Уникална изложба в памет на Баракови

Водеща! Izlozhbata-e-eksponirana-v-Hudozhestvena-galeriya-„Hristo-TSokev“-
Изложбата е експонирана в Художествена галерия „Христо Цокев“
Авторите Антония и Иван Баракови заемат важна роля в художествения живот на Габрово

Уникална изложба „Преживяване“ в памет на Антония и Иван Баракови бе открита на 5 юли в Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово.

Експозицията представя 104 творби живопис – творческо постижение с характерните за художниците стил, въображение, тоналност, пластика. Картините, които говорят вместо тях, са от ателието на двамата талантливи автори, ХГ „Христо Цокев“, Музей на хумора и сатирата, приятели. Куратор на изложбата е художникът Георги Каралиев.

Изложбата почит към Антония и Иван Баракови откри д-р Деян Боев, уредник в Художествената галерия.

В спомени за тях се върнаха:

Antoniaj Barakova

Тихомир Русинов, художник:

Времето прекарано с техните творби, сякаш е спряло, но уви, то лети. Не мога да повярвам, че са изминали повече от 20 години. Като че ли вчера бяхме заедно на път за откриване на Националната изложба на художниците педагози в старопрестолния град, където Иван Бараков получи награда за живопис, а на другия ден не беше сред нас след като до последно бяхме заедно на годишната изложба на Групата на габровските художници.

Факт е, че Барачето, както в родния град всички колеги го знаехме, не получи мечтаното от него признание. С една любителска камера заснехме заедно с него творбите от последния им период, след като се бяха нанесли с Антония в своето тъй дългоочквано и мечтано ново, собствено ателие. Сакрално място за всеки художник, където той остава сам със себе си, с творческите си намерения и предизвикателства, с нарисуваното върху платното.

Характерният и неподправен хумор на Барачето винаги беше на място и без да обиди някого, точно и справедливо насочваше, това което мислеше и го вълнуваше, а други колеги споделяха тихо на ухо и все с цел да спечелят нечие благоволение. Може би и затова си отиде рано, преживявайки горчивината на процесите, които се развиваха в Групата на габровските художници по това време. Уви, за много неща беше прав, но знаем добре, че никой не е пророк в собствения си, макар и роден, град. Предчувствайки, че времето за творческа работа е кратко, той го е отразил в циклите: „Спомени за бъдещето“ и „Другия свят“, както и в творбите „Червената къща“ и „Синята къща“ с много подтекст за онези, които гледат и виждат какво е вълнувало художника Иван Бараков.

Той не беше сред избраните и миропомазани творци. Беше заводски художник, по-късно учител по рисуване в Севлиево.

Дори с Антония изрисуваха цял кораб в Швейцария.

В Севлиево се откри юбилейна изложба за 50-годишнината му. За жалост, година след това ни напусна.

Бях комендант на пленер в Китен, организиран като международен от него. Споменът ми е незабравим. И Антония участваше. Тя никога не изразяваше своите претенции на художник. Беше с поетичен дух, с нежна, лъчезарна душа на жена, съпруга и майка отразено в картините „Музика“, „Концерт за виолончело“, „Раковини“, „Композиция“.