Райна Метева, учител по математика: „Гледайте и мислете, разбирайте и тогава решавайте задачата“

Otkrivane-na-novata-sgrada-na-gimnaziyata---21-april-1981-g.
Откриване на новата сграда на гимназията - 21 април 1981 г.
Райна Метева е родена в Габрово на 15 септември 1946 г. Завършва основното си образование в ОУ „Неофит Рилски“, а средното - в Априловската гимназия, след което и физика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в София.

След завършването на висшето си образование тя постъпва като учител във Вечерната гимназия в Габрово, където преподава две години. По-късно, по покана на Вергил Димитров, преподава на учениците от математическата паралелка към Априловската гимназия, а след това преминава на работа и към новосформираната Математическа гимназия, където се пенсионира.


- Г-жо Метева, Вие сте сред първите преподаватели в МГ „Акад. Иван Гюзелев“ – първо на първата математическата паралелка в Априловската гимназия, а след това и в новосформираната преди 50 г. Математическа гимназия. Какви са Вашите спомени от онова време?

- След дипломирането ми в СУ „Св. Климент Охридски“ в София получих разпределение за работа във Вечерната гимназия към Априловската гимназия (тогава имаше и вечерно обучение за младите хора, които са започнали да работят, но желаят да продължат своето образование). Там работих две години, след което Вергил Димитров ме покани да премина в Математическа гимназия, където бях до пенсионирането си.

- Срещате ли се с Вашите ученици, г-жо Метева, приятни ли са спомените Ви за работата Ви с тях?

- Поддържаме връзка с тях и те винаги ме канят на своите юбилейни срещи, въпреки че по онова време не съм била класна ръководителка. Сега се събира 50-годишният випуск на Математическа гимназия и съм поканена на тяхната среща.

- Вие сте сред първите преподаватели в Математическата гимназия, както и на математическа паралелка преди това в Априловска гимназия?

- Бях в 9-ти клас, когато в страната откриха математически паралелки към гимназиите. В Априловска гимназия имаше две такива паралелки и аз бях в едната от тях. Преподавател по математика ми беше Вергил Димитров. Като преподавател той беше строг, взискателен, с невероятен педагогически подход, с който ни мотивираше непрекъснато за овладяване на знания.

- Вергил Димитров беше и първи директор на Математическата гимназия, бихте ли разказала за годините на нейното утвърждаване, за сформирането на преподавателския екип?

- Той беше директор на Априловска гимназия. И когато откриха на 15 септември 1972 г. Математическа гимназия, Вергил Димитров стана неин директор. Първоначално Математическата гимназия беше с профилирани паралелки по математика, а впоследствие тя прерасна в Природоматематическа с профили физика, химия, биология, география и математика, разбира се.

- Вергил Димитров се беше наложил като най-добрият математик по онова време в Габрово. Какъв беше той като директор?

- Връщате ме към годините на 20-годишното управление на Вергил Димитров. Той беше всеотдаен към гимназията човек, който я отглеждаше като новородено дете. През годините се разрастваше и педагогическият екип. А той умееше да го подбира с утвърдени имена от съответните области. И всички колеги работеха за авторитета на гимназията. Ентусиазмът на учителите се предаваше и на учениците.

Да, той беше добър, много добър математик. От нашия клас, който беше от 26 ученика, 20 бяха приети в различни ВУЗ-ове с приемен изпит по математика. Това доказа нашата подготовка от строгия Вергил Димитров (лек да е пътят му). Той умееше да извлича всичко най-добро от нас, умееше да ни накара да работим упорито. За една зимна ваканция например, той ни възложи да решим 300 задачи, като поиска в тетрадката номерацията им да върви само по страници – първа задача на първа страница, втората на втора страница и т. н. Ако знаете какво преписване беше тогава?! Един на друг си прехвърляхме задачите.

- Какви са живите Ви спомени за него, които пазите до днес и ще продължавате да пазите в паметта си?

- Като директор той беше авторитетен, уважаван не само заради големия си ръст, а като професионалист и управленец. Спомням си, че към Съвета за образование в Габрово имаше идея за сливането на Априловска и Математическа гимназия със съответните профили. Той беше поканен на общинското съвещание по този повод. После ни разказа: „Излязох оттам с мокра риза, но запазих самостоятелността на гимназията“.

Така че спомените ми за съвместната работа с Вергил Димитров са живи и до днес, а и не са малко. Ще споделя само някои от тях. Като например факта, че той държеше изключително много и ние да се развиваме. Всяка година през пролетните ваканции на Слънчев бряг се провеждаха конференции на Съюза на математиците в България и ние задължително трябваше да участваме в тях. Както и да посещаваме всички лекции, по време на които се изнасяха доклади по интересни математически теми и научни постижения, за да обогатяваме нашите знания и да израстваме в професията.

Нашата гимназия беше в дружески отношения с гимназията във Велико Търново. Вергил Димитров организираше летни лагер-школи за около 100 човека в Плачковци и в училището на Етъра за изявени ученици от двете гимназии. Самата аз бях началник на лагер-школата в училището на Етъра, където участниците бяха 120 човека. Трябваше да извърша цялостната подготовка за тези летни лагери – по настаняването на учениците, осигуряването на топла и питателна храна, лекции на преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски“ и от Софийската математическа гимназия по предварително подготвена от него програма. Това помогна за успеха на нашите ученици на националните ученически състезания и олимпиади.

А когато сградата на Априловска гимназия се преобразува в Музей на образованието, ние бяхме преместени да работим в Механотехникума и в училище „Ангел Денчев“, където децата учеха втора смяна. А тогава имаше режим на тока и през последните часове в класните стаи вече беше тъмно. Въпреки това Вергил Димитров не разпусна учениците, а държеше да се провеждат всички учебни часове. И тайно проверяваше кой как се справя с извънредната ситуация.

- И как се справяхте, когато нямаше ток?

- По история и география беше лесно. Но не беше така в часовете по математика и химия. Ние се чудехме как да подходим и разказвахме подробно теорията по тези дисциплини. Самата аз например се бях подготвила и им разказвах историята на науката математика. Но най-важното е, че тогава нашите ученици посрещаха с изключителен интерес непознатите дотогава за тях исторически данни за математиката, за химията. Ние така подготвяхме програмата, че учителите да успеят да бъдат в учебните часове в сградата на техникума и в сградата на училище „Ангел Денчев“. Но децата от един клас, който трябваше да е на първия етаж на Техникума, отворили прозореца и избягали по тъмното от часа. Точно тогава Вергил Димитров влиза за часа по математика, а класната стая - празна. Всички очаквахме, че ще хвърчат глави, както се казва, но той не наказа никого.

- Със сигурност имате и приятни спомени от онези години?

- Наистина не ни липсваха и приятни спомени – екскурзии до Враца и Видин, Смолян, където се срещахме с педагогическите колективи на математическите гимназии. Организирахме екскурзии до забележителни места в страната, на които Вергил Димитров обичаше да ни води. Както и на походи по желание, разбира се, за бране на гъби, шипки и билки – той беше голям природолюбител.

- Как самата Вие се чувствахте като учител в Математическата гимназия?

- Бях притеснена от отговорността, която трябва да нося. Смятах, че трябва да докажа на нашите ученици, че има качествени учители. И така се чувствах. Считах, че ако учителят е добър, той ще успее да вдъхне у ученика любов към знанието, към науката.

Тук искам да подчертая, че работих в чудесни педагогически колективи на знаещи, можещи, амбициозни колеги с дружески взаимоотношения между всички нас.

За половинвековната история на Математическата гимназия броят на успелите ученици е голям. Знанията им са дело на техните учители и са трамплин за бъдещата им успешна реализация в различни области. Те превзеха Япония, Европа, САЩ. Те са навсякъде и винаги доказват своята обич и уважение към своето училище – габровската Математическа гимназия.

- Какво беше отношението на габровската общественост към Математическата гимназия?

- Считам, че оценката на габровската общественост е положителна. Тя се формира на базата на постигнатите успехи на възпитаниците на нашата гимназия.

- Как мотивирахте тогавашните ученици да се стремят към повече знания?

- Моите ученици мотивирах с една мисъл, която Вергил Димитров като мой преподавател нееднократно ни повтаряше. И тя е: „Да гледаш и да разбираш е най-прекрасният дар на природата“. Той често ни съветваше така: „Гледайте и мислете, разбирайте и тогава решавайте задачата“.

Тук искам да спомена за това, че във времето, когато Йордан Ташков беше директор на гимназията, той включи нашето училище в проект за размяна на ученици с училище от Италия. Първо италианските средношколци гостуваха в Габрово, а след това ние гостувахме в тяхното училище. С тях се работеше по групи и по интереси – наука, рисуване, музика, спорт и т. н. Когато с нашите ученици бяхме в Италия, голямо впечатление ми направи откриването на учебната година там – съвсем различно от традициите, които имаме тук. Наред с обучителните занятия, директорът на училището беше подготвил невероятна културна програма за децата. Ще споделя само посещението ни в Милано, където бяхме в църквата „Ченаколо“, която по време на бомбардировките е била разрушена до основи. Но нашето учудване беше, когато влязохме в една голяма зала на странична пристройка и срещу нас на бялата стена в пълния си блясък видяхме оригинала на „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи. Тя беше точно срещу входа на пристройката. И най-интересното беше, че бомбардировките по време на Втората световна война са причинили само една лека пукнатина в стената, на която е картината. Учениците и ние останахме буквално без дъх. Това за нас беше невероятно, незабравимо – да се докоснем до оригинала на творението на големия Леонардо да Винчи „Тайната вечеря“.

Незабравимо за мен ще остане и посещението ни в замъка „Сфорцеско“ в Милано. В една от залите, които разгледахме, се намираше оригиналната скулптура на Микеланджело „Дева Мария и младенеца“, която не е завършена напълно поради неговата кончина. Тогава бяхме във Венеция, в Двореца на дожите, но наистина за нас незабравими ще останат срещите ни именно с оригиналите на световните шедьоври „Тайната вечеря“ и „Света Дева Мария с младенеца“.

- Да се върнем към половинвековния юбилей на МГ, какво е за Вас той? Все пак и Вие бяхте сред хората, които са участвали в първите направени крачки за утвърждаването на гимназията.

- Половин век! Време за зрялост. Колко неусетно премина времето. Ние работихме и бавно остаряваме. Горда съм, че бях част от историята на това училище от първите му крачки до моето пенсиониране. Радвам се, че сега гимназията е в уверените ръце на г-жа Цветана Кюмюрджиева, която с желание, устрем и амбиция модернизира кабинети, зали, спортни площадки. Училището е оценено като едно от малкото в страната най-модерно и подходящо за успешно обучение в синхрон с новите високи изисквания на съвремието ни. Гимназията ни, която е разположена на високо, е с устремен поглед към Балкана и небесните висини.

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

  1. Още от 50 години ПМГ

Към началото