Създаването на фирмата е генезисът на изцяло нов живот

Калоян: “В България си е наистина предизвикателство да правиш бизнес”
    - Калояне, какво означава Генезиспроект?
    - За мен създаването на фирмата беше Генезисът на изцяло нов живот. Възможност да проектирам и създам своето настояще и бъдеще. Бях стигнал кота Нула, когато се завърнах преди повече от година в Габрово. Всичко, за което си мечтаех и се борих да постигна, се беше сринало. В най-неочаквания момент получих шанса да започна наново. Да променя мирогледа си и начина си на мислене.
    Затова благодаря набаща ми - Николай  Димитров, майстор дърводелец, който наистина обича своя занаят. Без да знам, че имам неговата подкрепа и професионална помощ,  нямаше да се реша на тази важна стъпка.
    Търговията и производството са две различни направления, които благодарение на него успяхме да съчетаем, за да предложим на нашите клиенти цялостни решения, което ни прави до някаква степен уникални.
    За сектор отопление единствено мога да благодаря на момичето, което ме накара да се преместя в Шумен и да започна първата възможна работа, за да мога да се издържам - сервизен техник на пелетни съоръжения, котли, бойлери и слънчеви колектори в НЕС.
    Случайните неща се оказват понякога най-важни в живота. Оказа се, че тази случайна работа ми даде да изуча в детайли една нова технология, която тепърва се развива и в следващите години ще е водеща на пазара - отоплението на пелети.
    В България си е наистина предизвикателство да правиш бизнес. Проблемът е в бедността на голяма част на хората. За мен тя е по-скоро състояние на духа и нищо повече.
Проблемът е, че караме по инерцията от онази епоха, отминала преди близо 30 години. Колко хубаво или лошо е било тогава, не знам - роден съм след това.
    Тогава държавата е носила отговорност за всеки един аспект от живота на гражданите. Но въпреки че тя не съществува в този си вид, няколко десетилетия хората продължават да живеят с мисълта, че някои друг им е длъжен да носи тяхната отговорност и ако трябва да се свърши нещо, то е, колкото да се отбие номера.
    Най-елементарен пример - храненето. Всички се редят на опашки след работа в големия супермаркет, за да си вземат нещо евтинко, нещо на промоция. И какво е това евтинкото - имитиращ продукт, съдържащ всичко друго, но не и месо или мляко. А и да има нещо там… пък после, като започнат здравословните проблеми - държавата, правителството, предното правителство и така всички управляващи до цар Борис III включително са виновни.
    Същата е безотговорността и при ремонта на жилището или отоплението. Най-често клиентите идват с нагласата: „Добър ден, колко ще ми струва,  ако може ей там най-евтиното“. Ама това евтиното по стара българска традиция трябва да изкара минимум 3 поколения, преди да продължи втори живот на село. Обаче понеже е евтино и изкарва доста по-кратко и всичко трябва да се прави наново... И тук, разбира се, пак цялата държава е виновна.
    Например на пазара съществуват различни видове тръби за изграждане на отоплителна инсталация. Най-евтините при експлоатация на инсталацията дават големи линейни разширения и ако са заложени под мазилка, тя съответно започва да се пука. Но тук са виновни, разбира се, мазачът и глобалното затопляне.
    Тази безотговорност и любовта към биташкото изкуство са създали в държавата ни цяла прослойка - тази на байовците или т. нар. майстори със завидни възможности в областта на строителството, интериорния дизайн, а някои  дори и във философията. Смело мога да кажа, че именно те са ни основни конкуренти.
    Голяма част от хората избягват работата с фирми, които им предлагат проект, договор, срок на изпълнение и гаранция,   понеже вземат много, ама много скъпо, а отиват „при едно хубаво момче, дето колежката на пазара ми каза, че е много кадърно и взема евтино“.  
    Естествено фирма, която държи на името си, не може да си позволи да ползва най-нискобюджетните материали - което не е проблем за гаражните изпълнители. И разбира се, тук започват проблемите и това евтино излиза в повечето случаи златно.
    Например за направата на мебели - било то и от ПДЧ плоскости, си има специфични изискавания, на които да отговаря помещението, в което се обработват. И разбира се, бившият гараж, кокошарник/краварник, в които се вихри т. нар. майстор, отговаря на всички норми.  И разбира се, понеже за да е евтино, е използвал евтини плоскости, които просмукват вода и чисто новата кухня започва да се троши като халва. Или за да е евтино, е използвал евтино лепило. Или за да влезе в срока, който ви е обещал - а той е минал преди 3-4 месеца, понеже е имал голяма поръчка за чужбина, е кантирал при минусови температури и така кантовете на дълго чаканата от вас холна секция започват да се лющят като люспите на никулденски шаран. А гаранция? И става, както се пее в една песен от моето детство - „човека взе парите и каза чакай малко…“.
    А не е ли по-лесно просто човек да помисли какво иска, кога го иска, да подпише договор с фирма като нашата, който го освобождава автоматично от носенето на отговорност. Съответно да получи документ за дадените парични средства и гаранция за изработката.

Йосиф: “Именно работата е животът на един човек”
    - Йосифе, защо се върна да работиш в България?
    - Може би според много от нашите сънародници съм наивен и дори глупав, че не съм се възползвал от шанса си да остана да живея в чужбина - онова митично място, където върховете на планините са намазани с мед, от чешмите тече мляко, а по дърветата растат пари. Такава е представата на мнозина, която наричам „корекомски синдром“. Истината е, че нашата нация страда много години от този синродм. Смята се, че щом е западно или чуждестранно, е най-доброто, а нашата държава се възприема като център на злото - място, където се раждат корупцията, кражбите, престъпните схеми и възможно най-гнусните неща, които може да си представи човек, и никъде другаде по света ги няма. У нас всички си мислят, че като пресечеш границата, изведнъж тревата става по-зелена, слънцето започва да грее по-ярко и всички проблеми изчезват.
    Върнах се в България, защото за мен работата е много повече от възможност за печелене на пари. Именно работата е животът на един човек, особено в архитектурата тя остава като свидетелство, че си бил жив. Мое лично мнение е, че за да работи добре човек, трябва да се чувства на мястото си - и именно тук, в България, чувствам, че е моето.
    Да, в чужбина се печелят пари. И много наши сънародници отиват там с идеята да работят и спечелят много. Но не осъзнават, че цената, която плащат, е доста висока. Те плащат с цената на собствения си живот.
    Най-ценният ресурс е времето. Струва ли си да го пропилееш в години работа, която ненавиждаш и мразиш?! Но само защото според българските стандарти плащат скъпо, се изгърбваш и правиш хиляди компромиси със себе си.
    - Каква е истината за успелите българи в чужбина?
    - Има много примери за българи, живели в нищета в родината си, но след като заминали в чужбина, започнали да успяват и преуспяват. Истината е, че когато човек си е в родното място, той е спокоен и не си дава зор. Ако живееш в България, за всеки проблем все ще се намери някой познат, приятел, роднина, братовчед, комшия, който да помогне. Но когато си в непозната страна, когато няма на кого да се обадиш и го няма баща ти да ти подържи ръчичките, щеш не щеш започваш да се бориш и да се стремиш към успеха.
    - Защо всички се оплакваме, че в България няма работа?
    - В България има много работа, но тук нещата се въртят в един порочен кръг. Вина имат и работодателите, и работниците.
    За съжаление, голяма част от работодателите в България още са с манталитет на робовладелци. В Габрово 90 процента от тях са такива, затова и градът ни запада и младите бягат настрани.
    Не може да се подиграваш с достойнството на човек, да му плащаш възможно най-ниската заплата, да не инвестираш в работна среда и технологии, облекчаващи труда, и да очакваш да имаш проспериращ бизнес. Вместо да реинвестират в обучение на кадри и усвояване на нови технологични мощности, много пишман бизнесмени - „гъзари“, както ги наричат, инвестират в лъскави коли и снимки от екскурзии. Но в днешния динамичен свят няма как да се задържиш дълго на пазара, ако работиш по средновековни начини.
    Друг е проблемът с работниците. В България още е на мода стереотипът, че работата с костюм в офис е най-добрата. Ето затова много млади хора не искат да работят нещо различно от мениджър или директор. Отделен е въпросът, че много от тези хора си мислят, че мениджърската работа се свежда до това да сочиш с пръст и крещиш като обезумял и нищо друго.
    Също забелязвам, че тук думата „работа“ е мръсна дума, особено за тези, които са от по-старото поколение. Да отиде на работа, е най-лошото нещо, което може да се случи на човек.
    Част от проблема се корени и в образователната система. Масова практика на университетските преподаватели е да  слагат на студентите си розови очила и да им дават едни огромни крила.  „Щом си присъствал на  лекциите на дядото професор със зеленото вълнено сако и си си записал в тетрадката лекцията, която е откраднал на научна конференция в Минск през 1967 г., от теб голям специалист ще стане.“ И тези хора имат самочувствие на знаещи и можещи и за нищо на света няма да се хванат да работят за заплата под 1000 лева.  И когато се сблъскат с реалността, започват да се оплакват как видиш ли имат „вишу“ образование, а няма никъде работа за тях и пак партиите, държавата и всички са виновни. За тези млади чужбина е единствената останала възможност за живот.
    Като цяло мога да обобщя, че проблемите в България идват от нашето мислене. По-лесно е да избягаме далеч в чужбина, където са многото пари, вместо да си дадем малко повече зор и сами да си оправим държавата. Държавата - това сме ние, тя е нашето жилище, работно място, пътят до тях. Тя не принадлежи нито на политиците, нито на политическите партии и е такава, каквато ние си я направим.