Росина Пенчева: „Интересно ми е да проследявам етапите в изкуството”

Авторката показва в серии от снимки работния процес в пет вида творчество – театър, изобразително изкуство, бижутерия, танц и кино. В основата на първите две части е работата на художника и режисьор Петринел Гочев, който постави на габровска сцена „Ромео и Жулиета“ - спечелила три награди „Аскеер“ през тази година. Във фокуса на проекта за изложбата на Росина е идеята да покаже изкуството като развиващ се процес, който търси своята завършеност и обективът й се насочва към случващото се зад кулисите. Първата си изложба като професионален фотограф Росина посвети на майка си.

- Росина, как се роди идеята за този проект?
- Преди три години аз започнах да си мисля за нещо подобно, но едва миналата година имах възможност да работя като фотограф с Петринел Гочев – режисьорът на „Ромео и Жулиета“, когото познавам лично. И всичко започна в Габрово по време на репетициите на „Ромео и Жулиета“. В същото време по стечение на обстоятелствата започнах да снимам и работата на бижутера, когото също познавах, а Петринел, който е и художник, ме допусна в ателието си. Тогава обаче не съм имала идея за проект и изложба. Тя дойде с течение на времето. Мисля, че безспорно е интересно да се види какво се случва зад кулисите. Целият проект е сниман в рамките на една година. В него са проследени различните етапи на едно и също нещо. Например раждането на един танц от първите стъпки до неговия завършен вариант. Така че се вижда създаването на една картина, на един танц, на една постановка и динамиката, през която преминава процесът. Беше ми много интересно да проследявам отделните етапи, в които понякога се случват и грешки, правят се по няколко опита в дългия път до финала. Понякога този път е много труден, понякога човек се отказва да го следва, а понякога постига дори повече от първоначалната идея. Аз проследявам този процес.
- С какво те вълнува документалната фотография? Обикновено фотографите търсят изяви в художествената фотография.
- Аз винаги съм имала интерес към креативния процес. Как се случват нещата в изкуството, как на човек му идва идеята и как извървява пътя до реализацията. Също и метаморфозите на едно и също нещо, снимани от началния стадий през различните етапи. Това винаги ми е било много интересно да го проследявам. Исках да покажа и хората, които работят зад кадър като сценографи и гримьори например. Всъщност се полага страшно много труд за направата на една постановка, на един филм, на един танцов спектакъл. Това е труд, който трябва да бъде оценен. Когато започнах да снимам, видях, че до момента не съм снимала нищо по-интересно. В момента продължавам в тази посока. Искам изцяло с това да се занимавам. Имам други такива проекти, които тепърва смятам да реализирам.
- Преобладава черно-бялата фотография, разкъсана тук-там с цветни петна и репортажът като жанр, който е много добре овладян...
- Избрала съм черно-белите снимки, точно защото показвам черновата, а не завършения вариант на бижуто, на танца или на картината. И понеже акцентът е върху работния процес, мисля, че е добре той да е в черно-бяло. Снимките обаче са правени дигитално, а не на лента. Аз съм се занимавала и с рисуване като малка, но и в него търсех графичното, черно-бялото.