Райна Манева: "На тези години бих променила изучаването на химия - трябва да се тръгне от строеж на атома"

Професионалният й път на учител минава от Дряново през Трявна, Текстилен техникум - Габрово, методист за окръга в Инспектората, преподавател по химия в Математическа гимназия от създаването й (1972 - 2001).
Съавтор с: Елена Цифудин на учебник по химия за VIII клас, по който се преподава 1985-2002 г.; Недялка Лукянова на „Сборник с тестове по химия за ученици от X клас и кандидат-студенти“ (1990 г.); акад. Близнаков, доц. Лиляна Боянова на „Учебник за разширено изучаване на химия в профилирани паралелки XI клас“ (2003 г.). Носител на награди: Почетен знак на Габрово (1999), два пъти „Учител на годината“, почетно отличие „Неофит Рилски“ и др.

- Г-жо Манева, кое подтикна интереса Ви към химията?

- В осми клас изключително ерудираната учителка по химия Радка Иребойнова - била е асистент на проф. Димитър Баларев (1885-1964), един от първите и най-големи български химици, която запали желанието ми да се занимавам и обикна химията.

В училище тя ни учеше да мислим, нещо, което ме водеше в педагогическата работа.

- И химията се превръща за Вас в професионална съдба?

- Да. Избрах да бъда учителка повече от три десетилетия. След кратко учителстване в Трявна ме повикаха методист в Инспектората на просветата в Габрово. Едновременно през всичките години съм била и учител. Отначало две години преподавах в Текстилния техникум „Йордан Радославов“ в Габрово.

С откриване на Математическа гимназия постъпих учител по химия. Тогава занятията се водеха в сградата на Априловска гимназия и ползвахме техния кабинет по химия. Отначало нямахме и една епруветка. До края на учебната година нещата се подобриха. На следващата година часовете по химия се увеличиха. С постъпване на моята добра колега Елена Цифудин създадохме набора от необходими пособия за провеждане на лабораторните занятия. Едва постигнали обзавеждането, Математическа гимназия трябваше за една година да се премести в новата сграда в двора на Механотехникума „Д-р Никола Василиади“. Там имахме прекрасни условия. Наредихме лаборатория, хранилище. Но това бе само за една година. За новата учебна година (1992 г.) само за една нощ с камион всичко трябваше да прехвърлим в новата сграда на Априловска гимназия в квартал Радичевец. Учихме на смени. Тук подредихме кабинета по химия по училищен модел, който бях донесла от Москва, когато бях на курс за усъвършенстване. Класната стая по химия бе лаборатория, обзаведена с мивка на масата и метални ванички на чиновете. Вече имахме добра база за провеждане на занятията.

Още на 1 септември, като се появим в гимназията, директорът Вергил Димитров ни казваше: „Направете списък на необходимите материали за лабораторни упражнения и отидете с домакина да ги закупите“.

- Как се разви обучението по химия?

- Като методист имах три дни часове в училище, а през останалите (тогава работната седмица беше шест дни) с колеги обикаляхме района.

Випуск 1996 г. в кабинета по химия

Паралелка по химия в Математическа гимназия бе организирана за първи път в Габровски окръг. Учениците в нея работеха по разширена програма. Обучението бе по-задълбочено, което позволи участието на ученици в олимпиади - общински, окръжни, национални. Всяка година имаше поне по трима ученици, участници на републикански олимпиади. От 1995 година, докато бях в училище, сме имали ученици на първите места от националната олимпиада. Имаше ученик, който ходи на международна олимпиада в Полша и спечели сребърен медал. Васил Атанасов бе с отлично представяне на национална олимпиада по химия 2000 година и бе приет без изпит в Софийския университет, специалност „Химия“. В момента е професор по токсикология във ВМА. Защитата му е била при проф. Мутафчийски. Още във втори клас е мечтаел да стане криминален следовател…

Юлиян Загранярски е доцент в Химическия факултет, катедра „Органична химия“ на СУ „Св. Климент Охридски“. Йордан Милев е много известен лекар - хирург в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, София.

Наша възпитаничка е специалист химик в известна фирма в Швеция.

- Творческият подход е важен в педагогическата дейност?

- Така е. За първия учебник по химия се обадиха от МОН с покана за участие в работа по учебника за VIII клас по химия. Успехът на нашите ученици на олимпиади вероятно бе насочил внимание към нашата Математическа гимназия. Учебникът бе одобрен без преработки на конкурс между два екипа и по него се преподаваше в страната до 2003 година. Тогава участваха два колектива. От Габрово бяхме с Елена Цифудин и другия колектив от Пловдив (1984 г.). Ние спечелихме конкурса и получихме шест месеца творчески отпуск. Работихме усилено. Развихме целия учебник. Тогава нямаше компютри, мобилни телефони. Всичко пишехме на ръка. Ръкописите ги представяхме в София на академично одобрение. В съдържанието на учебника влизаха: Строеж на атома, Химична връзка, Електролитна дисоциация, Йонообменни реакции, Редукционни процеси. За първи път в българско училище нашият учебник въведе понятието „степен на окисление“.

За учениците си от десети клас написах тест, когато още тази форма на изпитване не се познаваше. Следях за новости в обучението по химия. Получавах списание „Химия в школе“, в което имаше разработки както за опита в руското училище, така и преводни публикации с новости в науката химия, които могат да се използват. Веднъж бе публикуван тест и реших какво е да направя и аз такъв по учебника за IX клас и как ще реагират моите ученици в Трявна. Зарадвах се, че беше посрещнат с интерес.

- Работата Ви на методист по химия?

- Наред с часовете в училище, работех и с учителите по предмета като методист. Имаше организация на открити уроци, обсъждане на уроци в различните училища от VII - VIII клас и горния курс в целия Габровски окръг. Методистът трябва да е добре подготвен в личен план. Той подготвя литература за ползване от учителите. Тогава много често се организираха методически семинари в София за запознаване с новостите, за усъвършенстване. Нещо, което сега липсва.

С млади учители съм разработвала раздели от уроци. Например за „Йонообменни реакции“ и наблюдавам как върви реализирането им в училище.

Работата на методист ми позволи да се развивам много повече, отколкото ако бях само в училище. Била съм на усъвършенстване в Москва, Минск. Използвах чуждия опит за методиката на урока по химия.

- Най-великото откритие в областта на химията?

- Периодичната система на Менделеев.

На тези години бих сменила изучаването на химия в училище по нова програма, като в основата на всичко тръгваме от строеж на атома. Тогава в VI - VII клас разглеждаме Периодичната система и тогава учениците няма да учат наизуст валентност и степени на окисление, а всичко ще върви по съвсем друг начин.

Мислене, мислене, мислене, новост. Това е.

- Учителят непрекъснато да търси и предизвиква интереса в клас.

- По химия става с онагледяване на всеки урок с подходящи интересни опити. Най-важното за един учител е да накара учениците да мислят и разсъждават, да извеждат изводи.

Една година имах такъв случай: В XI клас съм хванала учебника. В задачата има много неща, които те знаят и биха могли някъде да ги попитат за тях. Една ученичка казва: „Госпожо, откъде вземате тези задачи? Дайте да си ги преснемем“. А задачите бяха в главата ми…

Провеждали сме вечери на химията, подготвени изцяло от учениците от X - XI клас, с интересни опити, които не са включени в програмата.

Един учител трябва да може сам да развива непрекъснато интереса у учениците. Да могат това, което знаят, да го приложат при нов химичен опит. Например в урок по органична химия в X клас, при който едновременно се показва взаимодействието на етанол, глицерол и фенол с натрий. Излизат трима ученика и едновременно поставят във всяка от епруветките по парченце натрий. Реакциите протичат експлозивно при фенола и глицерола, а при етанола водородът въобще не се запалва. И те трябва да обмислят и дадат отговор защо реакциите протичат по различен начин. Фенолът е киселина и реагира най-бързо с натрия. Глицеролът е многовалентен алкохол, не е киселина, но проявява по-силни киселинни свойства...

Имах изградена система, по подобие на един учител от Одеса, за индивидуална работа на учениците. След упражнението, когато те трябва да пишат за свойствата на веществата, давам логически задачи, които ги няма в учебника.

Индивидуалният подход е на първо място. Успехите в училище се дължат на екипната ни работа с Елена Цифудин и Недялка Лукянова. Ние взаимно сме си помагали. Когато подготвяме задачите за явяване на олимпиада, сутрин предварително ги обсъждаме. Едно приятелство и колегиалност в името на науката.

- Първият спомен, когато чуете името Природоматематическа гимназия?

- Учениците, с които съм работила и от последните години са мои истински приятели. Мога всичко да споделя с тях. Трогва съпричастността им. Нуждаех се от кръвопреливане. Пуснах съобщение във Фейсбук. Отзоваха се много мои ученици, които потърсили и други. Даже една вечер пристигна Василев, мой ученик, идващ си от Германия, и при обаждане на приятел той само го попитал: „Къде трябва да отида утре?“… Друг, вече професор във ВМА, вдига телефона: „Ти защо не ми се обади? Посред нощ щях да пристигна“…

- Времето като учител какво откри пред Вас?

- Много приятели - колеги и много ученици.

Учителят създава мислещи ученици. И сега, и сега, като се събера с тях, те са вече изградени личности, добри специалисти и продължават да си помагат. Това е възпитано в тях. Училището освен че обучава и възпитава на другарско отношение, на взаимопомощ.

Много често имам срещи със завършили випуски по случай 24 май, на които се връщат спомени от живота в училище.

А химията като наука на опита изисква предварителна подготовка за урока в училище.