Чавдар Вълков свири за втори път с Габровския камерен оркестър, гост на концерта беше лютиерът Андриан Андреев

<p>Концертмайсторът на Плевенската филхармония Чавдар Вълков е роднина с маестро
Чавдар Вълков свири за втори п

Концертмайсторът на Плевенската филхармония Чавдар Вълков е роднина с маестро Манол Цоков. Неговият баща - Страхил Вълков, е един от основоположниците на филхармонията в Плевен, а майка му е поетесата Елена Вълкова

Концертът на габровските музиканти от цикъла „Избрано от публиката“ на 4 февруари бе с гост-солист Чавдар Вълков, концертмайстор на Плевенската филхармония. Един чудесен инструменталист, чийто хубав звук на неговата цигулка „Щайнер“ покори многобройната публика в Художествена галерия „Христо Цокев“. С голям жар, настъпателно влетя бурята от „Лято“-то на „Годишните времена“ от Вивалди и държа вниманието на публиката с майсторско изпълнение до края на концерта. В този „бисов концерт“ имаше и българска премиера - „Песен“ от норвежкия композитор Ралф Ловланд в аранжимент на диригента Иван Стоянов. 

Младият талантлив цигулар Чавдар Вълков (1975 г.) гостува отново като солист на Камерния оркестър. Преди две години, през януари 2013 г., той свири за първи път с габровските музиканти. „Тогава от Габрово започна проектът ми „Цигулката в киното“. Успешният старт бе последван от над 35 концерта в цялата страна. Затова реших новият проект „Концерт от бисове“ да започне пак от Габрово с Габровския камерен оркестър. Програмата включва много известни произведения от богатата цигулкова литература в акомпанимент на оркестъра, който бе с три солови изпълнения („Скерцо“ от Ф. М. Бартолди, „Ракоци марш“ от Берлиоз (химн на Република Унгария), „Десет миниатюри за деца“ от Бела Барток). Мое изпълнение бяха любими произведения - двете части - „Лято“ и „Зима“, от „Годишните времена“ на Вивалди през „Руски танц“ от балета „Лебедово езеро“, „Унгарски танци“ 1 и 5 от Йоханес Брамс, много известните произведения на българските композитори Панчо Владигеров - „Песен“ из „Българска сюита“, „Малка токата“ от Петър Христосков, „Севдана“ от Георги Златев - Черкин. Дебютът на българска сцена бе „Песен“ от Ралф Ловланд в аранжимент на Иван Стоянов, която публиката оцени с акламации.
В концерта цигулката се вписва било като соло или като част от оркестъра при произведения, харесвани от публиката, съгласувани с маестро Иван Стоянов, на когото дължа поканата. Бяха съчетани предпочитанията на публиката с тези на проекта - пиеси като испанско „Танго“ и „Танго“ от Карлос Гардел, „Забвение“ от Пиацола и на финала прочутият „Чардаш“ от Виторио Монти.
Целта на проекта е с прекрасните произведения, които са в репертоара ми - изпитание за всеки един солист, да зарадвам публиката.
С колегите от Камерния оркестър се чувствам много добре. Атмосферата е чудесна. Голямо богатство е, че оркестъра го има в днешно време. Ние, изпълнителите на класическа музика, сме станали като апостоли. Все по-малко млади хора могат да бъдат накарани да се захванат с нашата професия. Така че всички колеги, които сме в България като истински апостоли, популяризираме това изкуство. Всеки един от нас по свой начин се бори да привлича публика, за да го има изкуството на камерната музика. Възпитаник съм на Националното училище за изкуства „Панайот Пипков“ в Плевен и концертмайстор на Плевенската филхармония. Радва ме, че децата, макар и не толкова много, се интересуват, идват на наши концерти, което си е път за възпитаване в ценностите на изкуството.
Отминалата година за мен бе изпълнена с концерти из България от проекта „Цигулката в киното“. Свирих с оркестри по места - на Варненска опера, Държавна опера в Бургас и то под палката на големи диригенти като маестро Григор Паликаров, маестро Йордан Дафов и др. Всеки един от тях остави свой белег в програмата. Благодарен съм и на маестро Иван Стоянов, че и при двата проекта направи аранжименти на две пиеси, които дари и които станаха най-силни в програмата. Жест, достоен за уважение.
В пътя си на музикант дължа много на моя баща Страхил Вълков, един от основоположниците на Плевенска филхармония. Ние сме музикална фамилия, хора на изкуството. Майка ми е поетеса. Мой чичо е маестро Манол Цоков, на когото на 7 февруари тук, в Габрово, предстои втори джаз-концерт в негова памет. Горд съм, че изкуството е част от живота ми, че продължава да живее.
Надявам се мечтите и в бъдеще да сбъдват идеите, които имам, заедно с колегите в България. Доверието ни е взаимно и вървим „Stеp by stеp” („Стъпка по стъпка“). Прекрасно е, че в Габрово има публика, която обича класическата музика, обича джаза. Разбирам, че тук има дългогодишни традиции и хора като Иван Стоянов, които да поемат и предадат щафетата напред.“
Гост на концерта бе големият лютиер Андриан Андреев (1965 г.) от Казанлък, приятел на Чавдар Вълков и някои габровски музиканти. Завършил Художественото училище в Трявна, той е възпитаник на италианската лютиерска школа. Завършил е прочутото училище „Антонио Страдивари“ в град Кремона, Италия (1991-1995). Лютиер, който „вдъхва душа на цигулките“, които изработва от балкански явор или смърч (от Рила, Родопите), с каквито са работили прочутите Страдивари, Амати, Гуарнери и др. С цигулка на Андреев изнася концерти проф. Йосиф Радионов. „Чавдар Вълков свири тази вечер на стар немски инструмент. Хубав звук от много добър цигулар“, каза лютиерът.

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

  1. Още от Музика

Към началото

Следвай ни