Защо е тази гавра с паметта на хора, отдали живота си за днешния ден

Zascho-e-tazi-gavra-s-pametta-na
Защо е тази гавра с паметта на

Поредното обругаване на паметник на съветските воини в София ме върна години назад. В града ни гостуваше изложба, посветена на годишнина от победата над фашизма. Един от първите експонати беше портрет на възрастна рускиня с име Еврипсимия, чиито 11 сина...

Пред него застана млада жена. В ръцете си държеше букет цветя. Известно време постоя права, вперила поглед в портрета. После постави цветята на земята и коленичи до тях. Бях близо до нея и чувах учестеното й дишане, долавях сподавения й стон. Когато се изправи, по лицето й се стичаха сълзи. Бяхме непознати, но нещо ме накара да се приближа до нея и да я прегърна. Така се запознах с Ина - руска жена, преживяла ужасите на войната. В работата си като журналист съм разговаряла с десетки хора, преминали през този ад. (Записите се пазят в ОДА.) Толкова мъка, толкова болка и страдание, събрани на едно място, каквото имаше в нейната изповед, срещах за първи път.
Какво ми разказа Ина.
Тя не знае кога и къде е родена, как се е наричала, кои са нейните родители, имала ли е братя и сестри. Била малка - на 2 или 3 години, когато хитлеристите окупират родния й край. Един ден те събират децата от района и ги натоварват на вагони, за да ги откарат в Германия. Съветски партизани разбират това, нападат влака и с цената на много жертви спасяват децата. Настанили ги в изоставена сграда в малко село. Една нощ местни бандити нападат сградата, убиват възпитателите и ограбват всички хранителни продукти. Няколко дни децата прекарват сами. Изтощени и гладни, яли трева, за да заситят глада си. Сред тях е и Ина.
След войната те са настанени в детски дом. Всеки ден там пристигали хора, които търсели изгубените си деца. Ина все се надявала, че някога ще дойдат и нейните родители. Но това така и не се случва. Опитала се да потисне болката. Сама си избрала името Ина, а датата 8 март поискала да бъде нейният рожден ден.
- Никога не съм имала щастието да поднеса цветя на мама, както правеха милиони деца по света. Не ми е познато и чувството, което изпитват те, когато родителите им ги поздравяват за рождения им ден - каза ми тогава тя и от гърдите й се отрони тежка въздишка.
... Минали години. Ина завършва средното си образование. Животът я среща с честния и трудолюбив българин Петър Клюс. Създават семейство, а не след дълго идват в България. Раждат им се двама сина, после идват внуците.
- За трети път посещавам тази изложба и поднасям цветя пред портрет на майка Еврипсимия - каза Ина на излизане от залата. - Двете имаме сходни съдби - на нея войната отнема децата, на мене - родителите и родния дом. Винаги, когато ходя в София, цветя поднасям на паметника на съветската армия. Когато правя това, имам особеното усещане, че сред вградените в монумента образи са и бойците, които атакуваха влака и спасиха стотици деца от газовите камери.
... Не бях виждала Ина от много време. Наскоро я срещнах на една от търговските улици в града.
- Защо е тази гавра с паметта на хора, отдали живота си за днешния ден? - попита ме тя. Имаше предвид показаните предната вечер по телевизията кадри с обруганите паметници на съветските воини.
Мълчах, не знаех какво да й отговоря. Тя продължи разсъжденията:
- В София има паметна плоча на американските летци, бомбардирали града по време на войната, разрушили стотици сгради, убили близо 1000 човека. Там никой не си позволява подобна гавра. След показаните снощи кадри по телевизията не преставам да се питам: Защо трябваше да загинат Александър Матросов, Олег Кошевой, Уляна Громова и 11-те сина на майка Еврипсимия, за да живеят хора, способни да обругават паметта на жертвите на фашизма?
Обърна се на изток, прекръсти се и промълви:
- Прости им, Господи, те не знаят какво вършат!

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

1 коментар

  • Потребител
    Anonymous 2020-09-27 04:49:49

    Typi, divi antikomunisti s promiti mozyci. Za svedenie: ne sym komunist.

Към началото