Спомен за Манол Николов - футболист и треньор, със заслуги за габровския и националния футбол

Топ новина!
-Slaviya-,-s-M-nata-v-s-stava,-sreschu--Levski--na-igrische--YUnak-,-1943-g.

Материалът е подготвен от Иван Постомпиров - главен уредник в РИМ-Габрово, във връзка с  50-годишнината от историческото влизане на габровския футбол в елитната „А“ Републиканска футболна група (РФГ)

През настоящата 2020 г. се навършва юбилей – 50 години от историческото влизане на габровския футбол в елитната „А“ Републиканска футболна група (РФГ). Това извършва отборът на „Чардафон-Орловец“, който през юни 1970 г. оглавява Северна „Б“ група. Голяма заслуга за успеха имат треньорът Манол Николов и помощникът му Лазар Панчев.

Манол Николов Василев – Мъната, е роден в София на 10 октомври 1919 г. Като дете е левскар по душа, но е привлечен в юношеския състав на „Славия”. Отначало е сред резервите на мъжкия тим. Около 1939-1940 г. заиграва при големите. 30-те и 40-те години на ХХ в. са хубаво време за „Славия“. През 1940 г. отборът заема трето място в Националната дивизия. 1941 г. „белите“ са градски първенци, а след това стават и държавни шампиони. В мачовете до финала Манол Николов е основен голмайстор, като във всеки двубой вкарва по веднъж или два пъти. За сезона 1942 г. „Славия“ стига до полуфинала, където е отстранена от „Македония“ – Скопие с общ резултат от двата мача 4:5, като и в този двубой Мъната вкарва два гола. 10 и 17 октомври 1943 г. са незабравими исторически дати за „Славия“. Отборът играе финали за Царската купа срещу „Левски“. В първия мач „Славия“ печели с 1:0 с великолепен гол на Мъната от воле. Тъй като след 1944 г. турнирът е прекратен, купата завинаги остава във витрината на „белите“. „Славистите“ я смятат за най-престижното отличие в историята на българския футбол.
За характера на футбола през тези времена говори фактът, че футболистите са аматьори и не получават заплати за играта си. Манол Николов работи във фирма за електроматериали. Същевременно следва икономика. Останалите футболисти са ученици, работници, студенти. Но имат вярна и интелигентна публика. След финала за държавно първенство с „Левски“ привържениците им пускат подписка за събиране на пари – награда за футболистите, която се равнява на десетина месечни заплати. Дотогава никой не е получавал пари от футбола.
Съвсем закономерно Манол Николов е привлечен в националния отбор, както и в сборния състав на София. По това време се води Втората световна война и почти не се играят футболни срещи. Включен е в последния мач на националния отбор срещу Унгария през 1943 г.
В началото на 1945 г. съществуването на „Славия“ е под въпрос. Манол Николов и някои други играчи предлагат за председател на дружеството полк. Радко Радков. Това по-късно спомага за преминаването на клуба към Главна дирекция „Трудова повинност“, което го спасява от закриване и се оказва изключително благоприятно за развитието му. Дружеството укрепва организационно и е изградена материалната му база.
Манол Николов сваля фланелката на централен нападател чак през 1952 г. След като завършва състезателната си кариера, той дълги години първо е помощник-треньор, а след това и наставник на „Славия“. През 1964 и 1966 г. „белите“, под ръководството на Манол Николов и Добромир Ташков – Мирко, на два пъти печелят Купата на Съветската армия след победи на финали съответно над „Ботев“ – Пловдив с 3:2 и над ЦСКА с 1:0.
През сезона 1962-1963 година Николов след известни колебания приема да стане треньор на „Чардафон-Орловец“ – Габрово. По това време тимът на „Чардафон“ е в криза, фактически изпада от „Б“ група. Спасява го служебна победа срещу „Чавдар“ – Бяла Слатина заради нередовен футболист. Манол Николов престоява в града близо три години. Отборът се стабилизира. Според него, за да се постигне това, са необходими няколко условия: обществеността на града и неговото ръководство да застанат твърдо зад футболния клуб и да му помагат, в клуба да се създаде нужната организация, за да се постигнат високи цели в първенството, сериозен треньор и добра селекция.
Още няколко пъти Манол Николов застава на треньорското кормило. По времето, когато ръководи „Чардафон“, заедно с него идват много футболисти от София, предимно от „Славия“, а и от други дружества – „Академик“, „Левски-Спартак“.
Най-големия си успех с габровския отбор Николов постига през сезона 1969-1970 година. След драматична ситуация в края на първенството и победа над „Добруджа“ с 2:0 габровци влизат в „А“ група.
По-късно – през сезона 1982-1983 година, вече като „Янтра“ – Габрово, отново се бори за „А“ РФГ в шампионата на Северната „Б“ група. Предстои последен мач с „Осъм“ в Ловеч. Който победи, влиза в групата на майсторите. „Осъм“ печели с драстична съдийска помощ, като реферът дава две несъществуващи дузпи – 2:1 за ловчанлии.
Разочарован от корупцията, от уговарянето на срещи и задкулисните машинации през цялото първенство във вто

рата дивизия, Манол Николов се отказва завинаги от треньорската професия и от футбола въобще. Не посещава дори мачове. За сетен път доказва своя висок морал и честност.
След приключване на спортната си кариера Манол Николов остава в Габрово. Тук се жени за Божидара Василева – Попова. „Бялата“ легенда умира на 31 март 2002 г. Най-добре характеризират личността Манол Николов, като човек и спортист, думите на неговия добър приятел и колега Добромир Ташков – Мирко: „Скъпи Мъне, хиляди хора не ще те забравят никога. Ти бе символ на честност, коректност, доброта. Никога не ще забравя съвместната ни работа, която донесе много успехи. Благодаря ти от сърце. До края на живота си ще бъда с теб. Спи спокойно вечния си сън“.


РИМ – Габрово изказва своята благодарност на г-жа Божидара Василева – Попова, която дари през 2019 г. ценни спомени, документи, снимки и предмети на своя съпруг Манол Николов и на фамилия Попови, свързани с историята на Габрово и страната. Божидара Василева също е спортистка – тренира спортна гимнастика, лека атлетика, баскетбол, ски, тенис на маса. Има добри резултати, участия и призово представяне в републикански състезания, но тъй като произхожда от семейство, засегнато от „мероприятията на народната власт“ след 1944 година, ѝ е отказано да продължи образованието си. Започва като физкултурен организатор в завод „Буря“. След 3 години й разрешават да следва задочно във ВИФ „Георги Димитров“. Работи като методист в ОС на БСФС от 1966 година. В дружество „Янтра“ Божидара Василева е методист, а по-късно е назначена за главен методист, зам.-председател на Съвета за високо спортно майсторство (СВСМ), отговаря организационно и методически за подготовка на състезателите, включени в националните отбори и олимпиади. Работи в системата на спорта 35 години – от октомври 1957 до 1992 година.



Информация за спортната дейност на Манол Николов, като футболист и треньор, е публикувана в книгите: „Футболната романтика на България“ (1999) от Силвестър Милчев, Из „Историята на габровския футбол” (2001) и „Спортните звезди на Габрово“ (кн. 2, 2006) от Христо Минчев, „Манол Николов (Мънето) – поразяващият щурмовак“ от Цеко Гецов (В. Славия, бр. 4 (13), април 2002 г., с. 12-13).

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Към началото
  1. Още от 100 години футбол

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня