Васил Левски е роден през 1840 година

- Проф. Митев, много неща не знаем за Васил Левски...

- Да, наистина документалните следи за делото и заветите на Апостола не са чак толкова много. В неговата биография има твърде много бели полета, както и много спорни въпроси, които десетилетия не могат да намерят еднозначното си решение.

Повече от едно столетие изследователите на политическото ни възраждане полагат последователни и целенасочени усилия за издирване и обнародване на автентичните свидетелства за живота на Васил Левски. Постигнатото досега от няколко поколения специалисти заслужава признание, защото откритите и публикувани от Димитър Страшимиров, Панчо Дорев, Васил Шанов, Гълъб Гълъбов, Владимир Тодоров - Хиндалов, Петър Миятев и др. архивни материали продължават да са ценно градиво и за биографията на Апостола, и за историята на комитетското дело през 60-70-те години на XIX век. За съжаление, все още оскъдни и фрагменитирани са познанията ни за отделните събития и професионалните историци водят острастени спорове от десетилетия. Затова всеки новооткрит документ позволява не само да се допълват вече известните ни факти за житейския път на Дякона и да се очертаят нови щрихи в общата картина, отразяваща състоянието и динамиката в развитието на революционната организация, но и да се обогатяват представите ни за времето и за премеждията на Левски, за неговите съмишленици, за опонентите и предателите му.

Създаването на първия революционен комитет не е еднократен акт…

- Достъпът до турските архиви открива ли нови възможности пред изследователите?

- Преди години, времето на Студената война, това бе невъзможно. Слава Богу, днес, който има желание и възможност да работи с османотурските документи, може да го направи без никакви пречки от страна на турските архиви. Хубавото е това, което ни подпомогна при издирване на новите документи, че колегите в турските архиви започнаха от години насам да дигитализират огромното документално богатство, унаследено от Османската империя, която съществува до 1923 г. Става дума за милиони документи, малка част от които още не са проучвани. Тяхното дигитализиране позволява всеки един османист да подбере онова, което му върши работа за темата, която проучва. По този начин бяха открити следите на тези нови документи и бяха поръчани. В кратки срокове получихме дигитални копия на тези документи. Благодарение на няколко наши великолепно подготвени османисти начело с проф. Орлин Събев, доц. Стефан Андреев и др. документите бяха преведени. По-голямата част от тях бяха отпечатани през последните три-четири години.

Днес по повод откриването в НМО на гостуващата изложба „Бунтът на духа – основна сила по пътя към свободата“ на Национален музей „Васил Левски“ – Карлово,

Дора Чаушева, директор на музея, представи пред нас тук донесеното второ допълнено и преработено издание „Нови документи за издирването и следствието срещу Васил Левски и участниците в Арабаконашкия обир“, София, 2020 г. Свършеното от авторите Виктор Комбов и Дора Чаушева за установяване, дигитализиране и публикуване на непознатите досега турски архивни материали трябва да бъде оценено като безспорен принос за родната историопис.

- Какво най-любопитно е открито досега?

- Ако мога да обобщя кое е най-новото и любопитното в тези нови документални свидетелства, на първо място ще започна с възможността да коригираме годината на раждане на Апостола.

Досега се приема, че Васил Левски е роден на 6 юли 1837 година, но малцина българи знаят, че тази година е определена на един семеен съвет след Освобождението в 1895 г. около шумните тържества по откриване на софийския паметник на Васил Левски. Семейството се събира и след бурни дебати се обединява, че Васил Левски е роден през 1837 г. Очевидно е, че при липсата на каквито и да било други документи винаги ще има известно съмнение дали тази година е вярна. И неслучайно през десетилетията се появиха и други възможни датировки за рождената година на Васил Левски. Някои изследователи защитават тезата, че той е роден в 1846 г., която извеждат на основата на протоколите от разпитите на Васил Левски в София, в които е записано с думите му, че той е на 26 – 27 години. И ако излезем от годината на смъртта – 1873, излиза, че рождената година е 1846.

Наш млад колега от Пловдивския исторически музей – Видин Сукарев, преди години попадна на една дописка във вестник „Съветник“ от 1864 година, в която се коментира как в Карлово един млад дякон се е отказал от служба на Бога. За този случай се споменава изрично, че става дума за Васил Левски и че е бил на 15 години, когато се е замонашил. Ние знаем за тази година на замонашването му в Сопотския манастир (1858 г.) и като извадим 15 години, се получава 1843 г. Другата година не стъпва на автентични документи. В последните няколко години един млад османист - Григор Бойков, работи в Център за Източна Европа във Виена, попадна на турски регистри на мъжкото население (с малките имена, защото данъците засягат основно мъжете) за град Карлово за период около 25 – 30 години. В тях може да се проследи как нараства семейството на двамата братя - Въло и Иван, от 1833 до 1850 г. Ние разполагаме с няколко регистъра, които позволяват да се проследи кога се раждат синовете на Въло и Иван. И за първи път името на Васил Левски се появява в 1844 г., където е записан, че е на четири години. Това категорично ни дава основание да приемем, че годината на раждане на Васил Левски е 1840 г.

Преди година с колегата Бойков направихме една публикация в списание „История“, за да може по-тесният кръг на професионални историци да получи информация за тези нови документални свидетелства.

Да се надяваме, че във времето постепенно тази нова хипотеза ще придобие по-голяма гражданственост и ще се наложи. Наясно съм, че това може да стане трудно, защото поколение след поколение всички ние знаем, че Левски е роден в 1837 г.

- И христовата възраст на Апостола?

- Да. Съвпада, когато е екзекутиран.

- Какво засяга друга част новоиздирени документи?

- Те са свързани с обира на турската поща при Арабаконак, открити от Виктор Комбов в Османския архив в Истанбул. В тях излиза информация за действията на властите за разкриване на участниците в обира и неутрализиране на изградената под ръководството на Апостола комитетска мрежа в Българско. Новите документи поставят и нови, и то сериозни въпроси. Вероятно ще има още по-разгорещени дебати около неподозирани възможни предателства, които са свързани или подготвят залавянето на Левски. Изключително ценна е откритата фотография на Апостола, по която той е издирван в края на 1872 г.

Голям шок за изследователите бе, че един месец преди обира турските власти са наясно с района и комитетската организация. Десетилетия повтаряме, че до разкриване на участниците в обира на турската поща при Арабаконак властите не са разполагали с информация както за разрастващата се конспиративна мрежа на юг от река Дунав, така и за дейността на Васил Левски. Документите, с които разполагаме днес, доказват по категоричен начин, че още преди провеждане на Арабаконашката акция от 22 септември 1872 г. управата на Дунавския вилает е получавала по агентурен път подробна информация и за Левски, и за комитетското дело.

Трябва да се анализират и податките за броя на заподозрените и разпитвани комитетски дейци (повече от 400 – 500 души, от които много млади, богати, образовани), за социалния облик и поведението на арестуваните българи, за опита на Димитър Общи да се самоубие (както повелява уставът при залавяне от турската власт), за пробиви в нелегалните куриерски канали, използвани от БРЦК и от Левски.

Не Димитър Общи е основният виновник за предателството. Турската власт е знаела кой е Васил Левски. Турската агентура е била много активна и в Русия (Одеса) за контролиране на българската емиграция. Ето защо е необходимо разкриване на историческата истина докрай.

- А относно датата на честване 19 февруари - гибелта на Апостола?

- За нас, историците, спор няма, защото вече във всички учебници дата на обесването на Васил Левски се отбелязва - 18 февруари, което е по нов стил. По стар стил датата е 6 февруари. Става дума и за още една допълнителна грешка. Преди години проф. Иван Стоянов от ВТУ, един от изявените изследователи на българското националноосвободително движение, на Васил Левски и Любен Каравелов, много често се опитваше да го обясни на широката аудитория, когато изнасяше лекции. Ние всъщност бъркаме и с датата 18 февруари. Защо? Защото в 1916 г., когато в България официално се приема новият Грегориански календар – от 1 април влизаме директно в 14 април. Разликата между стария и новия стил е преодоляна още в 1916 г. Сега, когато към съответната дата добавим още 12 дни, та ние два пъти правим добавката от тези 12 дни. И в конкретния случай се указва, че разликата между стария и новия стил не е 12, а 24 дни.

Лично аз смятам, че правилната дата трябва да бъде 6 февруари. Понеже 19 февруари е добила гражданственост от години, историците се опитваме да го обясним на широката аудитория, но за съжаление, нашите управници не могат да смятат добре или не искат и гибелта на Апостола погрешно продължават да отбелязват на 19 февруари.

- Академичната общност на Великотърновския университет наскоро предложи 24 май за национален празник. Вашето виждане?

- Мисля, че 3 март не трябва да се изхвърля от националния календар. 3 март отваря нов хоризонт. България става държава.

Преди 1 година проф. Петко Петков от ВТУ с колеги предложи честването на националния празник да е на 20 април - деня на Априлското въстание. Но и там има много оръжие, много кръв…

24 май би могъл да обедини българското общество.

Подкрепям опита на колеги управляващите да оправят изписванията на датите в националния календар от стар стил в нов стил.

- Защо след 149 години още не можем да постигнем идеала на Васил Левски за демократска република?

- Труден въпрос ми задавате. Преди години един от моите големи учители - проф. Николай Генчев, който е изявен изследовател на Васил Левски, коментираше точно своята гледна точка по въпроса защо не успяваме да постигнем идеала на Васил Левски. Според мен много млада нация сме. Може да прозвучи еретично, но ние знаем, че 1500 - 1600 години съществува българският народ, но като нация, като национално самосъзнание, национално самочувствие сме от Възраждането. Много често се спекулира, че българите сме първи в разни неща. Ако бяхме първи, защо сме в такова състояние 30 и кусур години и не можем да излезем от дупката, в която попаднахме – икономическа, социална и политическа. Всякакви външни сили ни заобикалят и не можем да се справим. Някак си като се бием в гърдите с миналото, не е достойно за един съвременен европейски народ, какъвто претендираме да бъдем. Големият проблем, моето мнение е, че в нашата история много тежко е наследството на османското господство. Това са пет столетия, през които ние нямаме елит – образован, с опит, а когато една държава е лишена от своя подготвен елит, тя няма добри перспективи да може лесно да се решават всякакви спорни въпроси, които възникват в развитието ни.

- Но съседите ни?

- Започват по-отрано да се самоосъзнават като общност, като нация. И при гърците, и при сърбите, и при румъните е така. Те получават много по-рано възможност да възстановят своята независима държава, за разлика от нас. С изключение на албанците, ние си получаваме по-рано свободата и независимостта. Винаги сме били обект на всякакви политически разногласия по линия на конфликти между Великите сили. А политическият ни елит фактически се променя през 40 – 50 години основно, ако проследим нашата история…