Антония Драганова: “Баща ми Иван Драганов бе взискателен треньор - държеше да се оформим универсални състезатели”

Топ новина!
Ivan-Draganov-(vdyasno).-antoniya-Draganova---p-rvata-vlyavo-ot-p-rviya-red,-kleknali
Иван Драганов (вдясно). Антония Драганова - първата вляво от първия ред, клекнали

Треньорът е основна фигура в отбора. Знаещият и можещ треньор е учител и приятел. Той е изповедник, баща, психолог, философ и много взискателен. Освен че “носи анцуг и свирка, той трябва да има зад гърба си солидно образование. Добрите играчи се създават от добрите треньори”, изтъква дългогодишният баскетболен специалист и национален треньор Иван Колев.

Трайна следа на изявен състезател и три десетилетия успешен треньор на момичетата от Ученическата спортна школа (УСШ) в Габрово оставя Иван Драганов (1944-2008 г.). Още от малък той започва да играе баскетбол, повлиян от по-големия си брат, сега проф. д-р инж. Никола Драганов.
Иван Драганов завършва НСА (тогава ВИФ “Г. Димитров”), специалност “Баскетбол”, през 1968 г.
За себе си приживе той споделя пред спортния журналист Христо Минчев, че качества на добър баскетболист придобива в София. Като войник в ЦСКА негов треньор е известният Илия Асенов. “Тогава армията се представяше с два отбора – ЦСКА и втори състав “Армеец”. Той също беше в “А” група, класираше се на четвърто или пето място. На шампионата за юноши старша възраст нямаше никакви проблеми да спечелим титлата. Срещнах се с големи играчи, оставили следи в родния баскетбол – Атанас Пейчински, Любомир Панов-Буби, неговият братовчед Георги Панов-Гец, а от по-младите Стефан Филипов и Сахаников. Всичките национали.”
С връщането му в Габрово мъжкият отбор на града след криза влиза отново в “Б” група. “Там дълги години се класирахме някъде по средата на таблицата.” Първи съотборници на Иван Драганов в Габрово са състезатели от първото поколение баскетболисти Петър Родев, който за него е “много, много качествен играч, добър стрелец”, Христо Николов, Васил Калпазанов, Митко Койчев, Продан Кавалов, а от по-младите Васил Гъдев и Христо Попов.

Първите му треньорски стъпки са в УСШ. “Тренирахме в салона на Априловската гимназия. Беше с маломерни размери. Но тъй като се работеше с деца, в общи линии беше приемлив. Занимавах се главно с момичетата. Четири пъти станахме шампиони на Северна България, един път достигнахме финал в Хасково. Станахме втори в България. Загубихме само от Стара Загора. От моите възпитанички продължи нагоре дъщеря ми Антония Драганова. Беше в пети клас, когато я взеха в “Левски”. Стигна до националния отбор. Състезава се на европейското първенство за кадетки в Италия. Почти всички нейни съотборнички сега играят в САЩ или в Европа… Става ми драго, когато някое момиче или неговите родители ме спрат и ми кажат, че съм му бил треньор. Това ме радва, значи съм оставил някаква следа.”
Палитрата от въздействия на баскетболната игра в училищна възраст е добра възможност да приобщи децата към двигателна активност. Време, когато треньорът Иван Драганов напомня, че не е основното да победиш, а да развиеш у себе си съзнателното начало, което да се изрази в поведението, усилието и разбирането, че си дал най-доброто от себе си. Доказва го и неговата голяма дъщеря.


Антония Драганова е родена през 1979 г. в Габрово. Учи в Спортното училище към “Левски”, НСА и сега продължава с психология (с ориентация към спорта).


“Започнах да тренирам на 7-8 години. УСШ бе базата за тренировки и състезания.
Методиката на баща ми бе трениране пет-шест години в УСШ, особено важно за оформяне на бъдещи състезатели. В школата се дава началният старт на универсален състезател, готов да се включи в спортни клубове. Баща ми държеше да се оформим като игрови универсални състезатели, а не за определени постове.”
Девизът на баскетбола “Ела и опитай с нас!” е ключът към трайните спортни успехи, потърсен в ранната спортна ориентация. Оттук и задачата на високопрофесионалния труд на треньора.

Иван Драганов - третият отдясно наляво (прави) с номер 7


“Започнах да играя от втори-трети клас - продължава Антония. - Тогава имаше много желаещи да се запишат. Групите бяха препълнени. Баща ми е водил по 60 деца годишно. Нямаше случай някое момиче да се е отказало. Тренирахме заедно с по-големите момичета, които бяха вече израсли и бяха по-здрави. Бях в трети-четвърти клас, когато с отбора на УСШ (най-добрите) ходихме на състезание. Участието в състезания подпомага нивото на игра. В УСШ не е имало натоварване, както при професионалния баскетбол в клубовете, където бързо идват контузиите. Баща ми държеше в тренировъчния процес да се опазим от контузии, а не на всяка цена да има победа. Той бе строг, взискателен треньор, без да злоупотребява с времетраенето на тренировките. А не на другия ден да не можем да станем от леглото.
Бяхме успешни състезатели
Отборът на школата нямаше класиране под трето място. Пред спортни срещи много често баща ми цитираше големия национален треньор Иван Гълъбов, как да се изолираш мисловно в момента на решително нападение, как да разтовариш емоционално в решителния момент. За Гълъбов казват още, че при работата си с националния отбор – жени, демонстрира какво означава интелектуален баскетбол. Научава състезателките си да мислят и творят на игрището, всяка от тях да се раздава максимално в името на отбора, за по-пълна реализация на тактическия замисъл на треньора.
По време на тренировки в УСШ понеже бяхме много деца, които играят баскетбол, баща ми ни разделяше на отбори. Именно в пряката игра се израства като състезател. Няма по-добро нещо от прекия двубой, в който бях много бърза. По-късно в отбора на “Академик” играех задно крило с пробив. Постановката ми на стрелба бе много добра от УСШ.
Изискванията на съвременния баскетбол като ученици в школата научавахме от видео филми, осигурени също от баща ми. Той ни запозна с модерния баскетбол, с играта на Майкъл Джордан, Харлемските звезди. Видяното ни мотивираше на другия ден да опитаме и ние да го направим в залата. Постановката му – стрелба, бе много по-добра от тази, която се опитваха да наложат, когато бях състезател на “Левски”.
Всичко в името на баскетбола
Баскетболът ми даде супер дисциплинираност, отговорност. Играх активно до 18 г. Ставни проблеми прекъснаха състезателната ми дейност.
В НСА преподаватели по баскетбол ни бяха габровците доц. Росица Църова и доц. Кръстьо Църов. Много успехи на отборите на БК “Чардафон-Орловец”, пожела Албена Драганова.
За треньора Иван Драганов пътят към възраждане на баскетбола в Габрово остава именно този “да се започне от детската и юношеска възраст”.

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Към началото
  1. Още от Между двата коша

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Препоръчано от редактора

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня