Дончо Дончев: “Баскетболът е игра, която много се харесва от децата”

Препоръчана!
Doncho-Donchev-s-otbora-momicheta-do-14-godini
Дончо Дончев с отбора момичета до 14 години

Дончо Дончев е роден в 1950 г. в Габрово (кв. Бичкиня). Израства в спортно семейство. Състезател и треньор по баскетбол. Учи в ТМЕТ “Д-р Никола Василиади” и ВМЕИ – Габрово.

Завършва ВИФ (НСА), специалност “Баскетбол”. Изявен баскетболист като ученик и студент в Габрово и София. От 1981 г. е преподавател в ОУ “Христо Ботев” (кв. Бичкиня). 30 години е треньор по баскетбол. Работи с отбори: момчета и момичета (до 12 и до 14 г.) и кадетите на възродения БК “Чардафон-Орловец”. Той е единственият габровски баскетболист, отпреди възстановяването на баскетболния клуб (2009 г.), чиято спортна кариера започва и продължава в родния град.


- Г-н Дончев, израснал сте в спортна среда. Кога за първи път се докоснахте до баскетболната игра?

- Баща ми Илия Дончев е бил шампион по футбол с “Тича”, Варна (1938 г.). Роден е в с. Цар Асен, Поповско (1919 г.), по професия - шивач. Като младеж е играл в “Славия”, София. След казармата идва в Габрово. Упражнява занаята в с. Бичкиня. С майка ми Недка Колева, която е от ковашки род, създават семейство. Продължава да играе футбол в габровския отбор “Червено знаме”. Бил е треньор на “Балкан”, когато в него играе Иван Вуцов, и отборът печели историческа победа (2:1) над “Спартак”, София (преди 1960 г.).

С брат ми Николай Дончев (р. 1946 г.) също играехме футбол. Той като вратар, аз като ляво крило. Отначало ни тренираше баща ни. През 60-те години тренировките ни водеха Стефан Датков, Стефан Милчев от “Балкан” на стадион “Христо Ботев”. Момчетата от кв. Бичкиня бяха повече гимнастици, възпитаници на Атанас Тончев. От тях имаше и републикански шампиони.

- А избрахте да спортувате баскетбол?

Бях десетгодишен, когато чух за играта баскетбол. Тогава брат ми се записа с Иван Шумков, бяха съученици от Бичкинята, да тренира баскетбол в УСШ. В нашето училище “Христо Ботев” имаше баски табла. Учехме се един от друг да играем. Кварталът бе отдалечен и понякога по-големите ученици, които учеха в града, ни показваха. Ходехме да гледаме играта на мъжките отбори на асфалтираната площадка на “Динамо” (на бул. ”Априлов”, района на Пощата). Тогава играеше поколението на Продан Кавалов, Васил Калпазанов, братята Косьо и Иван Драганови, Христо Попов и др.

От тях гледахме как се играе баскетбол.

- Кога Ви включиха в отбор?

- Като ученик в ТМЕТ “Д-р Никола Василиади” (1965-1969 г., специалност “Електрообзавеждане”) учител по физкултура ни беше Атанас Мицев. Тогава, въпреки че бях по-нисък на ръст, учителят Величко Лютаков ме привлече в училищния отбор по баскетбол.

Някои ученици от Механотехникума вече участваха в градския отбор, като брат ми Николай Дончев, Иван Шумков, Иван Тосунов, заедно с Христо Донков и Цоньо Ботев от Априловската гимназия, Кръстьо Църов от Текстилния техникум и др.

Спомням си, по-късно играхме успешно с Търговище на игрището на завод “Електроника” (1968 г.). Повечето участници в градския отбор (мъже) бяхме ученици. По това време Иван Драганов, треньорът по баскетбол, току-що бе завършил ВИФ (НСА) и се бе върнал в Габрово.

- Къде тренирахте?

- Тренирахме на асфалта на площадката на завод “Електроника”. Тогава всеки завод имаше по един сборен отбор за участие в работническите спартакиади.

- Играли сте в университетския отбор на Габрово?

- Това стана, когато се записах студент във ВМЕИ – Габрово, специалност “Електроника и полупроводници” (1969-1974 г.). Играхме с Цоньо Ботев, Георги Тъпанчев от дряновския отбор бе много добър, Петьо Василев (Гумата), който по-късно стана много добър футболист, и др. Тренираше ни Михаил Новаков. Повечето от нас участваха и в градския отбор с треньори Христо Донков, Иван Драганов. Два пъти се класирахме за “А” група. Понеже играехме и в “Б” група, студентския баскетболен отбор ни оставиха да представяме града като по-важно в Северната “Б” група. Първата година, понеже бяха заети местата, ни прехвърлиха в Южната “Б” група (Казанлък, Хасково, Кърджали, Айтос, Сливен, Димитровград). После минахме в Северната “Б” група. Тогава турнирите се водеха в три групи – “А”, “Б” и “Елитна”. Първите отбори влизаха в “А” и “Елитна” група. Това бяха години на добрия баскетбол (мъже и жени) в България. В “Б” групите се играеше стабилен баскетбол.

- Явно баскетболът продължи да Ви влече?

Така е. Въпреки че като студент в Габрово прекъснах третата година по болест и не завърших ВМЕИ. Работих известно време в завод “Електроника”. После кандидатствах във ВИФ. Приеха ме педагогически профил, специалност “Баскетбол”. Като студент (1977-1981 г.) играх във втория отбор на ВИФ, в първия бяха професионалистите от “А” група. Печелехме студентски първенства. По това време нашият съгражданин Кръстьо Църов бе завършил ВИФ и бе треньор в “Локомотив” - София. Бе асистент във ВИФ. Водеше ни упражнения, даже ни беше треньор по баскетбол. Неговата съпруга Росица Църова, добра баскетболистка от отбора на Априловската гимназия, също преподаваше във ВИФ.

- Каква бе техниката на игра?

- Може да се каже елементарна. Даже “забивките” бяха нещо изключително. Но спортът се развиваше. Отвъд океана дойде друга техника на игра - тактически постановки, дрибъл между краката.

- Върнахте се в Габрово. Какъв бе баскетболът?

- Върнах се в Габрово с амбицията да възродя баскетбола, защото бях от последните, които го бяха играли и след това той не се тренираше. Приоритет имаше хандбалът. От 1981 г. съм учител в ОУ “Христо Ботев”. Баскетбол се играеше само в УСШ, където Иван Драганов водеше главно групите на момичетата, които участваха в първенства на спортните школи.

После през годините все имаше опити да се възродят нещата. Провеждаха се градски и окръжни ученически състезания (1981-1982 г.). Бе времето на любителските отбори. След средата на 70-те години баскетболът бе забравена игра от тези, от които зависеше спортът в града. Бяха разрушени кортовите площадки на стадион “Христо Ботев”. И по-късно не се сложиха конструкциите. Дойде изискването баскетболът да не се играе на открито. В Габрово нямаше зала за тренировки, а само асфалтови площадки. Строежът на спортна зала “Орловец” се проточи двадесет години. Тези, които бяхме спортисти, не можахме да се изявим.

- Какви успехи на треньор постигнахте с Вашите ученици?

- През 1994 г. отборът на момчетата от нашето училище “Христо Ботев” се класира на шесто място на републиканските игри на спортните школи от Северна България в Трявна. На първенството в Търговище бяхме пети.

- Кои бяха изявени състезатели?

- Тогава в отбора играеха Ивелин Кънев, Петър Петров, Калоян Михайлов, Ивайло Димитров, Николай Димитров. Михаил Димитров (р. 1986 г., завърши ВИФ, играе в колежански отбор в САЩ). Десислав Гунев по-късно стана лекоатлет-спринтьор и участва на Олимпийските игри в Пекин (2008 г.).

- От една година е възроден БК “Чардафон-Орловец”. Какви опити имаше преди това за възвръщане на баскетбола в Габрово?

- Това бяха няколко опита. Първият бе на Продан Кавалов и Христо Донков с клуб “Габрово” (1996-1997 г.). Няколко ученически формации участваха на ученическите игри в Северна България. Това продължи само две години. Липсата на пари спря нещата. Аз продължих работа с моите отбори (момчета и момичета) от училище “Христо Ботев” с участие в градски и междуучилищни състезания.

- Като ниво баскетболът във всички училища в Габрово бе на средно ниво.

- През 2006 г. от София дойде баскетболистът Атанас Атанасов (съпругата му е от Габровско) и предложи: “Хайде, да направим клуб!”. Създаден бе клуб “Габрово”. Той председател, аз и Първан Дедев бяхме членове на управителния съвет. Христо Донков ни подкрепи, но не взе участие. Като организация и за екипи ни подкрепи Захари Томов. В отбора на юношите (16-18 г.) се включиха ученици от ПТГ “Д-р Никола Василиади”, НАГ. Нещата вървяха трудно. Нямаше средства. Момчетата сами си плащаха. Тренировките се водеха в ОУ “Христо Ботев”. Усилията продължиха две години.

През 2008 г. се поде нова инициатива за сформиране на баскетболен клуб. Нашият още вегетираше. Атанас Атанасов си бе отишъл в София. Документацията остана при мен. Новото възраждане на баскетбола тръгна направо на ниво “мъже” (елитно ниво) с идея да се привлекат състезатели отвън. Проведе се кастинг на състезатели. В това време спонсорът от Казанлък се отказа. Не се получи пак нищо.

В 2009 г. отново се подеха усилията – да не остане Габрово без баскетбол, но този път с идея да се тръгне “от долу”. Много деен бе и Иван Господинов, известен баскетболист като юноша в Габрово, от последния набор състезатели до 1976 г., продължил да се състезава като студент в Лвов, Русия, човек, който милее за спорта, управител на вестник “100 вести”. Включиха се двайсетина бивши баскетболисти с идеята да се възроди “старият” клуб. Председател на БК “Чардафон-Орловец” е Георги Бижев от фирма “Мак” АД и изпълнителен директор Иван Господинов. Бях избран за председател на треньорския съвет (осем учители от габровски училища).

Основната цел е да се вкара играта баскетбол в училищата, да се тръгне с отбори на момчета и момичета.

- Стартът този път е успешен. Какви отбори се състезават?

- През 2010 г. бяха организирани осем гарнитури. Появи се добра генерация в различни възрастови групи с треньори: Албена Гръблева, Дончо Дончев, Евелина Пенкова, Иван Тосунов, Павел Калчев, Николай Вътков. За по-малко от година БК “Чардафон-Орловец” участва с осем отбора момичета и момчета и класира 6-7 за междузоналната надпревара. Това стана възможно благодарение на подкрепата на “Мак” АД, АМК ООД, “100 вести”, “Бета Бус” – официален превозвач на всички отбори на “Чардафон-Орловец”.

Кадетите (14-16 г.), треньор Дончо Дончев, б. а., стартираха с две победи през ноември в първенството на зона “Мизия” по баскетбол. Те спечелиха (69:30) срещу П. Тръмбеш и срещу горнооряховския “Локомотив 99” (46:23).

- Като човек с опит, според Вас какво трябва да се направи, за да не заглъхне отново баскетболът в Габрово?

- Хубаво е, че децата се палят. Относно спортната база, добре би било да има спортна зала за баскетбол. Сега децата могат да тренират на истинско игрище в зала “Орловец” само един път в седмицата (сряда). Необходимо е да има турнири в зала “Орловец”, както тръгнаха волейболистите.

Бъдещето е перспективно. Показват го постигнатите за краткото време от една година, хубави спортни резултати от всички формации: от 10 срещи - 7 победи. Има го гъдела за баскетболни отбори.

 

 

 

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

1 коментара

  • Потребител
    IvanGos 2020-05-11 17:00:53

    Второто интервю в поредецита "Между двата коша" през 2011-та, пак по заслуги, бе с Дончо. Всички казваме, че в Габрово баскетбол не е имало между 1975-та и 2009 година, но истината е друга - благодарение на Дончо. Макар и само в неговото Четвърто основно, баскетбол имаше през всичките тези години. Върхът е шесто място на ученическите игри. През 2007-ма, пак с Дончо и деца, подготвени от Дончо, Атанас Атанасов прави опит да изгради баскетболна школа. Недостатъчната подкрепа лимитира успехите, но, за да не губи скорост, когато се възстанови през септември 2009-та - в немалка степен в памет на Христо Донков, "Чардафон-Орловец" взе лиценза на БК "Габрово" на Дончо Дончев и бай Атанас. Иначе Доката е отличен треньор и много, много свесен човек - така че, четете с удоволствие.

Към началото
  1. Още от Между двата коша

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Препоръчано от редактора

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня