Венци Петров: "Да станеш футболист, не трябва само да тренираш и да тичаш, ами трябва и да гледаш, и да мислиш"

Топ новина!
Ventsi-Petrov-e-krainiyat-vlyavo-na-vtorata-reditsa
Венци Петров е крайният вляво на втората редица

През септември Габрово ще отбележи 100 години организиран футбол. Юбилеят включва редица прояви, кулминацията на които е на 21 септември. Вестник „100 вести“ се присъединява към 100-годишнината със специална рубрика, в която всеки понеделник ще представя легендите на габровския футбол.
Днешната среща е с Венцислав Петров, който има щастието да свърже спортната си кариера с най-силните година на габровския футбол. Почитателите на „Чардафон-Орловец“ („Янтра“) пазят отлични спомени за дошлия от София 20-годишен футболист както с неговата игра на терена, така и извън игрището.

- Г-н Петров, коя година е начало на футболната Ви кариера?
- Беше през 1961-ва, на 11 години майка ме заведе за първи път на стадиона, за да ме запише да тренирам футбол и участвам в тренировка. Живеехме до „Пирогов”, което според тогавашното райониране означаваше, че трябва да играя в дружество „Славия“. На мен обаче на сърце ми беше ЦСКА, тогава ЦДНА - един от столичните грандове - понеже баща ми беше военен, позволиха да бъда записан там. Започнах да тренирам и оттогава през всички възрастови групи до старша съм бил капитан на абсолютно всички отбори - деца. Републикански шампион съм с юноши старша възраст на ЦДНА.
През 1962 година се обединихме с „Червено знаме“ и станахме ЦДНА „Червено знаме“. Тренирахме чак на Четвърти километър, където е „Червено знаме“. После се обединихме със „Септември“ и стана ЦСКА „Септемврийско знаме”.
Всъщност от 11-годишна възраст започнах да се занимавам сериозно - пътувах всеки ден през половината столица, от училище на тренировка, от тренировка вкъщи - връщах се вечер и заспивах от умора.
- За да не подминем момента, едно кратко уточнение - майка Ви ли беше фен на футбола?
- И двамата ми родители много обичаха футбола, но тя беше по-свободна и пое грижата за записването ми в отбора. На официална среща е идвала само един път и точно тогава ме контузиха жестоко, играехме с ГДР и за късмет тя видя този момент.
Иначе баща ми, вуйчо ми, чичо ми - всички бяха привърженици на ЦДНА и горещо ме подкрепяха.

Пълното интервю с един от най-запомнящите се футболисти от златното поколение на габровския "Чардафон-Орловец", прекръстен по-късно във ФК "Янтра" - в брой 52 на "100 вести", 18.03.2019 г.

Коментирай!

За да коментирате, влезте в профила си или се регистрирйте. Ако нямате регистрация, може да се регистрирате тук. Можете директно да коментирате чрез профила си във Facebook.

0 коментара

Към началото
  1. Още от Футбол

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня