Уникална изложба в памет на Баракови

Уникална изложба „Преживяване“ в памет на Антония и Иван Баракови бе открита на 5 юли в Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово.

Експозицията представя 104 творби живопис – творческо постижение с характерните за художниците стил, въображение, тоналност, пластика. Картините, които говорят вместо тях, са от ателието на двамата талантливи автори, ХГ „Христо Цокев“, Музей на хумора и сатирата, приятели. Куратор на изложбата е художникът Георги Каралиев.

Изложбата почит към Антония и Иван Баракови откри д-р Деян Боев, уредник в Художествената галерия.

В спомени за тях се върнаха:

Тихомир Русинов, художник:

„Времето прекарано с техните творби, сякаш е спряло, но уви, то лети. Не мога да повярвам, че са изминали повече от 20 години. Като че ли вчера бяхме заедно на път за откриване на Националната изложба на художниците педагози в старопрестолния град, където Иван Бараков получи награда за живопис, а на другия ден не беше сред нас след като до последно бяхме заедно на годишната изложба на Групата на габровските художници.

Факт е, че Барачето, както в родния град всички колеги го знаехме, не получи мечтаното от него признание. С една любителска камера заснехме заедно с него творбите от последния им период, след като се бяха нанесли с Антония в своето тъй дългоочквано и мечтано ново, собствено ателие. Сакрално място за всеки художник, където той остава сам със себе си, с творческите си намерения и предизвикателства, с нарисуваното върху платното.

Характерният и неподправен хумор на Барачето винаги беше на място и без да обиди някого, точно и справедливо насочваше, това което мислеше и го вълнуваше, а други колеги споделяха тихо на ухо и все с цел да спечелят нечие благоволение. Може би и затова си отиде рано, преживявайки горчивината на процесите, които се развиваха в Групата на габровските художници по това време. Уви, за много неща беше прав, но знаем добре, че никой не е пророк в собствения си, макар и роден, град. Предчувствайки, че времето за творческа работа е кратко, той го е отразил в циклите: „Спомени за бъдещето“ и „Другия свят“, както и в творбите „Червената къща“ и „Синята къща“ с много подтекст за онези, които гледат и виждат какво е вълнувало художника Иван Бараков.

Той не беше сред избраните и миропомазани творци. Беше заводски художник, по-късно учител по рисуване в Севлиево.

Дори с Антония изрисуваха цял кораб в Швейцария.

В Севлиево се откри юбилейна изложба за 50-годишнината му. За жалост, година след това ни напусна.

Бях комендант на пленер в Китен, организиран като международен от него. Споменът ми е незабравим. И Антония участваше. Тя никога не изразяваше своите претенции на художник. Беше с поетичен дух, с нежна, лъчезарна душа на жена, съпруга и майка отразено в картините „Музика“, „Концерт за виолончело“, „Раковини“, „Композиция“.

Имах щастието да открия нейна самостоятелна изложба в „Дандолови къщи“ в Севлиево. Тогава в нейна чест сътворих нещо поетично:

„Ето подредени, картини красиви,

Говорят прекрасно с цветовете си живи!“

Антония Баракова ни позволи да надникнем в нейния свят, пълен с нежност, музика, хармония, топлина и цветни импресии на пейзажи и натюрморти. Декоративният и свеж рисунък успява да засили усещането за светлина и пространство, за нежност на жена и красота на творец живописец. Този неин свят е изпълнен с желание за живот и пълна хармония на цветовете, без излишна претенциозност, наситен със спонтанна искреност, многолика, но винаги дълбока и човечна истина…

Сред нас сега е тяхното творчество. Както е казал великият Салвадор Дали в своите 10 заповеди към нас, художниците: “Художнико, не бъди пренебрежителен към своето творчество и картини, защото след твоята кончина те ще бъдат пренебрежителни към самия теб“.

И това е факт – други могат да сторят това вместо теб, но картините ви са тук и не са пренебрежителни към вас, авторите им, въпреки че вече не сте между нас. Изкуството винаги може да разчита, че ще намери свой дом там, където има чисти пориви и стремежи за постигане на неговите истини. А каква по-благодатна почва и по-светло и уютно място от тази зала на габровската ни галерия „Христо Цокев“.

Като художник график и техен приятел се чувствам задължен да взема участие в откриването на тази изложба в памет на Антония и Иван Баракови.

И днес на колоната в ателието на Антония и Иван стои надписът картина, за която говори и габровският поет Велизар Велчев:

„Бийте се, плюйте се, убивайте се…

Боричкайте се за власт, играйте си на партии, на държави и войни!

БЕЗ МЕН!!!

Аз се хващам за Млечния път и започвам да се люлея!!!“

Антония и Иван са вече там на Млечния път, а техните живописни картини са тук, сред нас за да ни напомнят, че изкуството е вечно, а животът е кратък и трябва да го живеем по достоен начин.

Бих искал споделеното от мен да остави някаква следа в паметта ни за Антония и Иван Баракови, защото единственият съдник на творчеството на художника е времето!“

Георги Каралиев, художник:

„…И в днешните всякакви или никакви времена и нрави срещаме изложбата на художниците Антония и Иван Баракови.

Вижда се в картините им техният дух, споделени чувства, много лични емоции, цветовете на живота им…

Усещане за истинност, светлост и многостранни послания…

ПРЕЖИВЯВАНЕ

… За нас остават недоизречените думи на добронамереност, колегиалност, прятелство, обич…“

Велизар Велчев, поет:

„Намираме се между картините на изложба, чиито внушения са различни в своята цялост, но това е характерно за такова показване, което може да бъде определено като ретроспекция към едно дългогодишно творчество. С усещането, че те са обединени от излъчването на доброта, на щедрост, на светлина. И на живот.

Самото название на тази изложба, в чиято зала сме се настанило удобно, провокира едно усещане за неудобство; в него се натъкваме на тихото викане към живота, срещу живота, подир живота.

Когато мълчим пред платната на тези талантливи наши приятели, ние усещаме онази копнежност, която е спътница на пътуващите хора, на мечтаещите хора, на знаещите, че когато изкачват близкия хълм, ще видят пред себе си още по-високи планини и още по-стръмни пътеки.

Преди години се шегувахме с Иван, че думата „барак“, турска дума, иде от шеговитото наричане на малко рошаво куче, та оттам и фамилията Баракови. Той се смееше незлобливо, приглаждаше рошавата си глава и продължаваше да рисува рошава живопис с една уж нехайна, но тревожна отговорност пред грундираната канаваца.

Антония, сякаш обратно на това, предпочиташе да мълчи и да се вглъбява в онези състояния на женскост, които правеха картините й някак тихи и сякаш изпълнени с докосвания.

Мисля си, че и сега Антония и Иван отново са заедно.

Някъде там, където се рисува не с бои, ръце и устни, а с душа и огън“.

За приятелите двамата творци като че все така продължават да рисуват земните си преживявания в неземното си битие.