Райчо Проданов, лекарят на отбора: “Не съм допускал футболист да отиде сам - било на физиотерапия, било при проф. Шойлев” 4-8

Raicho-Prodanov---Doktora
Райчо Проданов - Доктора

На 21 септември Габрово тържествено отбеляза 100 години организиран футбол. „100 вести“ се присъедини към юбилея със специална рубрика, в която представя легендите на габровския футбол. Досега гости в рубриката бяха Веско Ганчев, Венци Петров, Михал Михалев - Матето, Йовко Топалов - Оката, Иван Камарашев, инж. Петьо Василев, Георги Димитров, Пешко Николов, Тодор Цветков, Рачо Бараков, Александър Маринов, Петко Петков, Васил Чилов, Тодор Тодоров, Илиян Василев, Димчо Данов, Христо Кирилов, Пламен Илиев, Емил Георгиев, Валентин Кунчев, Генади Цитлакидис, Искрен Писаров, Георги Павлов (in memoriam), Иван Мучев, Борислав Йосифов, Лазар Панчев (in memoriam), Симона Петкова, Вангел Стаматов - Пуфа. Днес представяме д-р Райчо Проданов.

- Г-н Проданов, поздравления за високото отличие – Златна значка на БФС, по повод 100 години организиран футбол в Габрово. На награждаването футболната общност реагира с продължителни аплодисменти, когато прочетоха Вашето име. Почувствахте ли тази спонтанна реакция на стадион „Христо Ботев” на 21 септември?

- Благодаря! Благодаря и на организаторите за хубавия празник. Да, почувствах отношението. И в ресторанта, на официалната вечеря, беше така, дори още повече.

- На какво се дължи това уважение на футболистите към лекаря на отбора? И тук, в рубриката, те казваха много хубави думи за Вас. Как успяхте да изградите и запазите това сърдечно, приятелско отношение?

- По-скоро те могат да кажат... Винаги съм се отзовавал при проблем и когато е имало нужда за консултации, никога не съм пускал футболист сам. Винаги съм ги придружавал – до София, до покойния професор Шойлев. Никога не съм пускал и не съм допускал някой да остане сам. Максимата винаги е била да покажеш на футболиста, че си заинтересован за неговото здраве. Не съм казвал никога: „Отивай на физиотерапия”. Да го пусна сам, да се нареди на пейката и да чака - това не съм го допускал. Винаги съм бил с футболиста, винаги ще направя възможното да не чака с часове, да мине пръв, ще отида при колегата, ще кажа какви са оплакванията, каква е контузията, за да назначат физиотерапията. Дори и на рентген съм с тях. Затова може би... Когато бях в Севлиево, посред нощ съм ходил заради счупена ябълчна кост за лицево-черепна хирургия до София - с линейката, и съм си тръгвал в 4 часа от Военна болница за Габрово.

Затова ме обичат момчетата.

Освен това никога не изричам думи като „Недей да дъвчиш в кабинета ми!”, „Извади си ръцете от джобовете” и т. н.

- Вие сте били на една възраст с футболистите, когато идвате в „Янтра”?

- 1975 година бях на 28. Тъкмо отборът беше изпаднал от „А” група и имаше двама-трима по-големи от мен - Васил Тачев, Матето, Венци Петров е по-малък.

- Знаете ли, че Ви наричат „професора” - помежду си, в социалните мрежи – също?

- Не бърках диагнозите, просто не бърках. Не знам на какво се отдаваше. Сега не ми вървят така нещата... Една ситуация например. „Берое”, когато Илиан Илиев беше треньор, целият му състав беше при мен в Габрово заради контузии. На 48-ия час те бяха готови. Контузия, от която можеш да го възстановиш, разбира се – било то ахилесово сухожилие, възпаление на залавно място, натегнат мускул. И в Севлиево беше така... просто вървеше. Сега в Търново с „Етър” не бих казал, че ми върви по същия начин.

- Когато се подготвях за срещата с Вас, направих една съвсем непредставителна статистика, че много тежки контузии по Ваше време не е имало - само един счупен крак.

- Счупеният крак беше на едно момче - Митко, Мутата по прякор. Той спря с футбола, защото точно на мястото на счупването се образува псевдоартроза (лъжлива става) - от недобре наместено.

По принцип тежките контузии започнаха след 2000 година. Единствен Краси Ибришимов скъса странична връзка, вътрешна странична връзка на коляното и това беше в периода, когато бензинът беше с купони. Проф. Тивчев го оперира в Габрово, възстанови се, след това скъса предна кръстна връзка - това беше 1993 година. От 1975 до 1993 година такава тежка контузия не сме имали.

- На какво се дължи това? По-възрастното поколение футболисти като че ли нямат такива тежки контузии.

- Най-вероятно, аз го отдавам на Чернобил. Не мога да го докажа, но така си го обяснявам. Толкова предни кръстни връзки... Имаше възпаление на ахилес, мускулни разтежения, скъсани мускулни влакна, но да отидеш на операция - не. Единствено на Ибришимов и не беше сполучлива операцията на проф. Шойлев и момчето беше готово да си продаде апартамента в Габрово, за да се лекува. Мислехме да ходим в Австрия в една клиника „Мьодлинг”. Не беше скъпа операцията - 6 хиляди долара тогава искаха. Не си спомням точно дали проф.. Аспарухов го оперира тогава, беше млад лекар.

- За храната грижехте ли се?

- Да, абсолютно. Бившият ресторант „Колиби” зад пощата беше стол на дружеството. Имаше определено меню за футболисти с високо спортно майсторство. Те бяха на по-голям порцион. Ако футболист се е хранел за 2.50 лв. на обяд, 2.50 за вечеря например, те отиваха на 3.50, на 4 лева. Не мога точно да кажа. Имаха обяд и вечеря, сега никой не ги храни. Единствено, което видях, е в Разград. В тяхната база има ресторант и задължително футболистите в 9.30 часа са на стадиона. Ако сутринта нямат тренировка, гледат видео, ангажирани са, обядват там.

Избягваше се свинско, повече телешко, риба, пилешко. Хляб - пълнозърнест. За пиене само минерална вода.

Когато бях с Красимир Балъков в „Етър”, той изключително държеше на телешко, риба и пилешко. Но това единствено преди мач или в деня на мача. През седмицата може и да изядат 2-3 кебапчета.

от ляво надясно: Последна редица: Петко Петков, Кирил Нецов, Люлин Беев, Стоян Ацаров, Борислав Йосифов, Красимир Ибришимов, Наско Атанасов, Милен Янков. Втора редица: Николай Илиев - Галибата, Пламен Илиев, Йордан Мурлев, Даниел Яков, Димитър Алексиев - треньор, Красимир Донев, Слави Бекриев, Недялко Недев, Тодор Цветков. Седнали: Райчо Проданов, Николай Цанков, Румен Петров, Стефан Генов, Игнатов, Димитър (Мутата), Дарин Цолов и Иван Петков, масажист на отбора


- Хапчета даваха ли се по Ваше време?

- От 1985 година се даваха. В Габрово от 1982-1984 година, понеже бяхме изнесли футболист в чужбина – Данчо Йорданов в Кипър, в „Анортозис“. При комунизма имаше една фирма, само чрез нея можеш да излезеш. Например, ако футболистът получава 1000 долара заплата, 300 му дават да изкара на месец, 200 му превеждат в България и каквото му остава, да ползва. И аз ползвах 500 долара от неговите на година и вземах по второ направление медикаменти невероятни, от „Маймекс”. Беше го открил Малеев, оттам се зареждаха МВР болница, Правителствена болница. Говоря за разрешени - лекарства за възстановяване и предсъстезателни. По второ направление бяхме „Левски”, Габрово и ЦСКА, които са изнесли футболист навън. Трифон Пангелов ми даваше бордеро чрез Външнотърговска банка, аз си давах заявката в „Маймекс“, банката като направи превод, отивам и ги вземам.

- Забранени даваха ли се?

- По принцип допинг комисията идва час и половина преди мача. Като не е дошла, можеш да дадеш стимуланти, които действат час преди мача.

- Това опасно ли е?

- Стероидите са опасни. Но на нас те не ни трябват. На нас ни трябва въздух, както казват футболистите: „Дай нещо за въздух”. От рода на ефедрин – той много се ползваше, кленбутерол, след това излезе един немски препарат на билкова основа, хубав за дишането, който не беше забранен. В периода 1975 година имаше един много хубав препарат - микорен (имаше го на инжекции в Реанимация), за дишане, за стимулиране на дишането. При колоездачите беше разрешен, във футбола - забранен.

Аз докато съм бил, нито един път допинг комисия не е идвала при мен.

- 20 години?!

- За 20 години в Габрово. И още 20 в Севлиево. 40 години съм във футбола и 2 години имам в „Етър”.

- Извинете, че Ви прекъсвам, но нека подчертаем този факт. Защото се оказва, че сте „жива легенда” във футбола. Няма друг лекар на отбор (в България със сигурност) с толкова години стаж.

- Няма, моите колеги починаха, сега аз съм наред (смее се). Не знам покойният Жан Филипов на „Левски”, бяхме първи приятели с него, кога е започнал. Бат Жан, но той почина на 75 години, преди 5 години. Другият, от старото поколение, е Павел Филипов на ЦСКА, отиде в „Локомотив София”. Не знам кога е започнал, той почина.

- От данните в Интернет и за двамата пише над 40 години, Вашите са 42 и продължавате. И по принадлежност сте единствен - 2 по 20 години само в 2 отбора. Всъщност кой е гледал най-много мачове?

- Може би аз. Всеки мач и не само в първенството, контролите. Имаше мачове за Купата на Съветската армия, имаше мачове за някакви спартакиади при комунизма... С Габрово повечето време съм бил в „Б” група. 1990 година влязохме в „А”, 1993 г. стана проблемът с покойния Дарин Цокев и ни извадиха...

Ще кажа нещо, което не сте споменавали досега в рубриката.

През 1994 година дойде Пламен Марков с много силната финансово-брокерска къща „Икар” от Пловдив. Те искаха да направят стокова борса на габровските предприятия. 1994-та габровските предприятия работеха много силно. „Икар” искаха да изкупуват кожите на „Лъв”, стоките на КДН, на фабрика „Стадион”, „Буря”... Иван Ненов беше кмет тогава, Бог да го прости, той намери тази финансово-брокерска къща. Но всички директори бяха от друга политическа сила, от БСП. „Икар” ни издържаха 1 месец, през който имах чувството, че съм в западен отбор. Дойде Пламен Марков с Мишо Мадански. Но не можаха да стигнат до споразумение за стоковата борса и „Икар“ си отидоха. Дадоха ми една сума за лекарства, та чак ми стана неудобно. С тези лекарства изкарах целия полусезон. Огромна сума. Те назначиха човек да е изпълнителен директор на клуба.

Иван Ненов беше направил контакт с Георги Проданов - президента на „Икар”, мисля, че беше от Демократическата партия и оттам Ненов вероятно го е познавал. През лятото на 1995 година Проданов загина при катастрофа, писаха, че му срязали спирачките...

- Пламен Марков колко стоя?

- Цяла година изкара. 1995-та го взеха в ЦСКА, до зимата, освобождават го и той се върна при нас 1996-та. Ние бяхме закъсали много, бяхме 17-ти, 18-ти ли. Пламен върна Здравко Лазаров в отбора, доведе Илиан Стоянов (игра после в националния отбор). Илиан, известен като Коловати - игра дълги години в „Левски” ляв бек. Георги Георгиев - Македонеца, който също игра в „Левски” - централен нападател. Димчо Данов от Бургас. И от 18-то място завършихме шести! Беше един страшен отбор! Даже бихме „Берое” - Стара Загора в Стара Загора. Беше голям празник за Габрово и вестниците излязоха с коментар: „Най-щастлив е Мадански”. Когато стана този случай с арестуването в Стара Загора, старши треньор беше Мишо Мадански.

- Когато говорим за треньори, Вие за 20 години сменяте 24 треньора.

- Може да са повече. Понякога на година съм сменял и по трима. И при лоши ситуации. Имал съм случай, когато съм намирал треньор умрял. Най-трагичното беше, че ние сме там с Пламен Нанев, телефонът звъни, вдигам и жена му пита дали да тръгва от София да го види. А когато в Стара Загора арестуваха и тримата треньори, аз поех отбора с Иван Петков. Ние правихме смените (смее се).

- Можете ли да ги изброите - треньорите на габровския тим, в хронология?

- Мисля, че да. 1975 година започнах с Иван Манолов - Големия орел, от Пловдив. През април дойде Иван Андреев, директор беше на Детската спортна школа. Помощник му беше Герджиманис, който замина за Александруполис. 1976/1977 г. - Нотко Велев от София. 1977 г. започнахме с Манол Николов. 1978 г. дойде Петко Николов от Трявна, който преди това беше спортен директор. Вангел Стаматов му беше помощник. 1979 г. паднахме от Севлиево в Габрово с 1:2, Петко остана, махнаха Вангел. 1979 г. старши беше Кольо Велков - Буката с Георги Шомов. Там нещата не вървяха. Януари дойде Серги Йоцов, изкара до 1981 г. 1981/1982 г. – Лазар Панчев. 1982-ра пак започна Мъната. Напусна през март и завършихме с Диман Джуров. 1983 г. започнахме с Диман до 1984-та. 1984/1985 г. започнахме със Спиро Дебърски. Януари дойде Петър Гердемски. Бяхме 10 дни в Дряново на лагер, върнахме се и отборът беше поет от Борис Гаганелов. Той стоя 3 месеца и върнаха Гердемски. 1985-та изкарахме с Гердемски и изпаднахме от „Б” група, отидохме в зоната. Гердемски водеше тима, но загубихме от Видин в Габрово и го смениха. Кой дойде..., не мога да си спомня. И след 1986 година старши треньор стана Тошко Тодоров от Русе. Тодоров решава да си тръгне 1988 година, беше трети или четвърти кръг от първенството. Останахме без треньор. Стефан Христов пое отбора, помагаше му Пейо Пеев, много добър човек. Игра в „Левски”.

По времето на Петър Сучков - като председател на Управителния съвет на Българския съюз за физкултура и спорт, футболът излезе от БСФС, направиха клубове, самостоятелни звена. Пейо Пеев беше председател на Окръжния съвет на Футболния съюз и реши да помага на Стефан Христов. Някъде в началото на октомври 1987 г. дойде Сашо Илиев. Една седмица беше и на втората почина. Случи се след един мач за Купата. Играехме с „Локомотив” - Стара Загора и останахме без треньор, и пак Стефан Христов пое с Пейо Пеев. Падна един сняг на 5 ноември в Габрово 50 см. Ние отидохме да играем в Сандански. Играем, аз отивам да окажа помощ на контузен играч и връщайки се към резервната скамейка, виждам на пейките Васил Методиев - Шпайдела. Казвам си: „Тук нещо става”. На връщане пътува с нас с автобуса и след този мач в Сандански стана старши треньор - 1988 г. След това Димитър Алексиев изкара 2 години, дойде Радия Дойчев – 1991 г. Смениха го януари, дойде Пеци Кирилов. След него дойде Цецо Атанасов, който поема големия обновен отбор. След Атанасов идва Мадански и с Мадански ни вадят от „А” група. После през 1994 г. дойдоха Пламен Марков с Мадански и Христо Маринчев. Дойдоха Здравко Лазаров, Бойко Величсов, Мариян Германов... започнахме. Пламен Марков изкара 1 година. Дойде Цецо Станев. Стоя един месец. Смени го Славчо Хорозов, който напусна поради семейни причини. Останаха помощникът му Петър Дафчев и Николай Цанков. Зимата на 1996 г. се върна Пламен Марков с Мадански - до 1997 г. След 1997 г. дойде Трайчо Соколов със Сашо Борисов. Трайчо го освободиха ноември, но Сашо Борисов остана. И аз от 1998 г. отидох в Севлиево. Борисов изкара сезона, после не мога да кажа.

- Удивително е, че помните всички години, имена. Често споменавате Пламен Марков. Кой за Вас е най-големият треньор?

- Като треньори всички работеха по един и същ метод - като времетраене, отсечки, бегови упражнения... Когато станаха футболистите професионалисти, в началото треньорът имаше право на 16 футболисти (на които дружеството плаща). Те се водеха инструктори по футбол. Другите, до 22-ма, допълваш с ученици, войници и студенти. Ако някой е наказан и някой трайно контузен, какво правиш!? Манол Николов умееше от това, което има, да извади есенцията. Васил Методиев въведе нови неща, по-модерни. Пламен Марков, след като беше в националния отбор, реши през 2005 г. във „Видима - Раковски” да въведе други методи, да се работи по-научно. Което е много добре! Спортната медицина е много интересна и на Запад много са отдадени - има водещи специалисти, центрове... Например имам син, който иска да се занимава с футбол, гребане или спринтово тичане. Те имат специална лаборатория, която изследва мускулните влакна. Защото мускулните влакна са от три типа – бели, червени и смесен тип. Тези, които са с бели мускулни тела (те работят в анаеробна среда), са лекоатлетите. Анаеробно натоварване е, при което се осигурява енергия без наличието на кислород. При анаеробната работа процесът е мигновен - бягаш 100 метра за 11 секунди и това е. Докато червените кръвни телца са богати на кислород и са издръжливи. Има и смесен тип. В България няма кой да ги изследва и да ориентира правилно спортистите още от деца.

- А от футболистите кой Ви е правил впечатление със силната си игра?

- Силен футболист... Здравко Лазаров стигна до националния отбор. Димчо Данов беше много силен също. Когато направи една много добра подготовка по времето на Пламен Марков, пролетния сезон би отборите сам. Невероятен, с много хъс.

- На кой отбор сте фен?

- „Левски”.

- А футболист?

- Балъков. Харесвам го повече от Стоичков. Балъков има всичко. В Габрово е играл Николай Асенов - Калаеца, невероятен с топката. Идва от „Локомотив” - София. За него лекоатлетите братя Нечеви, известни и с теста Купър, казваха: „Този може да те излъже на носна кърпичка”. Невероятен футболист!

- Г-н Проданов, благодаря Ви, че се отзовахте на поканата. Успех с отбора на Търново! Да продължавате да се радвате на признанието на футболистите!

 

 

 

 

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Към началото
  1. Още от 100 години футбол

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня