„В новата експозиция сме се постарали да вложим най-съвременните тенденции в представяне на културно-историческото наследство"

   Росен Йосифов е директор на Регионален исторически музей – Габрово от декември 2022 г. Завършил е ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност история и археология. Бил е уредник на отдел „Археология“ от 1997 г., главен уредник в музея. Участва в  археологически проучвания, научни конференции, автор на научни и научнопопулярни публикации, специализирани музейни издания.

– Г-н Йосифов, кой е приоритетът в дейността на Регионален исторически музей – Габрово, откакто поехте кормилото на културния институт със 150-годишна история?

– След двугодишния реставрационен период, за радост сградата на Регионален исторически музей Габрово от 1904 г., построена по проект на един от най-известните български архитекти Никола Лазаров, вече грее в целия си блясък. Тя е паметник на културата – недвижима културна ценност от национално значение. Била е жилищно-търговска сграда на известната габровска промишлено-търговска фамилия Хаджистойчеви.

От 20-те години на XX век е клон на БНБ, преустроена като такава от 1930 г., до началото на 90-те години, когато там е настанена Първа частна банка. От 2004 г. с решение на Община Габрово тя е предоставена на Историческия музей.

Много скоро габровската общественост и гостите на града ще могат да се насладят и на вътрешното великолепие на сградата с новата постоянна експозиция „Габрово и габровци“. За първи път се представя миналото на Габровския край с богатото културно-историческо наследство от периода на праисторията (50 000 г. пр. н. е.) до най-новата история – Национализацията 1947 г.

- С какво новата експозиция ще зарадва първите посетители?

- На първо място ще привлича модерното музейното обзавеждане – витрини с вътрешно осветление за добро представяне на музейните експонати от различни исторически епохи. Автор на идейния проект за художествено-пространствения дизайн е младият габровски дизайнер Мартина Денева, която тръгва от изследователската работа на поколения музейни работници.

Южната зала на партера показва археологическото богатство на Габровския край от праисторията в пещерата Бачо Киро до XIV век с възникване на Габрово като селище със средновековно минало. На партера още две зали включват османския период и Възраждането, наситени и с атракции. Пак на партера Северната зала е посветена на следосвобожденската история на града до началото на социалистическия период“. В тези зали на експозицията са създадени сценографски зони - места за забавление, при които посетителят може да докосва специално изработени инсталации и да научава нови неща за историята на Габрово. Всичко това се допълва от модерни технически средства – екрани, устройства с холограмни панели и други, които дават допълнителна информация. Например посетителят при отваряне на търговски шкаф от периода на Възраждането може да открие образци от най-продаваните тогава габровски стоки. На екран се появява двуезична информация за показаните артикули и развитата търговия с тях - ножове, грънчарски, кожарски, гайтанджийски и други изделия с най- голям експорт. За първи път посетителят ще проследи на анимирана карта от 1872 г. габровските търговски връзки в Европа (търговски къщи в Русия, Румъния, Англия, Фрнция, Австро - Унгария и др.).

В банкерския кабинет може да се види първата българска банкнота – 20 лева със златно покритие от 1885 г., уникален екземпляр, притежаван единствено от Регионален исторически музей (РИМ) Габрово.

В експозицията сме се постарали да вложим най-съвременните тенденции в представяне на културно - историческото наследство.

Част от дарението на фамилия д-р Иванови

– Как е развита по-нататък темата „Габрово и габровци“?

– На първия етаж е отредено място на „Бележити личности от Габрово“ с национален принос и в историята на Габровския край. Още в първата зала е представена фамилия Хаджистойчеви, следват тези на архимандрит Йосиф Соколски, Продан Тишков - Чардафон, героят на Съединението, заслужилият габровски кмет Илия Кожухаров и символа на габровската индустриална мощ Пенчо Семов.

В тези зали освен интериори и витрини с експонати, технически средства ще дават също допълнителна информация. С интерактивен подход в последната зала - със завъртане на един корабен щурвал пред посетителя ще се появи видео - заснетата с дрон великолепна сграда на Пенчо Семов „Парахода“ със запазени архивни кино - кадри от живота на щедрия благодетел.

С помощта на това атрактивно, съвременно музеоложко представяне на историческото минало се надяваме, че Габрово ще получи един много привлекателен културен продукт в интерес на гражданите и туризма.

- Разбира се, за привлекателността на РИМ допринася богатството на музейния фонд, нали?.

- РИМ – Габрово е един от фондово най-богатите музеи в страната с над 100 000 движими културни ценности от праисторията до най-новото време. Неговото начало е училищния музей при Априловската гимназия създаден от Райчо Каролев през 1883 г., наречен „Априловски“. Той е третата културна институция в града след църквата и училището.

РИМ е приемник и на Историографско дружество „Габрово“ с музей, за чиято дейност заслуга има историографът на Габрово д-р Петър Цончев. Двата музея се обединяват през 1929 г.. Развитието на музейното дело продължава Градският исторически и Окръжният исторически музей.

- Даренията как се вписват в новопостъпилото фондово богатство?

– Музеят съществува и живее благодарение на своята публика и на своите дарители. През миналата година, 150-годишнината на музея и 150 години от рождението на Пенчо Семов, бяха обявени три дарителски кампании. Получихме няколко големи дарения. Сред тях е това на Нели Иванова Димитрова, наследник на фамилия д-р Иванови. Авторитетните лекари в Габрово, баща и син д-р Иванови от началото и средата на миналия век, са завършили медицина във Франция. Д-р Иван Иванов (1910 – 1999) е един от първите лекари в Габрово с докторска дисертация, участник е в Отечествената война. Дарението включва над 1000 културни ценности и вещи от следосвобожденския период до края на социализма.

Съпругата Нанка д-р Иванова е от фамилия Новоселови, индустриалци с кожарска фабрика. Богата е постъпилата сбирка от документи и мостри на кожи с фирмени надписи и търговски марки, част от които ще бъдат показани в новата постоянна експозиция. Особени интересен е вносният комплект луксозни резбовани мебели от XX век, подходящи за интериора градски бит в експозицията. Фамилия д-р Иванови са известни и с много ценните си дарения на музей „Етър“ и Държавен архив – Габрово.

Климент Денчев Костов, правнук на Иван Недков Петков, представител на железарската индустрия в Габрово дари много ценен семеен албум, а тетрадка с ценни кулинарни рецепти от началото на XX век постъпи от Иванка Василева Карагьозова, съпруга на сина Симеон Недков. Дарин Веселинов Цанков, правнук на известния директор на Априловската гимназия Пенчо Димитров и председател на Историческото дружество, продължи да дарява все нови и нови документи, семейни реликви от прадядо си. Марияна Иванова Жеглова дари много ценен ръкопис за Махлебашийския род със снимки. А Боряна Антонова Влъчкова от София подари мострен плат от памукотекстилна фабрика „Принц Кирил“. Атанас Дилев от с. Кабиле, Ямболско предостави ръчна плетачна машина „Диамант“ от 30-те години на миналия век. От София Ивайло Хинков, внук на Илия Кожухаров, дари ценен семеен албум на дядо си като като кмет и министър с комплект облекло.

Тези дарения свидетелстват за индустриалното (Българският Манчестър, индустриалната столица на България) и културно минало на града, ролята на габровската интелигенция за просперитета на Габрово от оная епоха.

– Как музеят ще продължи традицията за работа с деца?

– Освен сценографските зони в новата експозиция, които ще привличат вниманието им, за първи път ще заработи и Център за работа с деца на първия етаж, непосредствено до експозицията. Техниката отново идва на помощ с Тъч екран, на който с докосване може да се рисува, да се включват специално създадени детски игри с моменти от габровската история.

Имаме опит от работа с училища и детски градини, в които през последните две години наши специалисти гостуват по време на ремонтните дейности в основната музейна сграда.

– Музейната дейност налага ли други промени за работа с посетители?

– Централната зала на партера – бившия паричен салон на БНБ под оберлихта (стъклен покрив за навлизане на естествена дневна светлина), който също се реконструира, ще бъде оборудвана с техника за провеждане на различни културни събития. Вече има интерес и заявки за провеждане на такива с отварянето на музея.

Бронзова хидрия от V – IV век преди Христа

– Проучвателната и научна дейност на музея вървят паралелно.

– Да. През настоящата 2024 година планираме да подновим археологическите проучвания на късноантичната крепост (IV – началото на VII век) североизточно от Габрово на м. Градище. Ще бъде завършено проучването на частта северно от базиликата, започнало 2017 – 2019 г. под научното ръководство на проф. Казимир Попконстантинов от ВТУ. И да започне консервация и реставрация на този участък, за да добие вид като останалата част от обекта. Да се превърне в привлекателно, прекрасно място за туризъм, където е започнала историята на Габрово. Археологически обект – предшественик на средновековно Габрово.

Не случайно музея има научна група от 2018 г. и редовно провежда своите национални конференции. Традиция е партньорството с най-авторитетния Институт за исторически изследвания при БАН, с ВТУ - Историческия факултет. Докладите от конференциите се публикуват в Известия на музея. Досега темата на конференции бе свързана с индустрията. За тази година през м. октомври планираме нова научна конференция с интригуваща тематика „ Стопанство, политика, екология в историческата перспектива на ХХ-ХХІ век“, отново с научен ръководител проф. Илиана Марчева от Института за исторически изследвания при БАН. В случая обвързваме темата с общинската политика за създаване на зелена и чиста среда – Габрово, „зелен град“ за живеене. Екология в историческа перспектива XX – XХI век - това е изключително актуална и важна тематика, която никога не е била изследвана в национален мащаб.

През миналата година музеят издаде за първи път „Сборник с османски документи XV – XVIII век“ със следи за историята на Габрово. Съставител е д-р Ива Инджова. Издание с приносен характер по новооткритите османските документи от Истанбул и Анкара. Те промениха някои представи за Габрово, което се определяше като дервенджийско селище (със специален статут - пазител на прохода), а сега се откри, че тук е имало войнуци през XVII век. Това е друга категория от населението с помощни функции към османската армия, което участва в нейни походи. Има тежко задължение с определени данъчни облекчения. По-рано се знаеше, че войнуци е имало само в севлиевските села.

– В културната дейност привличат организирани празници?

– Така е. Миналата година, след ковид пандемията, в Деня на Габрово и Карнавала, в третата седмица на май, подновихме „Празник на щирника“, който се радва на популярност.

Планираме да подновим и музикалния празник „С песен на сърцето“ през юни в партньорство с НЧ „Будителите 2017“. Изпратени са покани до всички читалища и вокални групи от Габровския край. Идеята ни е фестивалът „С песен на сърцето“ да представя старите градски песни, като атрактивна част от следосвобожденската градска култура. Досега само 10-то издание на фестивала бе с конкурсен характер, който сега се утвърждава и за в бъдеще – с награден фонд.

– И РИМ Габрово насочва усилията си към..?

– Музейната колегия от отделите „Археология“, „Етнография“, „История на българските земи XV – XIX век“, „Нова и най-нова история“ , „Фондови“, Работа с публики“ и „Лаборатория консервация и реставрация“ (кожа, метал, дърво, стъкло, керамика) - дооборудвано със съвременна техника и консумативи, насочва усилията си към подготовка на новата експозиция.

Усилията на екипът в представяне на историческото наследство на Габрово и музейното дело ни задължават да направим най-доброто, музеят да се развие като привлекателен културен и туристически обект.