Таня Христова: "С центъра на Кристо Габрово ще се позиционира на световната карта на съвременното изкуство"

Преди това нейната собственост от държавна трябва да бъде прехвърлена на Общината. За идеите за функциониране на центъра, за начинът, по който ще бъде преустроена сградата, за начините на неговото финансиране разказват Маргарита Доровска, директор на Музея на хумора и сатирата, главния дизайнер на музея Мартина Денева и кметът Таня Христова.
"Миналата година на 31 май светът загуби един изключителен художник, най-значимия художник от български произход, който е наш съгражданин. За неговата значимост и днес говори фактът, че наскоро приключи търг, на който бяха предложени предмети от личната колекция на Кристо. Търгът премина при изключителен успех и отбеляза рекорд, едно от произведенията на Кристо и Жан Клод - колаж от проекта "Чадърите" бе продаден на стойност 8 пъти над предвидената цена. Всички предмети и картини бяха продадени на ;цена многократно надминавайки продажната.
През есента на 18 септември ще се извърши откриване на опакованата Триумфална арка в Париж и целият
свят очаква реализацията на този проект.
В Габрово идеята за създаването на Център за съвременно изкуство е отдавнашна, още през 2008 година "Нашето по-голямо Габрово" получава подкрепата на Общинския съвет за създаване на центъра на името на художника. Друго интересно нещо в тази история бе договорът, сключен със семейство Явашеви през 2013 година, по който Община Габрово получи дарение от 50 постера на Кристо. По инициатива на "Нашето по-голямо Габрово" и Музеят на хумора Общински съвет със свое решение от 27 април 2017 отпусна сумата от 29 220 лева от бюджета на Община Габрово за създаване на изложбите “Роден в Габрово които бяха реализирани с голям успех и медийно внимание и “Кристо и Жан-Клод. Проекти” в Музея на хумора и сатирата.
Обсъждани да различни възможности за място на центъра, съществуващи сгради и нов строеж. Какво ще представлява центъра? На първо място той трябва да отразява духа на Кристо, който превръща почти невъзможни идеи в реалност. В тях има много аспекти, като инженерство, като екология, като бизнес, неслучайно моделът Кристо - Жан Клод се преподава в бизнес училището на Харвард. Тук правим връзката с текстила, който има връзка с историята на Габрово",каза Доровска.
Мартина Денева допълни: "Сградата на техникума по текстил се намира в един урбанистичен район, който включва Музеят на хумора, бензиностанцията и паркинга. В този район от началото на века е имало фабрики. През 1973 година е създаден Дома на хумора и сатирата, в непосредствена близост до техникума. Малко по-късно през 1985 година се провежда международен конкурс за идеи за Парк на хумора. Техникумът е създаден в средата на миналия век, за да отговори на нуждите на увеличаващите се производствени мощи в града в текстилното производство. И така до 2008 година, когато сградата е затворена.
Теренът, на който се намират сградите включва три имота, основната сграда корпус 1 е много голяма, тя е на няколко нива, височините на етажите са от 4,5 метра, дължините на големите лаборатории предразполагат за нови функции, като представяне на изкуство. По-ниското тяло е било използвано за административни нужди и учебни зали. При направения оглед се оказва, че в сградата има компрометирани зони, дограмата, подовите настилки. Това е сграда, строена с определени функции да издържа големи, тежки машини. Като масивност, като стабилност сградата е в изключително добро състояние.
Подобни идеи са едни от най-добрите примери за използване на стари индустриални сгради. Днес, когато вече нямаме нужда от тях се оказва по-рентабилно те да бъдат използвани, отколкото да бъдат съборени и унищожени. По целия свят има изключително много примери за преустройства на индустриални сгради, като музеите Тейт в Лондон, Орсе в Париж, МоМа в Ню Йорк, както и Дома на хумора и сатирата в Габрово, който се помещава в сградата на бивша кожарска фабрика. В Румъния фабрика за четки е превърната в културен комплекс.
"Как ще бъде разположен центърът в сградата?Това е много повече от едва обикновена музейна дейност, това ще бъде модел, който не съществува в България. Трябва да търсим най-доброто и устойчиво решение във времето. Засега това е едно намерение, една визия. Оттук нататък те трябва да бъдат облечени във форма, екстериорна от специалисти, които са съчетаят функцията на устойчивост, и визията и характера на сградата, за да отговаря на всичко, което се случва вътре.
Имаме проведени предварителни разговори с министерството на културата, имаме тяхното уверение, че това е обект с национално значение.Реализацията на този проект би било добре да е по начина, по който функционира Дома на хумора и сатирата - има субсидия. Проведени са и разговори с Фонда за регионално развитие - север. Сигурна съм, че Общината има и други идеи за реализация. Повтарям, сградата е в изключително добро състояние.
Центърът за съвременно изкуство ще съдържа както документална изложба за историята на семейство Явашеви в Габрово и детството на Христо, така и изложба, представяща изкуството на Кристо и Жан-Клод. Амбициите на Община Габрово са освен с плакатите, с които разполага Дома на хумора, тази изложба да включи и новопридобити оригинални произведения, така и такива, осигурени чрез дългосрочни заеми от колекционери на Кристо и Жан-Клод. За да функционира като жив организъм, обаче, Центърът следва да предлага нещо повече от две постоянни изложби. Вземайки предвид волята на художника, част от него ще бъде и зала за представяне на млади автори, чието изкуство има общи черти с проектите на Кристо и Жан-Клод, но едновременно с това амбицията ни е да създадем едно динамично пространство, за програмата на което да привлечем дългогодишни съмишленици на Кристо и Жан-Клод - фотографи, филмови режисьори, инженери, колекционери, банкерите, които предоставят на двойката кредити, за да реализират проектите си", каза още Доровска.
Кметът Таня Христова допълни, че такъв мащабен проект никъде по света не може самостоятелно да се издържа. "Културни институти получават подкрепа или на ниво местна власт или от държавата. В нашия случай това е един проект, който е интересен не само от локално измерение, това е един проект, за който със сигурност трябва да се преборим да бъде с национално измерение. Когато представихме съвсем общо идеята пред министъра на културата, той прояви готовност проектът да бъде подкрепен.
Сега е моментът да започнем да работим сериозно за един мащабен проект, който включва в себе си не само как ще бъде ремонтирана сградата. Този ремонт не трябва да бъде просто ремонт, той трябва да позволи в архитектурното трансформиране да се вплетат тези устойчиви модели. Оттук насетне естетиката, материалите, енергийната ефективност да бъдат съчетани с изходната инвестиция, ще бъдат подложени внимателно на оценка. Вече сме в новия програмен период, очаква се покана за подготовка и оценка на проекти, които да бъдат отворени през септември тази година. Подходът на програма "Развитие на регионите" мерките, които могат да се предлагат вече не са ограничени, дадена община сама или в сътрудничество с други общини, институции може да защитава проектите си.
Конкретният модел е това, което се случва в момента с топлоцентралата в София, където се разработва подобно пространство за център за културно развитие, подкрепен от Министерството на културата. Проектът в никакъв случай няма да бъде евтин, той трябва да бъде подчинен на доста много етапи, които ще позволят чрез неговото разработване да се търси внимание, интереси подкрепа. Стъпките, които ще последват ще бъдат съобразени с възможно най-добрите практики. Моментът е изключително подходящ да се развие една концепция, съчетана с конкретна територия, с финансов ресурс, който ще бъде не само за ремонтните работи, който ще трябва да търси възможността, с помощта на държавата, за обезпечаване на дейността за развитие на един бизнес модел, който ще успява да привлича интересни експозиции, резидентни програми. Ако осъществим този проект, мащабът му ще има незабавно положително отношение за привличане на млади хора в създаване на условия за заетост, която е интересна за хора, които са свързани с развитие културните проекти.
По този начин мисля, ще дадем своя принос за развитие на Габрово, като място, в което наистина може да се реализират идеи, да се работи с интересни и успешни хора. На този етап е трудно да кажем каква ще бъде конкретната стойност на проекта, колко ще струва ремонтът на сградата, но по-важно е оттук насетне е да работим върху финансово икономически анализ, който ще позволи да се развие една концепция, която ще бъде устойчива и да може тази идея гарантирано да се обезпечи от своите източници на финансиране.
С новия център Габрово ще се позиционира на световната карта на съвременното изкуство", коментира Таня Христова.