивът да кандидатствате във ВИФ?

- Мотивът бе, че дотогава страдах, че няма кой да ме научи да играя баскетбол. Впоследствие мотив да стана и треньор.

През 1967 г. завърших Текстилния техникум, после две години казарма, след което работих в цех 1 на ВТК “Георги Генев” на смени. Не се отказах да играя баскетбол. Тренирах, когато мога. През 1972 г. бях приет студент във ВИФ “Георги Димитров”. Играх в студентския отбор. С Росица създадохме семейство. Бяха трудни времена. Безпаричие. В един момент (1973 г.) ни поканиха да работим в Българската федерация по баскетбол (БФБ) - да се води статистиката по игрови показатели (точки, борба в нападение, защита, грешки, фалове и пр.). Информацията е особено важна, защото когато треньорът се запознае с нея, вижда играта в обективен план. По време на самата игра той е емоционално ангажиран. Данните се подават от специално подготвени хора, които наблюдават елементите на играта. По това време, преди 40 години, всичко се пишеше на ръка. Сега се въвежда електронно. Близо 15 години (до 1986 г.) отговарях за статистиката във Федерацията.

- Кои бяха най-успешните български играчи и треньори?

- През сезона 1985/86 Георги Глушков (от Трявна) замина за САЩ – бе състезател на “Финикс Сънс”. Той бе първият европеец, играл в Националната баскетболна асоциация (НБА), първият от Стария континент в Лигата на извънземните.

Сред треньорите се открояват: Иван Гълъбов (1930 г.), който в продължение на 17 години работи с жените, които печелиха отличия; Веселин Темков (1916 г.) – нашият учител, за когото баскетболът е професия и призвание; Кирил Семов (през 70-те години първи включи в националния отбор Атанас Голомеев, един от най-големите таланти в българския баскетбол); Нейчо Нейчев; Иван Колев от Ботевград – извел до шампионска титла провинциален отбор “Балкан” (1975 г.); Цвятко Барчовски.

Радостно е, че тази година националният отбор - мъже, с треньор Росен Барчовски, ще участва в предстоящите европейски класификации.

Провеждаме баскетболни кампове (лагери) - обучение на най-добрите с известни треньори.

- Къде натрупахте първите опити на играч и треньор?

- Това бе в Ботевград. Едва завършил трети курс студент (1975 г.), преподавах в Спортното училище. Бях треньор на мъжкия и женския отбор на училището и играещ в отбора на “Правец”. С идването на Иван Колев, треньора на шампиона “Балкан”, Ботевград – мъже (1975 г.), имаше какво да науча. Набрах опит, който по-късно ми бе от голяма полза. Следващата - 1976 г., трябваше да се върна в София да се дипломирам, въпреки че ми предлагаха да остана. Предпочетох да завърша висшето си образование, след което две години и половина бях треньор на подрастващите (13-14 г.) на “Локомотив”.

Тогава ме намери Иван Колев, с когото работихме заедно в Ботевград, и ми каза: “Има предложение за методист по баскетбол в Окръжния съвет на БСФС”. Малко трудно ме пуснаха от “Локомотив”, а и аз като млад човек се колебаех да работя на бюро. Все пак отидох в ОС на БСФС и там натрупах доста организационен опит. Отговарях за всички отбори в окръга.

През 1979 г. на Републиканската спартакиада отборът на ОС на БСФС се класира на трето място, след ЦСКА и “Левски”. Същата година от ВИФ ми предложиха да работя на хонорар с мъжкия и женския отбор, които класирах през декември за студентската група. Получих покана да участвам в конкурса за асистент. Явих се и го спечелих. Преподавател съм по баскетбол на отборите на Спортната академия.

Наред с преподавателската и научноизследователска дейност бях и треньор. Защитих дисертация за доцент.

- Повече от година отстоявате ново предизвикателство?

- Да, треньор съм на лица в инвалидни колички. За участие се приемат всички желаещи. Това са хора, изолирани от света, но с вътрешна мотивация и решимост, освен да покажат недъга си и какви възможности имат. Често близките им, които се грижат за тях, са силно изненадани от това, което те могат да правят на игрището.

За съжаление, големите държави по света имат система за игра на баскетбол при хора с увреждания (отбори по възраст). Най-младият участник при нас е на 25 години.

Трябваше да започна да уча баскетбол наново, защото този в инвалидни колички е само сходен с истинския баскетбол. Холандците ни предоставиха безплатно касети със записи, които струват по няколко хиляди долара. Те са с всички упражнения – индивидуални, по двойки, тройки, защита, похвати и други елементи.

Тренирането на хора в инвалидни колички е интересно предизвикателство. Когато горе-долу бях постигнал върха на кариерата си, трябваше да уча отначало… Понякога се налага и да викам, да се накарам. В тази нелека работа всички от семейството (жена ми, дъщерите) ми помагат. Тренираме в залата на стадион “Васил Левски”. В България има две баскетболни зали (тази и в Спортната академия), които са с подходи, пригодени за хора с увреждания. В Габрово в училище “Райчо Каролев” също има подходи с асансьор за деца с увреждания.

В София инициативата за създаване на отбора с инвалидни колички бе на организаторите от Ротари клуб. Един от тях е габровецът Светлозар Сяров. Благодарение на спонсорството им са осигурени колички, топки, екипи. Когато отборът започна да тренира, бяха седем души, само едно момче се отказа. Сега вече са 14 души и ни трябват още колички. В отбора има една жена от САЩ, която си дойде с инвалидната количка. Тя е най-добрата в момента.

- Вече сте били в Габрово. Какви са впечатленията Ви от възобновения БК “Чардафон-Орловец”?

- За клуба научих в разговор с треньора Георги Димитров, който е габровски зет, и от Васил Гъдев. Като страничен човек бих препоръчал: хората, които се занимават с подбор и работа с подрастващите, да работят апостолски, да са много добре методически подготвени. Сключеният договор за партньорство с “Левски” да се разшири още. Силните традиции имат почва да бъдат възстановени. Ако може, Габрово да привлече Георги Димитров от “Левски” като старши треньор. Той има опит в градене на структурата. Необходими са добри и амбициозни треньори, които да се опитат първо да направят отбор за “Б” група, защото за “А” група е още трудно на първо време. Трябва габровски деца, габровски треньори да бъдат подготвени. Да стане отбор на Габрово, а не отбор на Габрово от чужденци.