Венета Георгиева-Козарева: „В ДХС се срещат езикът на хумора и чуждият език”

<p>Венета Георгиева-Козарева – специалист по руски език от Дома на
Венета Георгиева-Козарева: „В

Венета Георгиева-Козарева – специалист по руски език от Дома на хумора и сатирата, беше в град Минск, където участва в IV Международна научно-практическа конференция - „Руският език – език на международното общуване“. Тя се орга

Според Венета Козарева хубавото на такива форуми е, че се срещаш с нови и интересни хора, разменя интересни идеи. Габровската представителка логично се ползвала със специално отношение от колегите си. „Като кажеш, че си от Дома на хумора и сатирата, веднага отношението се променя, интересът се качва изключително много – признава Венета Козарева. -  Много голям интерес имаше и към книгата „Габровският хумор“, за която стана дума в моя доклад.“

....

- Какви ползи извлякохте за себе си, за Дома на хумора и за Габрово от участието си в тази конференция? На каква тема беше докладът Ви?
- Наистина покрай една научна конференция могат да се прибавят и много други ползи за институцията, за града, за страната. Защото като мръднеш извън границата, ти вече не си само представител на своето семейство и собствената си персона, а си представител на държавата и това те натоварва с нови отговорности. От България участвахме четирима човека – от едно руско училище, от Софийската градска библиотека и от Инспектората по образование във Враца. Аз посветих своя доклад на Дома на хумора и сатирата и по-точно отделих темата за това как руският език е медиатор на контактите между творците. Смятам, че всеки би се съгласил с една такава гледна точка. Не е достатъчно перфектното владеене на чужди езици за една културна институция, не е достатъчно, за да се осъществява диалог с творци и институции извън страната. Много е важно да има съответното уважително отношение, внимание към личността на авторите, да има грижовно отношение към техните творби, които остават в нашия музей. На територията на Дома на хумора се срещат два международни езика – езикът на хумора и чуждият език. Те превръщат тази територия в пространство на свободно общуване без бариери, където господства само уважението към творците и взаимното разбирателство.
И ако руският език в случая е разбираем чрез превод, езикът на хумора сам по себе си е комуникационен, преодолява граници, сваля бариери и няма нужда от преводачи. В това всеки би се убедил, ако посети Дома на хумора и сатирата.
Бих искала да кажа и още нещо – в края на месец октомври Домът на хумора получи две отличия в конкурса „Златното перо на Русия“. Директорът на Дома на хумора Татяна Цанкова е отличена със „Златното перо“ в раздела за организиране на събития, а в раздела за хумор, за книгата „Габровският хумор“ аз получих наградата „Сребърното перо“. В Дома на хумора, виждайки непрекъснато културните ценности около себе си, не се замисляме и ги възприемаме като „част от пейзажа“. Ние например реагираме на габровските вицове така, както реагираме на поздрава „Добър ден“. Но само да мръднем извън града, виждаме естествена човешка искрена реакция към явлението габровски хумор изобщо, да не говорим за отношението към Дома на хумора. Така че тези награди за града и Дома на хумора са престижно отличие, заслужено между много други кандидати.
- Преди години у нас задължително се изучаваше руски език. Сега е модерно да се учи английски. Какво е бъдещето на руския език у нас?
- Не се наемам с прогнози какво може да е бъдещето. Чуждият език е нещо много важно в съвременната комуникация. Но зад едно перфектно владеене на някакъв чужд език стоят много други важни неща, които трябва да притежава човекът, започнал да учи език. Той трябва да има един огромен багаж от знания на своя роден език преди всичко.
Аз искрено съветвам младите хора да трупат такива знания успоредно с изучаването на чуждите езици. Защото чуждият език е като едно бастунче за човек, който трудно се движи, но само то не е достатъчно. С човека ние общуваме и духовно, общуваме с неговата личност, с неговата култура, ерудиция. Така че зад някой чужд език стои всичко това.
- Много са творците, гости на Дома на хумора, с които сте контактувала през годините и като преводач. Имате ли някакъв весел спомен за грешка в превода?
- Да, човек никога не би трябвало да казва, че знае перфектно един език, защото всеки се е родил, наследявайки с гените си езика на своите родители. Винаги има една тънка нишка, която може да издаде човека, че това не е родният му език. Важното е да няма големи гафове. Аз например си спомням един случай, когато много възторжено казах на едно място в чужбина на руски „ние се къпахме“. Думата за къпане на руски има нюанси за къпане в баня или в река, езеро, море. Тогава от емоция от първата среща с руската баня аз размених думите и събудих любопитството на моите събеседници как по това време на годината сме се къпали в езерото.

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Към началото