Божидара Попова: “Вълнувам се, че БК “Чардафон-Орловец” възвърна един спорт с достойно място в спортната история на Габрово”

Препоръчана!
Bozhidara-Popova-na-turnir-v-Tryavna
Божидара Попова на турнир в Трявна

Божидара Попова произхожда от семейство на изявен спортист. Родена е на 28 юли 1939 г. в Габрово. Баща й Васил Попов е завършил френски колеж във Варна, икономика в София (1928 г.). Той е първият габровски футболист, облякъл националната фланелка.

Дясно крило. Играл е в “Спортклуб” - София, препоръчан от друг габровски спортист - Симеон Пенчев (Монката). През 1930 г. се завръща в Габрово и поема семейния бизнес - ресторант “Попа” на пазара. Продължава да играе футбол в “Чардафон”. За кратко е треньор на “Динамо” и “Торпедо” – Габрово. Дядото Стефан Ненов Попов е търговец на вина и ракии. Майка й Ана Попова е от София, завършила реномираното за времето средно училище “Мария Луиза”. Брат й Стефан Попов (1935 г.) участва в отбора по бокс (клуб “Априлов”), играе и футбол. Израства като състезател по баскетбол, лека атлетика, гимнастика, ски. Работи като физкултурен организатор в завод “Буря”, методист в БСФС и ДФС “Янтра”, където отговаря за високото спортно майсторство. Съпругът й Манол Николов е най-успешният треньор по футбол в Габрово.


- Г-жо Попова, какво е да си дете от семейство на спортист?

- Обикновено всяка неделя се ходеше на мач. Спортувах от малка. Още 9-годишна започнах да играя баскетбол. Имаше организирани детски групи. Тежката кожена топка бе по-голяма от нас. Тогава баскетбол (около 1950/1951 г.) се играеше на площадка “Червено знаме” (зад Девическия манастир) и на “Динамо” (района на Пощата). В Габрово завърналите се колежани популяризираха баскетбола. Тогава наблюдавахме играта на Петко Коларов, Петко Гатев, Стефан Попов (фотограф), Власаки Власаков, Михаил Христов, Добрин Обретенов и др. Имаше и организиран отбор на девойките, в който участваха Вела Пенчева, Маргарита Бакалова, Мона Гатева, Цеца Гатева и др.

- Спортувахте ли и друго?

- В Първа прогимназия основен спорт бе гимнастиката и народна топка. На тези два спорта много държеше Никола Петков, учителят по физкултура. С откриване на Ученическата спортна школа (УСШ), която се помещаваше в спортния салон на Априловската гимназия, играех лека атлетика (бягане 100 м, висок и дълъг скок, тласкане гюле). Един от първите преподаватели в школата бе Михаил Новаков и малко по-късно Иван Андреев. Стигнах четвърта на трибой на държавния шампионат за девойки.

Занимавах се и с тенис на маса, защото този спорт ми харесваше. Понякога участвах като трета ракета в отбора. Заедно с Лиляна Пенчева играх в “А” група. УСШ – Габрово бе добре представена на републикански първенства.

- Кога отново се докоснахте до баскетбола?

- Като физкултурен организатор в завод “Буря”. Тогава в работническите колективи се сформираха баскетболни отбори – мъже и жени. Мъжкият отбор на Габрово провеждаше ритмично срещи на аматьорски начала. Добрин Обретенов, Иван Хубанов, Продан Кавалов помагаха в спортната подготовка на по-малките.

- Дипломната Ви работа във ВИФ е също на тема баскетбол?

- Избрах го, защото този спорт винаги ме е вълнувал и го обичах. Затова го и специализирах. Темата ми бе “Видове

стрелба в баскетбола – стрелба с отскок”. Последната вече се налагаше като модерен технически елемент в играта. Научен ръководител ми бе доц. Драго Кирков. Проучването направих с групите юноши в УСШ – Габрово с треньор по баскетбол Лиляна Трендафилова. Тя дойде от София по разпределение около 1966/67 г. и работи до 1973 г. В Габрово се омъжи. Тя е била много добра състезателка в София и се изяви като добра треньорка. Притежаваше организационни умения. Работеше с три-четири групи момичета и момчета. По-късно в УСШ дойде за треньор по баскетбол Младен Младенов, който пое момчетата. Лиляна Трендафилова тренираше само момичетата.

- Детско-юношеският спорт е бил на голямо внимание?

- Като методист в ОС на БСФС (от 1967 г.) отговарях за секция “баскетбол”. Учебно-спортният отдел наблюдаваше училищата. На вниманието ни бяха градските отбори на селищата в окръга. Провеждаха се окръжни състезания (пролет – есен), сформираха се и окръжни отбори (пионери и пионерки, юноши и девойки – младша и старша възраст. От окръга само в Габрово имаше УСШ.

В градовете на окръга – Севлиево, Дряново и Трявна, се наблягаше на ученическите колективи. Голям успех бе участието в републиканските ученически състезания. Дряново, с треньор Милчо Вапцаров, станаха републикански шампиони (70-те години). Трявна също имаше много силен баскетболен отбор с треньор Борис Бойков.

В Габрово всяко училище имаше баскетболен отбор. Преподавателите се занимаваха с училищните отбори.

Окръжните отбори – девойки с треньор Лиляна Трендфилова и юноши с треньор Христо Донков, участваха в зонални първенства.

Стигахме най-много до второ място. Все нещо не достигаше да бъдат първи. Успешен преподавател в УСШ бе Иван Драганов.

Мъжкият баскетболен отбор бе към дружество “Чардафон”, който играеше до 1972 г. в “Б” група. Подготовката се водеше от изявени състезатели, впоследствие от Христо Донков и накрая от Христо Попов.

- По това време баскетболът бе на добро ниво Защо все пак този спорт затихна?

- Една от причините е, че в Габрово се завърнаха завършили специалисти по хандбал. Дотогава хандбал имаше само в работническите колективи, но не на високо ниво. С идването на Христо Коев и други завършили ВИФ, които бяха много ентусиазирани, започна организирано водене на хандбала. Тогава и някои баскетболисти (от разширения състава) преминаха към хандбала. А и от Федерацията по баскетбол бяха поставени много изисквания, едно от които да се играе в салони. Това бе минус за Габрово. Липсваше зала за баскетбол (1973 г.). Няколко пъти се наложи срещите да се играят в Севлиево. Състезателите трябваше да се извозват с автобус. Въпреки че секцията полагаше много грижи, липсата на материална база бе катастрофална пречка. Габрово, макар и окръжен център с положително отношение към баскетбола, не можеше да бъде баскетболен център. Все се говореше за построяване на зала. Баскетболът отпадна от само себе си. За хандбала не се поставяха такива изисквания. Играеше се навън, на спортни площадки.

- За изминалите почти 30 години от 1946 г. организираният баскетбол бе набрал скорост.

- Така е. Създадена бе добра организация – от подготвителни групи до мъжки отбор. При девойките нямаше градски представителен отбор, защото като завършеха средно образование, те продължаваха да учат в университети извън Габрово.

За тези години от Габрово излязоха и много баскетболисти, добри състезатели. Габровската общественост много съжаляваше, че баскетболът прекъсна като спорт и постепенно отпадна заради големите изисквания към него в национален мащаб. Продължи играта в зони за работнически колективи. Така към 1974/75 г. баскетболът може да се каже, че прекъсна в Габрово.

- И след три десетилетия отново опит за възвръщането му?

- През 2008 г. при среща с Христо Донков с голяма радост разбрах, че се прави опит за учредяване на баскетболен клуб. В основата е ентусиазмът на треньора Дончо Дончев, Васил Гъдев (от София), Иван Господинов, подкрепени от бивши състезатели. Регистриран е Баскетболен клуб “Габрово”, който не е имал дейност по финансови причини. От края на 2009 г. е учреден и действа с осем детско-юношески гарнитури БК “Чардафон–Орловец”. Вълнувам се, че се възвърна един спорт с достойно място в спортната история на града, подкрепян от габровската публика. Чрез БК “Чардафон-Орловец” ще може да се създадат добри условия с атмосфера за работа в спортните зали. Има възможност Габрово да се изгради като баскетболен център.

- С какво Ви помогна спортът в живота?

- Първо ми помогна да се изградя като личност, борбена, всеотдайна, с чувство за отговорност. Бях професионалист в работата си. От голямо значение бе ролята на семейството в детството ми. Баща ми държеше да спортуваме с брат ми Стефан. Той бе удовлетворен, че избрах спорта и като професионална кариера. Бих отбелязала приноса на хора, допринесли за развитието на баскетбола в Габрово – между първите Добрин Обретенов, Иван Хубанов, Продан Кавалов, Лиляна Трендафилова, по-късно Христо Донков, Христо Попов, Иван Драганов, който пое грижата за девойките.

Днес при динамичния начин на живот и напреднали технологии спортът има своето място. Занимаването с някакъв спорт още от дете подпомага много както физическото развитие на човек, така и изграждането на личността.

 

 

 

 

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Към началото
  1. Още от Между двата коша

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Препоръчано от редактора

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня