Елена Цифудин, учител по химия: „Такт, творчество и умение е да запалиш интереса на своите ученици”

- Г-жо Цифудин, изборът на химия Ви съпътства като учител?

- Да. В училище обичах и ми се отдаваха природоматематическите науки. Кандидатствах химия и математика в Софийски университет. Приеха ме и в двете специалности, но избрах химия. Когато завърших университета в 1960 г., по разпределение се завърнах в Габрово и бях учител в Априловска гимназия. Там колеги химици бяха Славка Новакова, Мария Бонева и Лиляна Стоянова. Преподавах в VIII, X и XI клас, който тогава беше последен гимназиален. Като млад учител трябваше да подготвям много нови уроци за различните класове. Четях много с мисъл да улесня учениците. Едва прекрачила гимназиалния праг и 7 - 8 абитуриенти проявиха желание да кандидатстват с химия във висши училища. Чувствах се отговорна да ги подготвя. В учебниците някои въпроси не бяха добре развити. Събирах ги допълнително за тях. И на кандидатстуденския изпит се падна „Корозия на металите“, един от тези въпроси. Голяма радост. Всички влязоха студенти.

- Първи професионален успех.

- Наскоро след това се обадили от Вълненотекстилния комбинат „Георги Генев“, водещо индустриално предприятие в бранша, в града и страната, че група (10-12 души) млади хора искат да се развият професионално и трябва да се подготвят по химия за кандидатстване. Директорът на гимназията Цвятко Ковачев ме предложи да се заема с подготовката им. Работих с тях сутрин по кандидатстудентския конспект в предприятието, а следобед преподавах в гимназията. Пред самия изпит те си взеха отпуск и работихме всекидневно. И успяха.

Чудесен колега, обичан преподавател, пример на педагог в гимназията беше биоложката Богдана Шанова, която преподаваше и химия. Ненадмината учителка беше и моята бивша класна и после колега, литераторката Надежда Пазвантова. Това, което правеше като анализ, никъде не можеше да се прочете. Бяхме девическа паралелка и с нас се държеше като приятел. Така ни беше подготвила, че всички, които кандидатствахме, тогава задължително се държеше и литература, изкарахме високи оценки. Помагах по литература и на брат ми Георги Селвелиев, който учеше в Механотехникума „Д-р Никола Василиади“. Известни учители в Априловска гимназия бяха математиците Вела Кокошарска, Пеньо Пенев, Радка Радева - съпруга на Вергил Димитров, която стана доц. д-р по математика във ВМЕИ - Габрово, прочутият ни учител по пеене Петър Чаракчиев (Чаро), с големи заслуги за музикалния живот в Габрово. Всички пеехме в представителния училищен хор, който до 1953 г. беше смесен. Хорът имаше голям оркестър с пианисти Николай Колев, Манол Цоков. Много момчета свиреха в Духовата музика.

- Как вървеше обучението по химия?

- Когато в Математическа гимназия VIII-те класове достигнаха 15 паралелки, бе решено да се разпределят в другите училища. Необходими бяха учители. Тогава започнах работа в ОУ „Ран Босилек“ (приемник на Първа прогимназия „Радион Умников), което току-що в 1967 г. се беше преместило в новата сграда в квартал Камъка.

Там преподавах в VII и VIII клас. Години наред се учеше по една и съща програма. Учебникът за VII клас не беше издържан, много остарял. Не даваше възможност ученикът да намери връзка между отделните звена. В VIII клас се изучаваха елементи, периодичен закон със струпан много фактически материал, без да се намери логичната връзка. Нямаше теория. Нямаше го научния подход.

В новото училище „Ран Босилек“ се наложи да направя кабинета по химия. Методистът Райна Манева посещаваше часовете ми в следващите пет години. В града вече се знаеше, че се открива Математическа гимназия (1972 г.). За учебната 1973 година Райна - чудесен човек и голям приятел, ме подтикна да кандидатствам за учител по химия в Математическа гимназия. Бях приета.

- Първите стъпки в Математическа гимназия?

- В почти всички окръжни градове вече бяха открити математически гимназии. Габрово бе един от последните окръжни центрове. С Райна Манева бяхме колеги. Отначало предавахме химия само на четирите математически паралелки. Първите две от тях бяха дошли от Априловска гимназия. Това бяха много изявени, будни ученици. Бързо попиваха учебния материал и лесно се преподаваше. Директорът Вергил Димитров, който беше математик, бивш зам.-директор на Априловска гимназия, амбициозно събра чудесен преподавателски колектив. Това бяха все млади хора, които той бе поканил след проучване в други училища. Занятията се водеха в сградата на Априловска гимназия. С подкрепата на директора двете химички с Райна Манева организирахме и обзаведохме самостоятелен кабинет по химия с посуда, химикали. В обучението наблягахме на логически задачи, макар още да беше старият учебник.

- Нов момент са профилите на прием в ПМГ.

- От 1984 г. в МГ започна прием с учебни профили. Освен математическите паралелки, се откриха и такива по физика, химия, биология. Гимназията се преименува Природоматематическа (ПМГ). Обучението по химия бе по-задълбочено. В VIII клас се изучаваше Периодичната таблица, а в XI клас тя се разглеждаше научно обосновано, по-разширено. Лабораторните упражнения на специализираната паралелка бяха 10-12 на брой, разпределени в цялата учебна година.

В часовете по химия винаги имаше интерес към великия учен Дмитрий Менделеев, откривателят на Периодичната таблица (1869 г.). Той отлично е познавал свойствата на отделните химически елементи. През 2019 г. се навършиха 150 години от създаването й. Тя не е първата периодична таблица, но е най-добрата. В нея химическите елементи са организирани по атомно тегло, но мястото им се определя от свойствата. Менделеев е оставял в таблицата празни места, като казвал: „Тук ще бъде открит друг елемент с еди какви си свойства“. Днес Периодичната таблица има 118 химически елемента, разделени на 18 групи и 7 периода. Част от тях не могат да се открият в естествени условия - резултат са от лабораторни експерименти. Те са много тежки, съществуват само частица от секундата и се разпадат. Относно наименованието на химическите елементи, много от тях прославят географски места, области, страни (галий - Ga, древното име на Франция, рутений - Ru, на Русия, позната в древността с името Рутения и др.). Любопитно е, че само една държава е кръстена на химически елемент - Аржентина, от латински (argentum - сребро).

- Как вървеше усъвършенстването Ви като преподавател?

- Имахме чудесен методист по химия и колега в училище - Райна Манева. Тя беше и си остава предан приятел. Тя въведе първа чуждия опит с тестовете по химия. Провеждането им събуди интерес в учениците и донесе чудесни резултати. Не бих пропуснала да отбележа и великолепните взаимоотношения между колегите химици в окръга. Всеки на всеки беше готов да помогне. Имаше редовни сбирки, на които изнасяхме открити уроци също в целия окръг.

- Възпитаници на ПМГ участваха ли в олимпиади по химия?

- Да, наши ученици участваха успешно в различни състезания и олимпиади. Подготовката им допълнително минаваше в кръжоци по химия. В Станцията на младите техници имаше лаборатория, където учениците правеха много опити, решаваха задачи под ръководството на колегата химик Павлина Стефанова. Интерес предизвикваха вечерите по химия с атрактивни опити. В тях участваха ученици с проявен интерес от различни класове.

От първия випуск на химическата паралелка Евгения Петкова завърши химия. Пенчо Тулешков от олимпиада влезе в университета и работи в БАН. От втория випуск Асен също завърши химия, работи в Сингапур. Други станаха стоматолози, фармацевти, лекари.

- Успехите на учениците носеха ли удовлетворение, стимул за работа?

- Разбира се. Дойде покана от МОН за участие в написване на учебник за VIII клас по химия. Райна Манева се обърна към мен за участие в партньорство. Програмата, тематиката на учебника бе посочена от МОН. С Райна започнахме работа по тях. Получихме шестмесечен творчески отпуск. Като познавахме старата програма с внасяне на допълнителни разработки, урок по урок, лабораторно по лабораторно развихме материалите в целия учебник. Обикновено един ден мислим и обсъждаме само един урок… Работихме с купища справочна литература - книги, учебници.

В нашия учебник понятието валентност беше заменено с понятието степен на окисление, което обясняваше различните степени на окисление в неорганичната химия. По това време мой колега от университета - Венци Нанов, научен работник, беше работил по степен на окисление в органичната химия, което при нас не бе на внимание на методиката на учебника. Още един екип учители към Пловдивския университет писаха учебник по същата програма. Двата проекта на учебника бяха представени в МОН, оценени от група научни специалисти. На обсъждането в София представител на БАН бе казал, че „първият учебник (нашият) е много по-добър“. Одобрен, той бе издаден и по него се преподаваше в цялата страна в следващите 18 години (1985-2003). От втория, пловдивския вариант, също бе издаден учебник, който постепенно отпадна и само нашият остана за преподаване в училищата, в страната.

Творческите усилия ни донесоха първи клас квалификация на учител.

- Екскурзии в училищният живот?

- Много очаквани бяха редовните пролетни екскурзии. Продиктувани от учебната програма, те включваха посещение както на различни природни забележителности, така и на обекти, свързани с миналото и стопанското развитие на страната. Посещение на различни градове с химически заводи. В Димитровград - производството на сярна киселина и др.

- Споменът за отминалите години в ПМГ?

- Срещата с умни, възпитани и ученолюбиви ученици. Не помня да съм повишила тон в клас. Винаги с разговор може да постигнеш разбиране. Изявени ученици носеха призове на гимназията от национални и международни изяви. Иво Прокопиев беше в математическа паралелка. Не помня един ден да е закъснял за училище. Пътуваше от Севлиево всеки ден. Не помня да е отсъствал. Умен, много умен, сериозен и възпитан. Когато го бутнеш да отговори, винаги знае. Един път участваше в олимпиада и помоли една седмица да не е изпитван. Каза, че сам ще се справи. След това дойде при мен с въпрос по химия, когато е отсъствал. Направило му впечатление, че в урока са прескочени някои химически съединения, които са мост към следващите… Ученик, който виждаше логика в нещата. От първите две математически паралелки, влели се от Априловска гимназия, бяха Иван Господинов - старателен, отличен ученик, настоящ управител и главен редактор на областния вестник „100 вести“. На Цветан Василев, бъдещ банкер, бях класна - умен и изключително трудолюбив. Пътуваше за училище от кв. Любово. Винаги много добре подготвен. Желанието му още от VIII клас бе да кандидатства дипломация. И беше започнал сериозно да учи математика, френски и руски език, защото ще му трябват да кандидатства. Завърши с пълно отличие. Кандидатства и започна да учи в Полша. Събитията там го върнаха в България. В София е завършил Икономическия институт. Ива Николова, бъдещата журналистка, беше отличничка, много емоционална, пишеше стихове. И Бойка Пангелова, нейната приятелка, също беше в математическата паралелка. Силно впечатление ми правеше и Нела Рачевиц, на която съм била класна - умна, етична. Интересен, талантлив ученик и колега беше Илко Блъсков. Бях учител в „Ран Босилек“, когато веднъж Славка Бакалова, учителката по математика, каза: „От това дете, трябва да е бил в V - VI клас, ще излезе голям математик“. И вървя, вървя… предавах му в VII клас, в гимназията, после беше колега - учител по математика, преподавател във ВМЕИ (ТУ - Габрово), сега е професор в Канада. Бил е на олимпиади по математика. В различен отбор е бил и бъдещият бизнесмен Васил Божков. Само че единият се отдаде на науката, а другият - на хазарта….

- Какво откри пред Вас пътят на учител?

- Такт, творчество и умение да запалиш интереса на своите ученици.

Да си учител е предизвикателство и изпитание, всеотдайност и отговорност. Удовлетворение от стремежа и постиженията на своите ученици.