Богомил Димитров: “Не мога да си представя младостта без спорта”

Завършва Средното професионално техническо училище по машиностроене “Ангел Денчев” и двугодишен вечерен курс в ТМЕТ “Д-р Никола Василиади” – електрообзавеждане. Обича спорта, играе в мъжкия отбор по баскетбол на Габрово.
Един от малкото габровски баскетболисти със запазен значителен фотоархив, от който дари повече от 30 фотоса, запечатали игрови моменти, тренировки, участия в състезания (края на 60-те – началото на 70-те години на миналия век).

- Г-н Димитров, кога започнахте да спортувате?

- Детството бе свързано с много игри. Лятно време в махалата, а зимно време се спускахме със ски от баира (над Пеев геран, зад ресторант “Боила”). Искаше се голямо майсторство да се вземат завоите. Играех футбол. Занимаваше ни учителят Датков. А още в пети клас, когато учех във Второ основно училище “Неофит Рилски”, треньорът по баскетбол Иван Хубанов ни заведе няколко момчета на игрище “Динамо” (на бул. “Априлов”). Там започнахме да тренираме баскетбол. Играех и в училищния баскетболен отбор.

- В какви състезания сте участвал?

- Към края на прогимназията зимно време ходехме на състезания – дълго бягане на Узана. Когато бях в осми клас на СПТУ “Ангел Денчев”, учител по физкултура бе Тусчиев, се провеждаха големи състезания по баскетбол, едни от които бяха с Текстилния техникум, където играеха Христо Попов, Богомил от Трявна и др.

По това време в училище много се играеше и футбол. Тогава ми излезе и прякора “Гаринча”. Бе времето на световните футболни звезди Пеле и Гаринча (1966 ). Веднъж по време на приятелски мач директорът Ангел Милоев ме окуражаваше: “Подай, Гаринча, подай, Гаринча”. По-късно приятелите ме наричаха по-кратко – Гаро. Поначало си имах мечта – да завърша спортното училище в Пловдив…

- Играхте ли баскетбол в работнически отбори?

- Да, когато до 1969 г. работех в ЕТЗ “Подем”. Спомням си, че тогава играеха Петър, Стилян (Бастуна). Малко играх в кожарския завод “Димитър Благоев”. Най-много играх с отбора на ЗЧП “Импулс”, където работих по-дълго. В отбора бе и Николай Чокоев. Бяхме много добро отборче, което се бореше с “Електроника”, най-добрият отбор по баскетбол на работнически първенства в Габрово (края на 60-те – началото на 70-те години).

- Изявявахте ли се в мъжкия отбор на Габрово?

- Играх пет години в отбора на Габрово. Веднъж на среща с отбора на Троян един противников играч се опита да ме фаулира. Качи се на гърба ми. Успях да се освободя от него, но той падна лошо на земята. Наказаха ме. Бяхме млади, доста необуздани...

Треньори ни бяха Христо Донков, Иван Драганов. Интересен треньор бе Котларов (от 1967 до 1972 г.).

- Обсъждахте ли играта?

- Имаше такъв момент. Играехме в “Б” група. Бях инициатор след мач да правим разбор на играта – кой как е играл, колко точки е вкарал и т. н.

- Освен баскетбол, какво друго спортувахте?

- Както казах, обичах да спортувам. Основно бе баскетболът, но наред с него карах ски, занимавах се с плуване, лека атлетика, волейбол, хандбал, шахмат.

- Какво Ви остана от спорта?

- Първо не мога да си представя младостта без спорт. Здрав дух и добри приятели е хубаво нещо. В баскетболен мач обичах да финтирам. Веднъж на среща от “Б” група в Плевен залата бе много студена. Голямо тичане падна. Тогава вкарах 20 точки.

Бе и време, когато Търново щеше да влиза в “А” група и бе привлякло изявения габровски състезател Христо Попов. В мача се оказа наш противник.

Хубаво е, че чрез БК “Чардафон – Орловец” децата в Габрово имат отново радостта да играят баскетбол, да участват в състезания и същевременно да трупат игрови умения, а защо не и бъдещи спортни успехи.