За да успее един физик, трябва да е много добър математик

Иван Ангелов Приходански е роден в село Селановци, Врачанска област. Завършил е гимназия в град Оряхово, Учителски институт в Плевен и Софийски университет, специалност „Физика“. През 1963 година идва в Габрово. Професионалният му път на учител по физика минава през Априловска гимназия, Техникум по обществено хранене (ТОХ - ПГТ „Пенчо Семов“), ОУ „Цанко Дюстабанов“ (ОУ „Васил Левски“), Математическа гимназия (1972 - 1995).

- Г-н Приходански, кога се запалихте по физика?

- Като завърших гимназия, имах любов към астрономията. А любовта към предмета физика дойде, когато постъпих млад учител в Априловска гимназия и започнах да преподавам. Директор беше Петранка Колева. Тогава, в 1963 г., VIII клас бяха десет паралелки. Стигаха до буква „к“. Кабинетът по физика беше амфитеатрален в западното крило. Чудесно обзаведен с различни уреди за демонстрация. Утвърдени физици бяха Надежда Семерджиева, Донка Велчева, от които съм черпил опит.

Първите ми стъпки на физик в Априловска гимназия съвпадаха и с първите стъпки на учениците по учебния предмет в гимназията.

Усвояване на основните физични понятия, закони и принципи.

Запознаване с физичните основи на енергетиката при използване на механичната и топлинна енергия, с възможностите за намаляване на топлинното замърсяване, с рационалното и пестеливо използване на енергийните мощности. Паралелно с формиране на практически умения и навици за работа с различните физични уреди, провеждане на физични опити.

- Вие сте от първите учители в Математическа гимназия?

- Да. Когато обявиха създаването й, кандидатствах и бях назначен за учител по физика от директора Вергил Димитров, който беше преди това математик в Априловска гимназия. Другите преподаватели бяха Димитър Коев, Здравка Павкова и Маргарита Мандева - математика, Величка Бонева - литература и български език, Магдалена Владова - руски език, Маргарита Димитрова - немски език, Райна Манева - химия, Пенка Тодорова - история, Йовка Пенева - география, Йордан Ташков - биология, Йордан Ковачев - физкултура.

Двете математически паралелки - X и XI клас, от Априловска гимназия се вляха в новата гимназия. Те бяха много добри ученици. От тях Илко Блъсков по-късно беше колега в Природоматематическата гимназия (ПМГ), преподавател в ТУ - Габрово и сега е професор в Канада. Един от светилата на българската химическа наука, най-младият академик беше физикохимикът Петър Кралчевски, отишъл си твърде млад от COVID през 2020 година. Илко и Петър бяха организирали и водеха кръжок по астрономия при VIII клас. Някои от първите ми възпитаници продължиха да работят в областта на физиката. Едно момиче завърши океанология в Съветския съюз (Русия), Недко Солаков е известен художник-авангардист и др.

Урок в кабинета по физика - 1974 г.

Математическата гимназия се помещаваше в Априловска гимназия (АГ) с общ кабинет по физика до построяване новата сграда на АГ в кв. Радичевец (1980). Старата сграда на АГ в града беше превърната в Национален музей на образованието. МГ се премести в новата сграда в двора на ТМЕТ „Д-р Никола Василиади“ и през 1982 г. и ние отидохме при АГ в кв. Радичевец. Учихме на две смени, но там отделно обзаведох добре оборудван кабинет по физика.

През 1984 г. в МГ бе разкрит и профил физика, наред с биология и химия. Гимназията е преименувана Природоматематическа.

От значение беше подготовката на преподавателя за обучението, което изискваше постоянно усъвършенстване и развитие. Учениците бяха много будни.

- Защо избрахте да бъдете учител?

- Интерес към професията. Срещата с любознателни ученици. Много зависи и от характера на учителя в кариерния избор. Учителската професия е една от най-благородните, но и най-трудна. Да си учител е призвание, а не просто работа. Посветил си се на бъдещето на децата, да ги научиш на важни за тях неща. Постоянно трябва да се поддържа нивото на преподаване, решаване на различни проблеми.

- Природоматематическата гимназия е известна със своите олимпийци.

- Подготовката им е доста трудна работа. Тогава към Станцията на младите техници всяка година водех школа по физика, където падаше основната тежест на подготовката за състезания. Интересът към физиката е специален. Малко ученици имат интерес, защото тя не е лесна наука. Да си физик, трябва да си много добър математик. Също да си добър информатик, трябва да си добър математик.

От първия пълен випуск моят ученик Росен Иванов участва на международна олимпиада по физика в Залцбург, Австрия. По-късно завърши физика и сега е университетски преподавател в столицата Дъблин, Ирландия.

- А практически занятия извън училище?

- Такива нямаше по програма. Провеждах вечерни извънкласни по астрономия. Много подходящ за целта беше откритият Планетариум. Звездната зала е с диаметър 8 метра, разполага с 50 места. Посредством проекционния апарат „Планетариум ZKP-2”, закупен от “Карл Цайс” - Иена,  Германия, и други допълнителни проектори на куполообразен екран се демонстрира вида на звездното небе, движенията на небесните тела. Точно копие на истинското, то пленява въображението и провокира усещането за безкрайността на времето, за непостижимата и уникална хармония на Вселената.

Учителският колектив на ПМГ "Акад. Иван Гюзелев" - 1988 г.

Проведените там учебни лекции подпомагат овладяване на знания за Космоса. Предварително в часовете по астрономия наблягах на какво е небесна сфера, изгрев, залез, разпознаване на съзвездията. При зодиакалните съзвездия еклиптиката на Слънцето минава през тях. И когато то е в центъра на тези съзвездия, се засичат зодиакалните дати. Оттук и интересът към астрологията. Физиците обаче гледат с доза съмнение в тази посока… Една пролет даже наблюдавахме пръстените на планетата Сатурн и др.

Три ученички, увлечени от предмета, специализираха астрономия и останаха на работа в Щатите. Една от тях е Цеца Данкова, родом от Дряново, а Калинка беше от последния ми випуск.

Много е важно, водещо е откъде идва интересът и как ще се развият способностите на учениците.

- Предизвикателствата в работата на учител?

- Това е усъвършенстването. Тогава веднъж годишно се провеждаха специализирани курсове. Преди да взема клас-квалификация бях на специализация един месец в Пловдив.
При учениците важни бяха школите, където допълнително се разширяват знанията и уменията. Мой приемник в ПМГ беше Донка Стефанова. Тя усъвършенства моята методика на работа по физика и постигна добри резултати в откриване и развитие на млади таланти. Първо на първо е да откриеш добри математици и тя изпрати успешни участници през 2003 г. на международна олимпиада по физика - Никола Камбуров с бронзов медал, остров Бали, Индонезия; Деян Пенков - първо място на национално състезание, Диана Попова - първо място на национално състезание и първо място в онлайн състезание по физика по международна програма „Физика на сцената - 3“ и др.

За да успее един физик, трябва да е много добър математик.

- Стъпките на успеха по физика в училище?

- Най-напред се разкрива какво представлява предметът физика. Името й излиза от гръцката дума физис, което означава природа. Физиката разглежда природните закони - хората са на колене пред тях. Класическата физика обяснява трите принципа - Закона за енерцията: всяко тяло в природата се стреми да се движи равномерно, праволинейно и частен случай - на покой. Вторият закон е свързан с динамиката, в случая вторият закон на Нютон (F = m.a) (силата е равна на произведението от масата на тялото по неговото ускорение). Силата произтича от взаимодействието на телата. Третият закон - на всяко действие отговаря равно по големина и противоположно противодействие. Законите на Нютон се учат в IX клас, механиката. След това - движение на флуидите, и на финала - квантова физика. Съвременната наука е с внимание към елементарните частици в атомното ядро, опитите с ускорители търсят отговора на въпроса: „Какво представлява материята?“. Приложението - когато се разбие атомното ядро, се освобождава енергията... И ролята на атомните електроцентрали, чиято електроенергия е по-евтина. Днес стои проблемът с енергоизточници и в Европа започнаха наново да се отварят атомните електроцентрали. Особено еко-актуални са слънчевите енергоизточници. Знам, че ПМГ от две години има слънчеви панели, нещо, което е много похвално, и то с добрата воля на наш възпитаник.

- Физиката е водеща в най-новите изследвания на науката.

- Да. Например в огромния научен комплекс CERN (ЦЕРН) в Берн, Швейцария, работят от 90-те години и българи. Там 30% от работещите са физици и 50% - информатици.

ЦЕРН е световен научен център. Създаден е след Втората световна война с цел да обедини усилията на европейските държави за изследвания за мирни цели в областта на физиката. Днес ЦЕРН е Европейска организация за изследвания в областта на физика на елементарните частици, най-големият комплекс от ускорители в света. България е официална страна-член на CERN от 11 юни 1999 г.

Учените в ЦЕРН търсят отговори на фундаментални въпроси за Вселената, разширяват предела на технологиите. В организацията за ядрени изследвания се подготвят утрешните учени и обединяват нациите чрез науката. Всичко, постигнато от науката, е в полза на живота.

- Кое Ви радва днес в ПМГ?

- Разбира се, компютърните кабинети. Преди близо 30 години имаше само идеи. Вече няма училище без компютърен кабинет. Чудесно е, че днес се поставя сериозен акцент върху тях. Възможност да се прилагат информационните технологии (от латински tehno – мога, и logos - наука) в процеса на обучение. Млади хора. Радвам се на приемственост от моя внук. Той завърши НПМГ в София и бе с проявен интерес към физиката, участие на международна олимпиада по информатика, по-късно специализира изкуствен интелект и работи във фирма именно в направление иновативни технологии, чието приложение е търсено на пазара. Това е бъдещето за съвременно виждане на живота.

Учителят трябва да е в крачка с новостите, непрекъснато да се усъвършенства. Това несъмнено отговаря на основната мисия на училището да създава условия за личностно развитие на учениците.